Българският Хелзинкски комитет (БХК) завежда второ дело срещу България в Европейския съд по правата на човека за смъртта на дете от дома в търговищкото село Стража. Според аутопсията 19- годишната Николина е починала от маразъм - крайна степен на патологично недохранване. Прокуратурата обаче не намира престъпление и прекратява досъдебното производство. Според магистратите, в това число от Върховната касационна прокуратура, недохранването, което е довело до смъртта, се дължи на умствената изостаналост на Николина.
Държавата трябва да отговаря пред Европейския съд за правата на човека за причиняване на смъртта на детето и за нечовешко отнасяне с него приживе. Това заяви в интервю за Дарик адвокат Маргарита Илиева от БХК. По думите й, с липсата на реакция българската прокуратура отправя много лошо послание за безнаказаното отношението на държавата ни към децата в институции.
19-годишната Николина умира на 31 октомври 2007 г. Причината за смъртта е крайна степен на недохранване. По думите на адвокат Илиева и трите инстанции на прокуратурата игнорират въпроса за това как се е стигнало до това недохранване, защо нищо не се е направило за да се лекува то и как така е допуснато да се стигне не просто до болест на детето, а до неговата смърт.
„Всички тези инстанции на прокуратурата са приели единомислено, че няма проблем от наказателно-правна гледна точка и са приписали смъртта на детето на неговите ментални увреждания по един напълно произволен начин. В медицинската наука и в живота няма такава закономерност, че се умира от умствена изостаналост. Това реално е един абсурд”, обясни адвокатът.
Домът и болницата, в които е била настанена Николина са същите, в които умира и 15-годишната Анета Йорданова. В нейния случай през 2006 година, борейки се за живота й, лекарите откриват в корема й килограми боклуци. Прокуратурата отново не вижда нечия вина за това. По-рано тази година БХК заведе дело срещу държавата.
„Това поредно е дело е представително за една тенденция - навсякъде прекратяват тези дела и нито един обвинителен акт не е внесен в съда. Аз и не очаквам да бъде внесен, колкото и брутален да е случаят”, заяви още Илиева.
Както неглижирането в институциите, така и неглижирането от страна на наказателно-правните власти се дължина дълбоко-вкоренени предубеждения за децата с умствени увреждания, посочи Илиева. „Счита се, че за тях е нормално да живеят в страдания и да умрат скоро и властите оправдават това положение, тази смърт, легитимират я”, каза тя.
Според Илиева, децата, изоставени в институции нямат никакви близки, родителите им са ги изоставили при раждането им и, ако някой не се застъпи за правата им тяхната смърт и малтретирането им приживе ще останат безнаказани. Това трябва да се избегне в обществен интерес, за да спре държавата чрез институциите си да погубва хора и то деца, коментира още Илиева.
