Промени в Наказателния кодекс за неспазване на карантина, предлага адвокат Марин Марковски. По думите му санкциите към момента, които предвиждат пробация, не отговарят на ситуацията. Това заяви в студиото на "Здравей, България" по NOVA.

"Аз лично считам наказателната санкция за този, който нарушава карантинния период да е до 5 години", категоричен е Марковски.

Мутафчийски: Три деца са с положителни проби за коронавирус - на 4, 7 и 11 години

"Това ще подейства възпиращо на тези, които са склонни да нарушат карантината, има лекомислени хора и млади... Не всеки, който е под карантина е болен. Той може да разнася вируса, а самият той да не се разболее", смята адвокатът.

"Този, който не спазва карантина, може да посее смърт", категоричен е юристът. По думите му и в момента в Наказателния кодекс има предвидена наказателна отговорност за заразяване с венерически болести, но "гонореята е много по-лека от коронавируса", сравни той сегашната заплаха и съществуващите текстове, които трябва да се коригират.

Борисов: Извънредното положение ни е нужно, недисциплинираните разнасят заразата

Марковски е категоричен, че идеята на правителството само за глоба за онези, които са под карантина, но я нарушат, е твърде леко наказание. Това е административна отговорност, съмнява се в ефективността на мярката адвокат Марковски.

"Глобата е невинно и символично", убеден е той и е категоричен, че трябва да се носи наказателна отговорност.

5 неща, които може би сте пропуснали заради пандемията на коронавирус

"Извънредното положение е необходимо, трябва да знаем какво да правим и, че не бива да се плашим. Необходимо е защото имаме нападение на тежка болест, която е много опасна. Врагът не е пред портата, той е в къщата. Затова реакцията на правителството е съвсем разумна и необходима". Извънредното положение не трябва да се свързва с присъствието на танкове по улицата или арестувани, ако някой след 22.00 часа се прибира вкъщи, каза още адвокатът.

Той поясни и какво е значението на извънредното положение при тези обстоятелства. "Извънредното положение е ограничване на права на гражданите в рамките на разумното, основно за придвижването. Защото правото на свободно движение на хора и на сроки е част от демократичните права в България. Това е нарушение на това право, но е необходимо и е задължително".

Ако се обяви извънредно положение, тогава правителството ще може да взима решения, които парламентът гласува по-бавно. А извънредното положение ще даде възможност да се гласуват конкретните мерки, които са най-подходящи за ситуацията, в която се намираме. След обявяването му няма пречка да влезе в сила и незабавно. Трябва да се публикува първо в "Държавен вестник", но технически това може да стане много бързо, обясни Марковски.
NOVA