Теодор Василев е обучител, инструктор, сугестопед, антрополог. През 2009 г. Теодор става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург - водеща програма за личностно развитие, неформално образование и обучение, чрез преживяване в света.
През 2011 г. се сбъдва още една голяма негова мечта, да стане сугестопедичен преподавател обучен лично от проф. д-р Георги Лозанов. Това му дава онова съзряване в сферата на педагогиката и преподаването, което можеш да получиш само от един велик учител.
През 2012 г. заедно с екип от преподаватели започва дързък експеримент в сферата на училищната сугестопедия. Заедно със сугестопедагози и учители в две столични училища с преобладаващо ромски ученици те преработват всички учебни предмети по методиката на резервопедията. През 2013 г. когато завършват работата си те са обучили 18 учители, реинтегрирали отново в училище 65 ученици. През 2013 г. е поканен от гражданската инициатива "Направи училище" да консултира процеса на създаване на алтернативна форма на образователна институция.
Какво е да учиш, чрез преживяване, защо любовта трябва да играе основна роля в образователния процес, какво е Гудевица и как трябва да се преподава в училище, за да бъде отключен творческия потенциал на учениците ? Отговори на тези въпроси и още много щастливи образователни истории споделя Теодор в интервюто си за Дарик радио, като един от „40 до 40".
Разкажи ни малко за себе си.
Теодор Василев: На 34 години съм. Роден съм в Казанлък и много обичам и харесвам моето родно място. По стечение на обстоятелствата от 8 години работя сериозно в Родопите, в село Гудевица. Там в едно местно училище е учила Валя Балканска. Сградата на това училище „срещнах" преди много години и от тогава започна моят път с образованието, защото по онова време още се занимавах с анропология. Там започнах да се занимавам с педагогика, обучения, основно на деца и младежи в извънкласни форми. Така с течение на времето от извънкласни, тези дейности се превърнаха в класни. С какво ли не съм се занимавал през годините, през последните 2-3 години фокусът ми е основно върху развитие на обучителни екипи, хора, които преподават. Това са учители, инструктори, обучители.
Какво имаш предвид с инструктор ?
Това е едно обобщено понятие за хора, които се занимава с обучение на хора в извънласни програми, особено такива, които се провеждат сред природата. Там приключението и преживяването е основен елемент на ученето.
А с какви обучители се занимаваш ?
Наричаме ги и трейнъри. Това са хора, които се занимават със, станалото популярно напоследък и носещо част от трансформацията на модерното образование като цяло, неформално образование или учене. Най-просто казано това е начин да учиш, докато се забавляваш и играеш.
Кои са хората, които обучаваш да учат децата по този начин ?
Основахме организацията ни „Бъдеще сега" в Родопите и с нея работим по-активно от средата на 2007 година в сферата на образованието. През годините организацията ни разви една програма, която се казва „Играя и работя с деца". Нейната идея е да предаде основата на преподавателските умения, в сферата на интерактивното преподаване и не само. През тази комплексна програма до момента са минали повече от 350 човека, които след това се реализират в рамките на образователната система или извън нея. Тя е по-скоро насочваща и дава на педагозите основно знание за преподаването през игра, движение, танц, музика и преживявания.
Какви са хората, които са минали през тази програма ?
Част от тях са учители, но има и планински водачи, аниматори, дори такива, които са завършили антропология като мен, но имащи желание да минат в сферата на образованието. В програмата са се включвали и родители, които искат да научат малко повече как да използват образователните игри и преживявания в работата с техните деца.
Кой ги обучава ? Имате ли екип ?
Да, имаме екип. Това много ме радва, защото през последните 2 години се формира един екип от хора, колеги като Огнян Гъдуларов, Мартина Велева, Лили Еленкова, Митко Симитчиев и други. Това са хора, не толкова познати като имена на широката общественост, но познати по-скоро в младежкия сектор и сферата на преподаването.
Как случвате тази програма?
„Бъдеще сега" през последните години вече промени малко начина на обучение, като директно влизаме в училищата и работим с учители и деца.
Как влизате в едно средностатистическо училище, където учителите си имат определен стереотип на преподаване и нямат желание да бъдат предизвикани ?
Този начин на преподаване, на който ние обучаваме не е много лесен. Той изисква да бъдат преодолени доста предизвикателства от преподавателите.
Не е ли по-лесен, защото е по-приятен ?
По-лесен става след определен момент. Учителят трябва да осъзнае, че преминавайки през това обучение, развива връзка с децата и учениците на едно по-високо ниво. В него не само той е този, който предава знания, но и всеки ученик е създател и важен участник в образователния процес. Задвижването на този процес е трудно.
Разкажи ни как работи този процес и какво се случва като влезете в едно училище ?
По принцип в повечето случай търсим директори и учители, които вече са отворени да развиват обучителния процес по този начин. Част от учителите, на които преподаваме са щатни учители, други са учители в извънкласни форми на обучение. За нас е важно през този курс да повишаваме качеството на преподаване, квалификацията на учители и обучители, без значение кой, кога и как. Това означава, че процесът се задейства по различни начини - дали ние ще поемем инициативата или някой директор на училище ще ни покани.
Преди две години например направихме нещо много значително, което не се популяризира много за съжаление. Трансформирахме цялото съдържание за седми и осми клас, за да може да бъде преподавано, чрез методите на сугестопедията. Това е методиката, която д-р Лозанов създава преди 30-40 години.
Обикновено консервативната училищна среда отваря ли се, когато влезе един човек с различен подход ?
Трудно е. Харесва се на младите учители и тези, които могат да се нарекат добри преподаватели, и които осъзнават дълбочината на образователния процес. Те разбират каква ще бъде ползата от това нещо, знаят, че трансформацията на взаимоотношенията в един клас е нещо, което ти дава повече възможности да преподаваш. Да изградиш връзка с децата, не е предмет на различни инструменти. С течение на времето си дадохме сметка, че ние даваме по време на обученията си на тези учители много инструменти, за игрови елеметни, методи за целеполагане и т.н. Но по-важното от методите е това да знаеш на къде вървиш и какво искаш да постигнеш с тези деца, каква връзка създаваш с тях и техните семейства. Докато не се обърнем към човека в образователната система, няма да има промяна. Ние сме забравили, че сме хора. Станали сме преподаватели, директори, педагогически съветници и т.н. и сме забравили основната ни мисия.
Да, в крайна сметка в цялата тази система, целта е всички да са щастливи.
Нека да навлезем малко в сугестопедията. Нещо, което стана много актуално напоследък, но отново не достатъчно известно. Ти си учил сугестопедия при проф. Георги Лозанов, самият създател на тази мотодика.
Няма да навлизам в детайли, но това е една наука, която работи на най-високото ниво, което ни трябва в 21 век - с подхода към човека. През този век целта в образователната система трябва да бъде много по-свързана с това от нея да излизат позитивно настроени човешки същества.
Нека все пак да навлезем малко в този метод. По него започват да преподават все повече езикови школи например и позволява да се чувстваш максимално свободен докато учиш.
Първият закон е любов и това, което се опитваме да правим при нас донякъде се преплита със социалното предприемачество и има за цел да постигне устойчивост. Любовта се отнася към човешкия ресурс, не само в училище, а във всяка една организация.
Любов към...
Любов към човека до теб, към човека, с който работиш. Лозанов казваше „може да се преподава и само с любов".
Аз не говоря за тази дума в нейния екзистенциален и философски смисъл. Научно е доказано, че в процес, в който преподавателя обича и има връзка със своите ученици, резултата е различен. Това провокира и учениците да учат в пъти по-добре. Любовта обаче върви заедно със свободата. Това може би е сред най важните неща, които трябва да направим за себе си, хората около нас, образователната система. Третият закон е увереност. Увереност, че нещо важно се случва и ние имаме огромен капацитет като личности и хора, за да постигнем целите, които сме си поставили.
Сугестопедията не е само метод за учене на езици, а изобщо метод за приемане на нови знания.
Донякъде е и начин на живот. Този метод, измислен изцяло от българин, е концепция, която помага да се учи в пъти повече, а от процеса да излизат усмихнати и щастливи хора. Ние изследваме този метод в работата ни в обучителните програми. Ако трябва да дам пример, сетих се за една случка. Цяло училище, класове от 5 до 8 клас прекарват 2 дена в планината, при нас в Гудевица. След това месеци наред това преживяване, което са имали с природата, в градините с билките, в приключенските ни активности, показва повишена мотивация в образователния процес, повишено самочувствие.
Какво правихте с тези деца ?
Играхме т.нар. педагогическа или дидактическа игра. Но така или иначе това са игри, които развиват качества в човека и му помагат да се обърне към другите, към себе си. Това е и една от важните черти на сугестопедията - когато емоцията се свърже със запаметяването и знанията, това влиза физиологично в дълготрайната памет на човек. Мозъкът ни така е устроен, че центровете, които взимат решения, и тези в лимбичната част на мозъка, които играят роля за дълготрайната памет, са свързани и са на едно място заедно с емоциите. За това резултатите са видими при децата.
Можете ли да преподавате по сугестопедичен метод в училищата или това още не е възможно?
За сега преподавателите използват определени принципи на преподаване. Предстои обаче въвеждане на този метод в няколко училища в България, особено в тези от първи до четвърти клас. Миналата година например завърши първия випуск / от първи до четвърти клас/, от 70-те години насам, който е учил по този начин. Резултатите са уникални, а децата са много творчески настроени към живота си и това, което правят. Така можем да видим в тях творческия потенциал. Например учат математиката в първи клас с опера.
Можеш ли да обясниш за операта ?
В операта има няколко героя, които минават през едно преживяване. Знаете, че всяка опера има сюжет. Именно в този сюжет е заложено цялото математическо знание, което децата трябва да получат. Проф. Лозанов казваше, че на тази ранна възраст не може да се преподава само логически, а трябва да има и емоция, т.е. баланс между логиката на музика и преживяванията и емоциите. Например, една моя колежка работи в училище, където преподава чрез движение. Децата смятат, спелуват, учат за изкуството само през движенията. Това се случва 50 минути всяка седмица. Представете си всяко дете как прави с тялото си буква, или тичайки в класната стая трябва да решат много бързо математическа задача. Това е училището - живот, училището на бъдещето.
Работили ли сте с деца от ромски произход?
Работил съм с ромски младежи, а последното ми обучение беше с девиантно проявени младежи в Родопите. Изключително предизвикателство беше, но и един стимул тези хора да променят начина си на живот.
Успяхте ли и колко годишни бяха?
Успяхме да предизвикаме себе си и тях. Те са между 14 и 18 години и учат в специални училища - бившите ТВУ-та, сега ВУИ. Те са прекрасни младежи, като всички нас. Просто трябва да си даваме повече шанс да бъдем това, което искаме да бъдем. В този ред на мисли, аз съм изключително щастлив, че правя това, което правя и че имаме толкова сериозно въздействие на толкова много хора, и че разпространяваме щастието от това, което правим.
Печелите ли от тази дейност ?
Другата роля, която имаме в този сектор, е да покажем, че той може да бъде устойчив финансово. Днес имах среща с бизнесмени, които са начало на една световна фондация, „Международна награда на Херцога на Единбург". Стартирахме този проект в България през 2009 година и е нещо, което надявам се ще промени също училищата. Той в момента оперира в училищата и всеки ученик може да си избира свободно какво да върши и през това развива личните си умения, физическата си активност, отдава се на доброволчествтото и приключенията.
Много съжалявам, че отиваме към края на това интервю. Имаме няколко блиц въпроси.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Може би свиренето на пиано. Никога не см бил свързан с музиката, но никога няма да забравя пътите, в които майка ми свиреше класическа музика на пиано. Както и любовта, която ми е дала през тази музика.
Успехът за мен е...
Преживяване с екип от хора, в който всеки може да бъде себе си и да твори позитивна промяна.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Щях да кажа „Боен клуб", един много хубав като философия филм. Но може би този за мен ще се казва „Загубен и намерен в Родопите".
Вярвам във...
Вярвам в любовта.
Като малък исках да...
Много интересно, но исках да стана шофьор на камион, който почиства улиците в града. От друга страна исках да стана и фермер, но това май се получи по някакъв начин в Родопите. Имахме миналата година кончета, градина от билки, пермакултурна градинка. Така, че сбъднах това през образованието.
Аудио запис на това интервю, можете да слушате тук.
