Французите гласуват в първия тур на изборите за президент на Републиката. Вторият ще се състои на 6 май.
Право на глас имат около 45 милиона избиратели от общо 65,35 милиона французи. Изборните секции са около 85 000 в метрополията.
Франция е втората държава в Европейския съюз по численост на населението, след Германия, отбелязва Франс прес.
Католицизмът е религията с най-много последователи във Франция, която има и едни от най-многочислените мюсюлмански и еврейски общности в Европа - съответно 4,5 млн. души.
Петата република е основана през 1958 г. От 1962 президентът на Републиката се избира с общо и пряко гласуване. Мандатът е 7 години до 2002 г., а след това - 5 години. Парламентът е двукамарен: долната камара - Националното събрание, се избира с общи преки избори на всеки пет години и има върховенство над Сената, избиран с общи непреки избори за шест години и подновяван наполовина на всеки три години.
Сегашният президент Никола Саркози бе избран на 6 май 2007 г. с 53 на сто от гласовете и победи съперницата си от Социалистическата партия Сеголен Роаял (47 на сто).
Основен проблем за французите е безработицата, която наближава 10%. Икономиката излезе от едногодишна рецесия през второто шестмесечие на 2009 г. и оттогава бележи прираст, макар и скромен. Инфлацията бе 2,3 процента на годишна база през февруари 2012 г. (при 2,7 на сто в еврозоната). Годишният доход на човек от населението е 26 760 евро през 2011 г. Държавният дълг възлиза на рекордни 85,8 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Въоръжените сили имат численост от 315 000 души - 240 000 военни и 75 000 цивилни. През 2009 г. Франция се върна в обединената военна структура на НАТО, 43 години след като генерал Де Гол я изтегли от него, напомня АФП.
За президентския пост се състезават десет кандидати. Водещи в социологическите проучвания са социалистът Франсоа Оланд, смятан за фаворит и вероятен следващ президент, и сегашният държавен глава Никола Саркози, който е лидер на десницата. Анкетите дават почти изравнени позиции между двамата за първия тур (28-27 на сто), но за втория сочат убедителна победа за Оланд с 54 срещу 46 на сто. Следват Марин Льо Пен, водачка на крайнодесния Национален фронт и дъщеря на неговия основател Жан-Мари Льо Пен (между 13 и 16 на сто); левият "трибун" Жан-Люк Меланшон, който се съюзи с комунистите и иска да реорганизира левицата; центристът Франсоа Байру и още четирима "малки" по определението на Франс прес кандидати.
Темите, върху които е центрирана кампанията на 57-годишния Саркози, са силно надясно в политическия спектър - сигурността, имиграцията и ислямът. Той се надява да привлече част от електората на крайната десница.
Оланд, също на 57 години, е социалист реформатор, по-скоро умерен, с амбициите да бъде по стил на управление "нормален" президент. Депутат и бивш лидер на социалистите, той се представя като кандидатът на "сериозната левица, който няма да разочарова".
Французите обикновено научават резултатите от телевизиите при самото затваряне на последните изборни секции в 20 ч. местно време. Това става благодарение на много надеждна система за изчисляване въз основа на реално подадени бюлетини, а не на прогнози от екзит полове (анкети на изхода на изборните секции).
Социологическите институти получават преди 20 ч. резултатите от известен брой представителни секции, които са затворили по-рано, и така могат да определят със сигурност резултатите за цялата страна. Но тази година е възможно социалните мрежи да разбият строго установения и спазван ред, посочва АФП.
С разрастването на социалните мрежи във Франция - около 23 милиона потребители на Фейсбук и 3 милиона на Туитър, информацията се разпространява светкавично.
На теория законът наказва всеки, разгласил информация, която може да повлияе на гласуването. Но чужди медии - главно белгийски и швейцарски, обявиха, че както при предишни избори във Франция, те не се чувстват длъжни да спазват френския закон. Следователно има големи шансове резултатите да бъдат оповестени преди определения от закона час. Социологическите институти технически ще са готови малко преди 19 ч. местно време с надеждни прогнози, които се държат в тайна от запознатите с тях политици и медии.
Редица големи френски медии, като телевизиите ТФ1, Франс2, радио Франс Ентер и сайтовете на вестниците "Монд", "Поан" и "Фигаро" заявиха, че ще спазват правилото за пълно ембарго до 20 ч. "Можем да критикуваме закона, но ще го спазваме като медии, работещи във Франция", увери "Фигаро". Наред с това големите медии не изключват възможността да не се съобразят с правилата, ако има драстични нарушения от техни колеги. Директорът на "Либерасион" обяви, че вестникът може да публикува на своя сайт още в 18.30 ч. резултатите, ако има големи разлики между процентите на кандидатите и ако източниците са надеждни, посочва АФП.
