Животът среща Георги Тошев с Невена Коканова в края на 80-те години на миналия век. Тогава Жоро е ученик, пише в няколко вестника, моли Невена за интервю, а тя се съгласява.
Георги Тошев: Тогава тя, звездата Невена Коканова, се отнесе с изключително уважение и приятелско чувство към мен. Аз бях един ученик, който беше отишъл да направи второто или третото си интервю в живота.
Част от това интервю, както и от други, които е правил с Коканова по-късно, Георги Тошев включва в книгата "Коя съм…". Когато започва да я пише, журналистът си я представя като романизирана биография на актрисата. По-късно обаче решава, че в нея не бива да има много текст.
Георги Тошев: Написах една книга, която след това съкратих наполовина. Благодаря на Калина Андролова, главният редактор на L`Europeo, която ми помогна много, тя е редактор и на книгата. В един момент бях безпомощен, не знаех какво правя. Пиша, пиша, пиша, ровейки се в лични архиви със снимки… Когато видях лицето на Невена, се спрях и си казах: Какви ги върша аз, какво словоблудствам? Уплаших се, дори бях на път да се откажа. След това полека-лека с Калина и с издателите намерих баланса и си казах, че ще разделя книгата на отделни глави. Казах си, че ще има биографично романизирана част, ще има един монолог на Невена от нейни интервюта, и така някак ще конструирам нейния разказ. Още преди години журналистът предлага на Невена да направи и документален филм за нея. Тя деликатно му отказва с думите: "Ей, момче, нека някои неща да си останат тайна". През 2008 за филма "Аз коя съм" Тошев успява да привлече актьора Раде Маркович. Преговорите с него продължат месеци наред. Георги Тошев: Тези няколко месеца аз търпеливо чаках, дори да знаех, че сроковете напредват, че може и да го нямаме, но той се съгласи да говори. Това е един изключително достоен, чаровен мъж, човек, който неслучайно е имал едни от най-красивите жени, не само на Балканите. Но най-голямата му любов е Невена. Докато го слушах, си казвах: Господи, как е възможно да са минали 45 години от това, което се е случило между тях, и толкова много човек да се вълнува, говорейки за него. Когато чу гласа й, когато държа в ръцете снимките й, този човек се промени.Във филма проговаря и дъщерята на Невена – Теодора.
Георги Тошев: Теодора е едно много прибрано и сдържано момиче, в хубавия смисъл на думата. Тя също се реши да наруши мълчанието си. С нея ми беше по-трудно, отколкото с Раде Маркович. Но аз си казах, че ще играя ва банк. Теодора е последният човек, когото съм снимал, бих казал и най-важният. Теодора е човекът, който по най-сетивен начин, най-простичко обяснява какво е Невена. Теодора казва във филма едно страхотно изречение, че майка й много мъжки е водила последната битка в живота си. И добавя: "Но мисля, че не я загуби".
Част от проекта на Георги Тошев, свързан с Невена Коканова, е и изложбата на нейни снимки, която се открива в петък в Галерията за чуждестранно изкуство в столицата. За първи път там ще бъдат показани и рисунки, направени от самата актриса. Малцина са знаели, че тя може и да рисува добре.
Георги Тошев: Върху салфетки, бели листове, с химикал или туш, тя е рисувала различни графични сюжети - голи женски тела, момче и момиче, карикатури. Радой Ралин я открива през 60-те години, дори взима няколко нейни рисунки и с тях илюстрира една от книгите си. Невена не е имала самочувствието да показва тези неща, да ги експонира.
;){kind=link}