Роберто Капучи не е от дизайнерите, които се поддават на комерсиализиране. Той отдава малко значение на сезонните промени в модата.
Капучи възприема работата си като търсене на обеми и форми, без обаче да изпада в плен на тялото или на диктата на модата, която трябва да подчертава или да скрива. Той се опитва да даде независимост на дрехата по отношение на тялото. Роденият през 1930 година в Рим Капучи е нещо като галеното дете на италианската мода. През 1950 година, едва 20-годишен, отваря първото си ателие в Рим, с помощта на тогава 62-годишната журналистка Мария Фоскини. Майката на Капучи го пита непрекъснато какво прави с тази стара госпожа, а нейният съпруг пък я пита какво търси с това момченце.
През 1951 година е и международният дебют за Капучи. Тогава той участва в първото издание на колективните ревюта на италианската мода, организирани във Флоренция от Джовани Батиста Джорджини. Заради младежката си възраст Капучи все още не може да участва официално в инициативата. Въпреки това обаче Джорджини иска от него да облече за повода както жена му, така и дъщерите му. Случва се нещо неочаквано. Журналисти и купувачи остават като омагьосани от елегантността на облеклата им. Така "неучастието" в ревютата на Капучи се превръща в първия му триумф. През 80-те години Капучи решава да се откъсне от институционалните структури на модата и да се посвети изцяло на артистичното търсене. Той създава истински "скулптури", които заживяват собствен живот като творения на изкуството.