На Светъл петък се благославя апостол Петър, който от изплашен и отрекъл се ученик на Исус Христос при залавянето Му, след възкресението на Спасителя, става един от най-ревностните разпространители на Божието слово и умира като мъченик за вярата.
Според евангелията, апостол Петър, бил неук и беден рибар от Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.
След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър станал духовно силен, говорел с мъдрост на много езици, проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.
"В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
След възкресението Христово Петър и няколко други ученици ловели риба в Тивериадско море. На разсъмване те видели Иисус да стои на брега, но не Го познали. Той им заповядал да хвърлят мрежата и те уловили много риба. Тогава Йоан казал на Петър: "Това е Господ". Петър се хвърлил в морето и доплувал да брега. Иисус запитал Петър: "Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?" - "Да, Господи - отговорил Петър, - Ти знаеш, че Те обичам". - "Паси Моите агънца!" - му казал Господ. Запитал го втори път: "Симоне Йонин, любиш ли Ме?" Петър пак Му отговорил: "Да, Господи, ти знаеш, че Те обичам". - "Паси моите овци!" - повторил Спасителят. За да даде на Петър случай чрез трикратно уверяване в любовта си да заглади вината на трикратното отричане, Иисус го запитал трети път: "Симоне Йонин, обичаш ли Ме?" Петър тоя път се огорчил. Той помислил, че повтарянето на тоя въпрос говори за съмнение в неговата любов по повод отричането му от Христа, но отговорил пак: "Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам". И Спасителят трети път му казал: "Паси моите овци!" /Йоан 21:15-17/. Така Христос възстановил Петър в неговото апостолство сле трикратното му отричане.
В празника Петдесетница, когато всички били заедно, изведнъж се появил шум, като че ли силен вятър и Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху вярвящите. Те се изпълнили с необикновена мърдрост и духовна сила и започнали да говорят на разни езици. Тогава Петър говорил на събралия се народ. Тия думи били тъй вдъхновени и могъщи, че тоя ден се обърнали към Христа 3000 души, а после - 5000.
След като жителите на Самария приели словото Божие /около 45 г. след Р.Хр./ апостолите пратили при тях Петър и Йоан. И това било първото апостолско пътешествие на Петър.
При второто Петър посетил църквите в Юдея, Галилея и Самария, в Лида и Иопия, гдето възкресил Тавита, а след това отишъл в Кесария Палестинска. Там ап. Петър, научен чрез божественото видение, пръв отворил вратата на вярата за езичниците, като кръстил римския стотник Корнилий и домашните му /Деян.ап.10:7;11:1-18/. От Кесария Петър дошъл за Пасха в Йерусалим. По повеля на Ирод, който подигнал гонение против църквата Христова, ап.Петър бил затворен в тъмница вече трети път.
Чудесно освободен от ангел из тъмницата, Петър извършил трето пътешествие, като отишъл с проповед по градовете на Финикия. Около 50-та г. той пристигнал в Йерусалим и присъствал на Апостолския събор, открит от него с реч / Деян.ап.15:1-1/. След събора Петър предприел от Йерусалим четвърто апостолско пътешествие. Той се отправил в Сирия, основал църква в Антиохия /днешна Антакия, Турция/ и в други страни. Според разказа на църковния историк Евсевий Петър проповядвал след това Евангелието в Мала Азия. След като поставил Марко за епископ на Александрия, св.Петър се върнал в Йерусалим за успението на Божията Майка.
От Йерусалим той пак се върнал в Египет,от там отишъл в Британия, а от там в Гърция; бил в Коринт и в други гръцки градове. Около 67 г. той пристигнал в Рим. В Рим, където с голямо усърдие благовествал словото Божие и привлякъл мнозина към християнската вяра. От Рим той написал Второто си съборно послание до християните в Мала Азия.
В Рим Петър бил предвъзвестен от Господа, че скоро ще остави своята земна хижа /2 Петр.1:14/ и това скоро се изпълнило. Император Нерон предприел жестоко гонение срещу християните. Според преданието, тогава християните убедили ап.Петър да напусне града, за да се спаси. Той отстъпил на техните молби. Но през нощта, когато излизал от града, явил му се във видение Господ, Който отивал в Рим. - "Господи, къде отиваш?" - запитал Го Петър. Спасителят отговорил: "Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат!" Петър разбрал, че бягството му от Рим не е угодно на Господа. Върнал се, бил затворен в тъмница и след няколко дни на 29 юни 67 г. бил предаден на смърт. Тогава на 75 години. Римиският епископ Климент погребал тялото му. Често християни идвали да се молят при гробницата му, над която по-късно бил построен великолепен храм - един от най-големите на християнския свят". /цитирано от bgorthodox-muenchen.de/