Your browser doesn’t support HTML5 audio
Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Негово Светейшество патриарх Максим ще присъства от 18.00 ч. на литургията за всеобщото опрощение в столичната църква "Св. Неделя".
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре започва Великият пост. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.
Сирни Заговезни, чието отбелязване се мени всяка година, съвпада с празнуването по стар стил на Свети Трифон Зарезан, на църковния празник за успението на Свети Кирил Славянобългарски и на католическия празник Свети Валентин. (БТА)