- Вержиния Цанкова
- Огнян Стоичков за казуса с Рангел Гюров
Струва си в Наказателния кодекс да се заложи долна граница от 3 години затвор за документни престъпления - граница, която ще елиминира възможността за условни присъди при подправяне не само на дипломи, но и на други документи като нотариални актове и удостоверения за наследници. Тезата е на председателя на образователната комисия в Народното събрание Огнян Стоичков. В интервю за Дарик кафе той коментира сключеното споразумение между бившата шефка на фонд „Земеделие" Калина Илиева и прокуратурата за 3 години условна присъда, след като Илиева призна, че е фалшифицирала дипломата си за завършено висше образование в Германия.
Сигналът към обществото бил най-важен
Присъдата и наказанието имат два ефекта - единият е общата превенция и служи да сигнализира на обществото, че това, което се е случило, е лошо и не трябва да се повтаря, а второто има чисто санкционен елемент към конкретния извършител, напомни в коментара си Огнян Стоичков. „Настоящата присъда на Калина Илиева не е изпълнила нито едно от двете си предназначения - нито сигналът към обществото е верен, нито подсъдимата и осъдена е понесла заслуженото си наказание", заяви юристът.
Депутатът напомни, че в България „винаги бързаме да затворим и приключим неудобните теми". „Най-важното е какъв сигнал изпращаме към обществото, а сигналът е, че всеки може да си прави каквото иска с фалшиви дипломи, да заема важни държавни постове, след което тихомълком да се измъква през задната врата на Темида. Защото по Наказателния кодекс за този вид престъпление се предвижда лишаване от свобода до 8 години", коментира още шефът на образователната парламентарна комисия.
Поправка в НК би направила наказанието ефективно
По думите му като се коментира присъдата, е най-лесно да се каже, че е нужна промяна на НК - например в чл. 308, ал. 2, който е свързан с документните престъпления, да се предвиди долна граница като наказанието стане от 3 до 8 години затвор.
Най-важното е какъв сигнал изпращаме към обществото, а сигналът е, че всеки може да си прави каквото иска с фалшиви дипломи, да заема важни държавни постове, след което тихомълком да се измъква през задната врата на Темида
- Огнян Стоичков
По думите на Огнян Стоичков това ще елиминира възможността за условно осъждане, защото в случая в НК няма долна граница на наказанието за подобни престъпление и затова в конкретния случай се е минало под прага на наказателната отговорност.
Народният представител напомни, че в този текст от НК са включени и подправката на нотариални актове, на удостоверения за наследници и други важни документи освен дипломата за образование - тези документи предполагат засилен обществен интерес и възможност за сериозни злоупотреби. Затова тази разпоредба в Наказателния кодекс си заслужава една долна граница на размера на наказанието, смята Огнян Стоичков.
Шефове все по-често проверяват чуждите дипломи на служителите си
847 дипломи за висше образование, завършено в чужбина, са признати миналата година от Националния център за информация и документация - органът, който се занимава от 2009 година с тази услуга. Това съобщи междувременно в интервю за Дарик главният секретар на центъра Вержиния Цанкова. Тя призна, че след случая с Калина Илиева има засилен интерес от работодатели, които търсят информация при тях за автентичността на дипломите на своите служители.
„Все повече работодатели - особено работодатели, които са собственици на чужди компании в България, искат техните служители да преминават процедура на признаване на дипломите им през НАЦИД", каза Цанкова. Тя напомни, че административната услуга по признаването на чуждите дипломи за висше се е прехвърлила от Министерството на образованието в НАЦИД и изцяло се извършва от центъра от април 2009 г.
След този случай с Калина Илиева контролът е на няколко нива, в това число и задължителна проверка в регистрите на съответното висше училище в чужбина, уточниха от центъра. „Спокойно мога да кажа, че всеки документ, който е получил удостоверение след 2009 г., е минал тази процедура по автентичност и със сигурност е истински", подчерта Вержиния Цанкова.
Седем фалшиви дипломи са предадени през 2011 г. на прокуратурата
От подадени 920 заявления миналата година 847 са признатите дипломи от чужди университети. За част от исканията се изчакват нужните документи, които не били представени, в други случаи са представени дипломи, които не са за висше образование - а били примерно за професионално образование каквито дипломи издавали някои от чуждите колежи. Миналата година имаме седем случаи на неистински дипломи и те са предадени на прокуратурата, съобщи още главният секретар на НАЦИД.
Спокойно мога да кажа, че всеки документ, който е получил удостоверение след 2009 г., е минал тази процедура по автентичност и със сигурност е истински
- Вержиния Цанкова
По думите на Вержиния Цанкова по цял свят има фабрики за фалшиви дипломи. „Все още има хора, които се лъжат и плащат за такива дипломи, затова и контролът на всеки документ трябва да бъде сериозен и особено строг", допълни тя.
От 2009 г. в НАЦИД са облекчили процедурата и искат по-малък брой документи в процеса на признаване на дипломите. Освен това е създадена електронна услуга, при която хората могат по електронен път да подават документи за признаване на дипломата им и да получават обратно електронно удостоверение за образованието им. Така срокът за признаване е сведен до около един месец.
Още няма отговор има ли „калинка" и във Фонд „Научни изследвания"
Шефът на образователната парламентарна комисия съобщи, че депутатите все още не са получили доказателства за професорската титла на Рангел Гюров, който оглавява изпълнителния съвет на Националния фонд „Научни изследвания" в МОНМ.
През април тази година, обсъждайки работата на фонда, депутатите от комисията се занимаха и със съмненията по повод професурата на Гюров, който оглавява департамента „Науки за земята и околната среда" в НБУ. Според получената в комисията информация през 90-те години на миналия век Гюров е чел лекции в Ангола като професор-титуляр. В медиите се появи и информация, че той е "професор на Лигата на страните, говорещи португалски език".
Според Закона за насърчаване на научните изследвания обаче членове на Изпълнителния съвет на Националния фонд „Научни изследвания" трябва да са хабилитирани лица - професори или доценти.
„Всички представители на академичната общност, които присъстваха на заседанието - от университети, БАН, от други научни организации, настояваха министърът да представи документ, който да удостовери професурата на Рангел Гюров. Такъв документ не беше представен - говорихме си пак за Ангола, за африкански държави, които не са в ЕС и нямаме по закон разпоредба, която да признава хабилитирана длъжност", разказа пред Дарик Огнян Стоичков.
Документ не е бил представен и затова учените са апелирали пред министъра на образованието Сергей Игнатов Рангел Гюров да бъде освободен от ръководството на фонда до представянето на диплома. „Защото неговата работа, макар и не оперативна, изисква той да бъде уважаван от академичната общност", коментира депутатът. Напомняйки, че бюджетът за проекти за научни изследвания, които отпуска фондът, е около 30 милиона за тази година.
Да ползват дарбата на Гюров другаде - например за сеизмични прогнози
Огнян Стоичков е категоричен, че ако Рангел Гюров не е професор, задължението на министъра е на следващия ден да го освободи от поста. „Ако е толкова ценен за министерството, да бъде ползван за други цели - например за прогнози за земетресенията, мисля че там има особена дарба", допълни шефът на образователната комисия.
Запитан дали очаква прокуратурата да се самосезира по повод последните публични прогнози на Гюров за очаквано земетресение на 18 юни Огнян Стоичков беше лаконичен: „Работа на прокуратурата е да прецени за какво да се самосезира - когато аз имам данни за престъпление, ще я сезирам".
