Често хората не могат да намерят своята половинка и се чудят защо така им се случва. Понякога е трудно да преодолеем дълбоко заложените в нас модели, страховете си от нараняване, уязвимостта и недостатъците си, за да създадем стойностна връзка.
Големите страхове, често неоправдани, които хората изпитват, коментира психологът Александра Петрова в предаването "Кой говори":
Една от често срещаните причини хората да не могат да създадат връзка е криворазбраното достойнство. Голяма част от необвързаните трудно говорят за себе си, трудно допускат някого до себе си. Когато не ангажираш хората със себе си и конкретно обекта, който харесваш, на по-късно ниво, когато се опознаете, ти не придобиваш никаква ценност, никаква стойност за този човек. Ти не си вече ценен обект. Не случайно в приказките, когато принцесата трябва да бъде завоювана, принцът прави куп усилия, минава през девет планини в десета. И това го задържа там. Един от проблемите на криворазбраното достойнство е, че аз мога всичко сам или сама, другият не може да се ангажира с мен, защото аз по този начин ще съм длъжен. Това няма нищо общо с любовта и интимните взаимоотношения. Трябва да позволяваме на другия да ни оказва подкрепа, да го ангажираме с това, което се случва с нас, да го допускаме до себе си, без да сме прилепчиви.
При криворазбраното достойнство хората не питат нищо, не се обаждат и чакат другият да поеме инициативата. Това не е характерно само за жените, има го и при мъжете. Аз се страхувам, не мога да се унижавам, ако ме отхвърлят, какво ще стане, ако досаждам и прочее. Това е ниската самооценка, тоест аз с нищо не мога да съм ценен. Но след като не си дал на човека възможност да направи някакъв жест за теб, да бъде активен, ти допълнително го стопираш, като чакаш само той да се обажда, само той да пуска sms, само той да бъде активната страна в случването на взаимоотношенията.
Това са едни изкривявания, които много трудно дават достъп на другия до теб. В същото време тези мъже или жени стоят и се чудят, защо не им се обаждат, защо другият не предлага нищо. Стои се е в едно невротично очакване, което е изключително мъчително. В един момент, пазейки се от това така страшно отхвърляне, ти правиш самосбъдващото се пророчество. Така или иначе ти си отхвърлен, защото другият човек отсреща започва да смята, че си надменен, не проявяваш интерес към него, имаш някакви други, по-важни идеи, срещи, ангажименти и той отива на заден план, което би обезсърчило всеки. Съветът на психолога е да се действа, защото тогава ти знаеш накъде и по какъв начин да тръгнеш, имаш път пред себе си. Не стоиш в мъчително, невротично очакване и си автор на живота си.
Немалък процент от необвързаните имат страх чисто физически да влязат в контакт с другия човек, да го хванат за ръката, да се доближат по-близко до него. Езикът на тялото е много важен. Но когато човек вътрешно е скован и се страхува дали ще бъде приет, пак това прословуто страхуване от първата крачка и от отхвърлянето, кара хората да се сковават. Човекът отсреща може да пробва един, два пъти, но на третия ще се откаже. Важни са обаждането, показването на интерес, способността да дадеш достъп до собственото си лично пространство, да подадеш ръка на другия.
Има ситуации, когато човек залага прекалено висока летва по отношение на това, какъв партньор иска. Той изгражда един идеалистичен образ, който се простира от чисто физически до ментални параметри на желания партньор. Тази летва се преминава доста трудно. Всеки желае най-красивото, според собствените си критерии, но от друга страна много често човек, залагайки тези високи летви, всъщност обрича себе си. Защото дълго време е отричал всякакъв по различен начин на комуникиране с хора, които са извън неговите идеални параметри.
Често страхът от това, че няма да имаш връзка провокира едно поведение, което е на всяка цена. Запознаваш се с някой, дори още не си се ориентирал дали има партньор или няма, с какво се занимава, къде живее и веднага скачаш и започваш да правиш някакви кроежи на интимната сцена. Трябва да има един период на опознаване, на онази тънка игра, която хората правят опознавайки се, казва психологът.
Голяма част от необвързаните хора крият истинската причина да не започват връзка. Огромният страх, който таят е притеснението, че ще бъдат наранени или предадени от любимия човек. Това е основната причина хората да бягат от любовта.
Връзката, контактът с другите хора, флиртът е един вид огледало. То може да те научи как да извадиш по-доброто от себе си и как да приемаш това, което си смятал доскоро за недостатъци. Създаването на връзка може да е много простичко, стига да се оставим на събитията и да играем един равноправен тенис мач. Когато другият ни подаде топката, ние да сме да готови да му отвърнем със същата енергия и ентусиазъм. Любовта не е толкова страшна, по страшна е в нашите представи, в нашите фантазии.
