Животът среща Георги Тошев с Невена Коканова в края на 80-те години на миналия век. Тогава Жоро е ученик, пише в няколко вестника, моли Невена за интервю, а тя се съгласява.
Георги Тошев: Тогава тя, звездата Невена Коканова, се отнесе с изключително уважение и приятелско чувство към мен. Аз бях един ученик, който беше отишъл да направи второто или третото си интервю в живота.
Част от това интервю, както и от други, които е правил с Коканова по-късно, Георги Тошев включва в книгата "Коя съм…". Когато започва да я пише, журналистът си я представя като романизирана биография на актрисата. По-късно обаче решава, че в нея не бива да има много текст.
Във филма проговаря и дъщерята на Невена – Теодора.
Георги Тошев: Теодора е едно много прибрано и сдържано момиче, в хубавия смисъл на думата. Тя също се реши да наруши мълчанието си. С нея ми беше по-трудно, отколкото с Раде Маркович. Но аз си казах, че ще играя ва банк. Теодора е последният човек, когото съм снимал, бих казал и най-важният. Теодора е човекът, който по най-сетивен начин, най-простичко обяснява какво е Невена. Теодора казва във филма едно страхотно изречение, че майка й много мъжки е водила последната битка в живота си. И добавя: "Но мисля, че не я загуби".
Част от проекта на Георги Тошев, свързан с Невена Коканова, е и изложбата на нейни снимки, която се открива в петък в Галерията за чуждестранно изкуство в столицата. За първи път там ще бъдат показани и рисунки, направени от самата актриса. Малцина са знаели, че тя може и да рисува добре.
Георги Тошев: Върху салфетки, бели листове, с химикал или туш, тя е рисувала различни графични сюжети - голи женски тела, момче и момиче, карикатури. Радой Ралин я открива през 60-те години, дори взима няколко нейни рисунки и с тях илюстрира една от книгите си. Невена не е имала самочувствието да показва тези неща, да ги експонира.
Георги Тошев: Смятам, че Невена е от онези харизматични личности, които носят в себе си тайни. И ако се върнем назад в историята на киното, на театъра, въобще на изкуството - ще видим, че големите личности, които бележат епохи, са хора, които са успели да съхранят в присъствието си някакви тайни. И Невена беше такава личност. Когато завършвах този проект, разбрах, че всъщност тя, най-обичаната, е била изключително сама и изключително много наранявана. Всичко в нейния живот е ставало страшно трудно, това е направо невероятно и не съм го знаел, докато беше жива. Както казва и Раде Маркович във филма: "Никога няма да разбера защо същество като Невена е трябвало да понася тези удари на съдбата".