Момчетата от бандата „One Direction” („Уан Дайрекшън”), която само за петилетка изгря и залезе от музикалния небосклон, трябва да са много благодарни на певицата Никол Шерцингер.
През 2010 г., когато и петимата се оказват на кастингите за шоуто „X Factor”, певицата се изявява като гост съдия.
След като момчетата поотделно впечатляват журито, но поради една или друга причина не успяват да прескочат определен етап в кастингите, сексапилната брюнетка, самата тя част от момичешка група в миналото (Никол добива популярност като водещата певица на американската R&B група The Pussycat Dolls), предлага на колегите си да съберат момчетата в... група.
Така Хари Стайлс, Лиъм Пейн, Луи Томлинсън, Найл Хоран и Зейн Малик сформират британската бандата „One Direction”. Бързата слава не трябва да заблуждава, че пътят на младежите до появата на бандата на 23 юли 2010 г. е бил лесен.
Зейн Малик се записва за кастингите на музикалното шоу още през 2009 г., но така и не се явява, защото не събира смелост. Година по-късно се изправя пред съдиите с акапелно изпълнение на песента „Let me love you” на Марио и преминава в следващия етап на конкурса. Подобно на него Лиъм Пейн кандидатства в предаването още като 14-годишен. Журито „не отрязва крилете му”, но го изпраща с призива да се върне отново след няколко години, когато гласът му ще е по-трениран.
В седмото издание на шоуто е одобрен след впечатляващо изпълнение на песента „Cry Me A River” на Майкъл Бубле.
Хари Стайлс, Найъл Хоран и Луи Томлинсън също преминават към „тренировъчните лагери” след запомнящи се изпълнения: „Isn’t She Lovely” на Стиви Уондър, „So Sick” на Ни-Йо и „Hey There Delilah” на Plain White T’s.
И петте момчета преминават първите тренировъчни лагери успешно, но отпадат преди етапа с „къщата на съдиите”. По идея на Никол Шерцингер петимата са събрани в група и така са допуснати нататък в състезанието.
След създаването ѝ момчетата прекарват две седмици заедно, за да се опознаят. Името измисля Хари. Първата песен, която изпяват като група пред ментора си Саймън Кауъл, е „Torn”. След последния тон Кауъл е сигурен: „момчетата са уверени, забавни, като дългогодишни приятели”. Тоест - обречени на успех.
Така уверено започва пътят им към голямата сцена. За десетте седмици престой в шоуто групата никога не отива на елиминации, но на финала остават трети.
В интернет обаче се появява кавър на групата на песента „Forever Young”, който щял да бъде издаден официално, ако момчетата бяха спечелили надпреварата. Публиката вече е спечелена и звукозаписната компания на Саймън Кауъл „Сайко рекърдс” предлага на групата договор за 2 млн. паунда. В Северна Америка подписват по-късно с „Кълъмбия рекърдс“.
Записите за дебютния си албум „One Direction”, по който работят с известния продуцент Ред Уан, започват през януари 2011 г. в Лос Анджелис. Още в първата седмица след издаването му в САЩ, продадените копия изпреварват продукциите на Адел и Брус Спрингстийн. Това превръща момчетата в първата британска група в историята, която дебютира на 1-во място в САЩ с дебютен албум след първата седмица.
„Up All Night” прави и още един #1 дебют: в чарта за дигитални продажби. Албумът заема първото място буквално минути след пускането си в онлайн продажба.
В музикалната си биография през 2012 г. „One Direction” записва две награди BRIT и три от церемонията MTV награди за музикално видео. От „Billboard” ги определят за „Топ изпълнителите на 2012”, а „The Huffington Post” титулува 2012 г. за „Годината на „One Direction”. Появяват се и на телевизионния екран, играейки себе си в сериала iCarly в епизода „iGo One Direction” (2012).
Сърцата на момичетата са покорени! Машината за хитове и пари се завърта успешно и постиженията на групата не закъсняват. Групата умело използва развитието на интернет и социалните мрежи, за да трупа още популярност. Следват албумите Take Me Home (2012), Midnight Memories (2013), Four (2014), с които чупят редица рекорди и оглавяват класации на световно ниво.
Стресът и напрежението от постоянното внимание на публиката обаче променят отношенията между момчетата. На 25 март 2015 г. Зейн обявява, че се разделя с групата.
Напускането му е изненада за всички, но останалите четирима решават да продължат общата си работа и записват петия си албум. Нещата обаче вече не са същите и „Made in the A.M” се оказва последен в биографията на бандата.
Въпреки сравнително краткия си музикален живот обаче „One Direction” успява да се нареди сред големите. Групата е продала над 14 милиона сингли и 8 милиона албуми по цял свят.