Най-голямо перо в разходите на българина са били плащанията за храна
Близо 21% от сънародниците ни или приблизително 1,5 млн. българи са живели през 2018 г. в материални лишения, показват данни от анализ на Евростат за стандарта на живот в ЕС и за възможностите на европейците да плащат безпроблемно сметките си.
Средният показател за гражданите на ЕС, които са били в материални лишения през миналата година е бил 6,2%, отчита европейската статистика или приблизително три пъти по-нисък показател в сравнение с данните у нас. Все пак страната ни е номер 1 сред 28-те членки, като е регистрирала най-голям процент намаление на жители, които са живели в материални лишения в рамките на две календарни години - от 30% през 2017 г. - до 21% през м.г., т.е. само за една година около 10% от българите са повишили стандарта си на живот.
БГНЕС, архив
За сравнение само преди 8 години около 45% от сънародниците ни са били в състояние на тежки материални лишения - през 2010 г. процентът на сънародниците ни в материални лишения е бил 45,7%, като през всяка от следващите години е намалявал, за да се стигне до почти два пъти по-нисък дял на българи, които не могат да си позволят да плащат неотложни сметки.
Най-висок дял на хора, които са били изложени на материални лишения у нас е регистриран сред възрастното население над 65 години - близо 50%, както и сред децата до 16-годишна възраст - 38%, отчита още Евростат.
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година най-голямо перо в разходите на българина са били плащанията за храна - близо 30%. Втори по големина разход са били плащанията за жилищни нужди - 18%, трети - за социални осигуровки и данъци - 13% и т.н. Най-малко разходи българинът е отделял за свободно време и отдих, както и за облекла и обувки - средно по 4%, сочат данните на НСИ.
iStock/Getty Images
От друга гледна точка най-висок дял от доходите на българите се формират от заплати - близо 55%. На второ място българинът разчита на доходи от пенсия - близо 28% и на трето - от самостоятелна заетост - около 7%.
През 2018 г. 6,2% от населението или около 31 милиона души в ЕС са били в ситуация на тежки материални лишения, т.е. да не могат да си позволят да плащат безпроблемно сметките си за необходими или желани неща от живота си. Най-ниски нива на тежки материални лишения през миналата година са били регистрирани в Швеция - 1%, Люксембург - 1,2% и Холандия - 2,4%. За разлика от тях България е страната с най-висок дял на жители с тежки материални лишения - 21%, следвана от Румъния и Гърция - по 17%.
Данните за живеещите в материални лишения за съседните ни страни са както следва: в Турция - 45%, в Република Северна Македония - 41% и в Сърбия - 36% от жителите на тези страни са изпитвали затруднения при плащане на желани или необходими неща от бита си.
iStock/Getty Images
Според европейската статистика показателят "тежки материални лишения" се отнася до жители на ЕС, които не могат да си позволят поне 4 от следните 9 елемента, които повечето хора смятат за желани или необходими, за да водят адекватен живот: да плащат сметките си навреме; да поддържат дома си нормално топъл; да посрещат без проблеми неочаквани разходи; да ядат месо /или риба/ редовно; да вземат една седмица почивка далеч от дома; да притежават и ползват телевизор; пералня; кола; телефон.
Един от основните показатели на стратегията "Европа 2020" е снижаване прага на бедност и материални лишения в ЕС от 31 милиона през м.г. - до 20 милиона души през следващата година, показват данните на Евростат.
