Ендокринолог: Стресът не може да увреди щитовидната жлеза
Ендокринолог: Стресът не може да увреди щитовидната жлеза / снимка: sxc.hu
Ендокринолог: Стресът не може да увреди щитовидната жлеза
69384
Ендокринолог: Стресът не може да увреди щитовидната жлеза
  • Ендокринолог: Стресът не може да увреди щитовидната жлеза

Стресът не може да увреди щитовидната жлеза, а твърденията, които се опитват да ни убеждават в противното, са силно преувеличени. Това обяви в интервю за Дарик един от най-добрите ендокринолози в България д-р Александър Шинков.

В предаването „Най-добрите лекари" специалистът посочи, че от множеството проучвания по въпроса, проведени през последните 20 години, никое не е доказало влиянието на стреса върху щитовидната жлеза. Малко известен факт обаче е, че неправилното функциониране на тази жлеза може да доведе до необратими увреждания на сърцето.

Д-р Александър Шинков посочи, че с повишен риск от развитие на заболявания на щитовидната жлеза са хората, обременени генетично, както и тези, чиято жлеза вече веднъж е оперирана. При всички тях е наложително след като навършат 50-годишна възраст веднъж или два пъти годишно да посещават ендокринолог.

„Нещо, с което много се спекулира у нас, е дали ние сме по-болни, отколкото всички останали страни. По отношение на щитовидната жлеза заболяванията й са толкова чести, колкото са и в останалия свят. Също влиянието на стреса върху заболяването на щитовидната жлеза е нещо, което е преекспонирано. Може би за сърдечносъдовите - да, за затлъстяването - да, но за щитовидната жлеза категорично не".

Според последните проучвания към момента 40% от българското население е с наднормено тегло или със затлъстяване, посочи още специалистът: „Факторите, които играят роля за наднорменото тегло и затлъстяването са както генетични и на околната среда, и поведението на хората. Нерационалното хранени и прехранването стоят в основата. Има една теория, че виновен за затлъстяването в днешни дни е ген, който е позволил адаптация на човечеството в ранните етапи от развитието му към недостига на храна. Но този ген, в условията на изобилие от лесно достъпна и висококалорична храна вече ни играе лоша шега".

Според д-р Шинков хората започват да приемат затлъстяването като проблем и да обръщат внимание на себе си твърде късно, когато болестното им състояние е в напреднал стадий.