Паметта на горяните, избити жестоко заради борбата си срещу комунистическия терор, почетоха в Казанлък.
Народните представители от ГЕРБ Спас Гърневски и Лиляна Друмева поднесоха венец пред паметната плоча на лидера на БЗНС и обединената демократична опозиция Никола Петков.
Днес се навършват 70 години от създаването на горянската чета с участници от Казанлък и Сливен, а възпоменанието е организирано от Съюза на репресираните „Памет“.
„Историята за горянското движение е крита дълги години, но днес истината е ясна. България е първата страна в Източна Европа, която е застанала срещу болшевишкия режим, поставил комунизма у нас. В сравнение с партизанското, горянското движение е четири пъти по-голямо и като брой участници, и като период на съпротива. Историите за жестокостите след 1944 г. тепърва ще излизат, защото сме народ, който пази достойнството и паметта си“, каза Спас Гърневски.
Лиляна Друмева припомни, че дълго време се криеше фактът, че още веднага след 9 септември излизат първите горянски чети, които са били в казанлъшко, сливенско, благоевградско, Сандански, Петрич, Враца и на много други места в България.
„Горяните изконно не са били съгласни с установяването на болшевишката власт в България и затова са били сериозно преследвани. Постепенно четите са били предадени, обкръжени и унищожени по различни начини“, заяви Друмева.
Родственица на горянина Христо Несторов-Деница Танева получи книгата „Държавна сигурност и вероизповеданията“ и грамота в знак на признателност към делото на нейния дядо.
Народните представители от ГЕРБ Спас Гърневски и Лиляна Друмева поднесоха венец пред паметната плоча на лидера на БЗНС и обединената демократична опозиция Никола Петков.
Днес се навършват 70 години от създаването на горянската чета с участници от Казанлък и Сливен, а възпоменанието е организирано от Съюза на репресираните „Памет“.
„Историята за горянското движение е крита дълги години, но днес истината е ясна. България е първата страна в Източна Европа, която е застанала срещу болшевишкия режим, поставил комунизма у нас. В сравнение с партизанското, горянското движение е четири пъти по-голямо и като брой участници, и като период на съпротива. Историите за жестокостите след 1944 г. тепърва ще излизат, защото сме народ, който пази достойнството и паметта си“, каза Спас Гърневски.
Лиляна Друмева припомни, че дълго време се криеше фактът, че още веднага след 9 септември излизат първите горянски чети, които са били в казанлъшко, сливенско, благоевградско, Сандански, Петрич, Враца и на много други места в България.
„Горяните изконно не са били съгласни с установяването на болшевишката власт в България и затова са били сериозно преследвани. Постепенно четите са били предадени, обкръжени и унищожени по различни начини“, заяви Друмева.
Родственица на горянина Христо Несторов-Деница Танева получи книгата „Държавна сигурност и вероизповеданията“ и грамота в знак на признателност към делото на нейния дядо.