Учени от университета "Нотингам Трент", Великобритания, Природонаучния музей и университета на Потсдам, Германия, установиха, че един от най-големите сухоземни бозайници в историята е приключил еволюционния си път като слон джудже, пише сп. "Кърънт байолъджи".
Изчезналият вид слон джудже от остров Сицилия в хода на еволюцията е намалял почти наполовина на ръст и е изгубил близо 85 процента от първоначалното си тегло.
Учените обясняват, че еволюцията на островите е протичала по-бързо заради изолираната среда. В резултат на това видът Palaeoloxodon mnaidriensis, изчезнал преди около 19 000 години, е изгубил над 8000 килограма и близо 2 метра височина, след като се е отделил от много по-едрия слон Palaeoloxodon antiquus, който е бил висок почти 4 метра и е тежал 10 000 килограма.
За да изчислят скоростта на изменение на вида, изследователите са анализирали ДНК, извлечена от останки на възраст между 175 000 и 50 000 години, открити в пещерата Пунтали в Сицилия. Молекулярното датиране е било затруднено от топлия островен климат, който пречи на опазването на генетичния материал.
Учените са установили, че в хода на еволюцията ръстът и теглото на слона джудже са намалявали съответно с 4 сантиметра и 200 килограма за максимален период от над 350 000 години. Намаляването може да бъде сравнено с това съвременен човек да се доближи по размери до макак резус.
Palaeoloxodon antiquus е обитавал европейския континент преди между 800 000 и 40 000 години. Смята се, че този сухоземен гигант е колонизирал Сицилия преди между 200 000 и 70 000 години.
Според изследователите процесът на превръщане на гиганта в джудже е започнал, след като сицилианският слон се е отделил от родствениците си на континента. Животът в затворена и изолирана среда е ускорил еволюцията му и е довел до появата на "дребосъка" Palaeoloxodon mnaidriensis.
В изследването са участвали също учени от университета на Йорк, университета на Исландия, университета на Палермо и Кембриджския университет.
Изчезналият вид слон джудже от остров Сицилия в хода на еволюцията е намалял почти наполовина на ръст и е изгубил близо 85 процента от първоначалното си тегло.
Учените обясняват, че еволюцията на островите е протичала по-бързо заради изолираната среда. В резултат на това видът Palaeoloxodon mnaidriensis, изчезнал преди около 19 000 години, е изгубил над 8000 килограма и близо 2 метра височина, след като се е отделил от много по-едрия слон Palaeoloxodon antiquus, който е бил висок почти 4 метра и е тежал 10 000 килограма.
За да изчислят скоростта на изменение на вида, изследователите са анализирали ДНК, извлечена от останки на възраст между 175 000 и 50 000 години, открити в пещерата Пунтали в Сицилия. Молекулярното датиране е било затруднено от топлия островен климат, който пречи на опазването на генетичния материал.
Учените са установили, че в хода на еволюцията ръстът и теглото на слона джудже са намалявали съответно с 4 сантиметра и 200 килограма за максимален период от над 350 000 години. Намаляването може да бъде сравнено с това съвременен човек да се доближи по размери до макак резус.
Palaeoloxodon antiquus е обитавал европейския континент преди между 800 000 и 40 000 години. Смята се, че този сухоземен гигант е колонизирал Сицилия преди между 200 000 и 70 000 години.
Според изследователите процесът на превръщане на гиганта в джудже е започнал, след като сицилианският слон се е отделил от родствениците си на континента. Животът в затворена и изолирана среда е ускорил еволюцията му и е довел до появата на "дребосъка" Palaeoloxodon mnaidriensis.
В изследването са участвали също учени от университета на Йорк, университета на Исландия, университета на Палермо и Кембриджския университет.