25 години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва. Това сочат данните на национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч", проведено през октомври сред всички възрастови групи над 16 години.
Данните бяха представени от Боряна Димитрова на пресконференция в рамките на инициативата "25 години свободна България".
По думите на Димитрова 94% от най-младото поколение (16-30г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40 процента от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена. 92 на сто не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок.
Постепенно социализмът бива забравян, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират, каза Димитрова и добави, че за значителна част от българските граждани големите политически фигури и събития от края на 90-те - Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Лех Валенса, рухването на Берлинската стена са изместени от битовите спомени.
Оценката за социализма днес е силно поляризирана и детерминирана почти изцяло от идеологическите убеждения на хората. Така например, хората с леви политически възгледи, преди всичко възрастни хора, виждат в този период спокойствие и сигурност, липсата на безработица, безплатно здравеопазване, добро образование и индустриализация на страната, а десният прочит на комунизма е много по-критичен, но и по-хетерогенен: ограничения, безправие, липса на свобода, диктатура, цензура. За хората с десни възгледи, това е строй, при който са ограничавани основни права и свободи, период на утопия и обществени заблуди.
С течение на времето, равносметката за развитието на България в периода 1944 г. - 1989 г. се премества по подвижните пясъци на носталгията и преоценката.
"Алфа Рисърч" сравнява оценките на българските граждани за периода 1944-1989 г. и за Тодор Живков през 90-те години (в изследванията на НЦИОМ) и днес. Две години след падането на комунизма, докато е все още жива и релефна паметта за живота в този период, 76 на сто от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация - 55 на сто са позитивните оценки. Оставен на личните спомени, на носталгията по загубената сигурност и изчезващо знание за тъмните му страни, комунизмът постепенно губи политическата си оценка, продължавайки да подхранва стари и нови митове.
