Руско-украинският военен конфликт измени драстично пазара на полезни изкопаеми и изправи доставчиците и потребителите пред неподозирани до преди няколко месеца предизвикателства. До началото на войната в Украйна Русия е добивала 7% от никела, 10% от платината и около 25-30% от добива на паладий по света.
Нови предизвикателства и алтернативни доставчици
След налагането на санкции на Русия и последвалото прекъсване на доставките на тези ценни метали, между потребителите на въпросните елементи започна трескава надпревара за достъп до алтернативни източници. Като водещ доставчик на полезни изкопаеми след отпадането на Русия от този пазар се очертават някои африкански държави. Увеличеното търсене на метали в Африка съвсем логично беше централна тема на тазгодишното издание на Африканската минна конференция, известна като "African Mining Indaba", която се проведе в Кейптаун между 9 и 12 май 2022 г. Важно е да обърнем внимание на факта, че тази година сред регистрираните участници в конференцията има рекорден брой представители на американското правителство. Това не е учудващо, тъй като американските компании са силно заинтересовани да си осигурят приоритетен достъп до предвидими количества полезни изкопаеми. По същата причина американското правителство вече подкрепя и възобновяването на добива на ценни метали в мини на американска територия въпреки предупрежденията на еколозите. Важно е обаче да се отбележи, че дори и добивът на полезни изкопаеми на американска територия да се възстанови и увеличи според желанията на индустриалците, ще бъде трудно да се осигурят необходимите количества. Именно това кара политическия елит на страната спешно да се обърне към африканските мини като към потенциален доставчик. Американското обществено мнение е раздвоено по въпроса за експлоатацията на природни ресурси на щатска територия. Освен екологичните организации, сериозна съпротива срещу подобни мащабни индустриални проекти, които биха изменили безвъзвратно природната среда, оказват и индианците. Точно те са се противопоставили на химическия гигант Rio Tinto и са спрели изграждането на планираната голяма мина за добив на медна руда в Аризона, наречена "Resolution".
В Европа зелените организации също са сериозен фактор, възпрепятстващ мащабното възстановяване и разширяване на минното дело. В Африка подобни обструкции няма, но строежът на мини там не е по-лесен. Типични за много държави на южния континент са сериозни проблеми със сигурността: поради дейността на агресивни терористични организации, които нападат и отвличат чужденци, не е възможно да се гарантира нито животът на специалистите-инженери, нито целостта на съоръженията, които неведнъж са ставали обект на саботажи. Именно поради несекващи терористични атаки, преди месец руската компания за добив на злато "Нордголд" се оттегли от златната мина "Тапарко" в Буркна Фасо.
Многократно споменахме важността на определени редки метали за световната индустрия в наши дни. Нека дадем няколко илюстративни примера за техните сфери на приложение.
Платината и паладият, част от т. нар. метали от платинената група (платина, паладий, осмий, иридий, рутений и родий), са много важен елемент в катализаторите на автомобилите с вътрешно горене, които трябва да отговарят на строгите екологични изисквания за намаляване на вредните емисии в ЕС и САЩ. Споменатите метали се използват също в твърдите дискове на компютрите и в други електронни компоненти, в стоматологията, в елементи от лабораторно оборудване, в монитори и пейсмейкъри.
Добре известно е и значението на лития за производството на акумулатори. Повечето модели електромобили са невъзможни без литий, който е основна съставна част в техните батерии. Същото важи и за батериите на преносимите електронни устройства, без които мнозина от нас не си представят ежедневието: смартфони, таблети, лаптопи.
Въглища в достатъчни количества и на добра цена просто няма
Недостигът, който описахме по-горе се отнася както за скъпите, редки и ценни метали, така и за далеч по-прозаичните въглища. Въпреки доказаните поражения, които нанасят върху околната среда, те все още са далеч от заменяне в редица отрасли на индустрията. Войната в Украйна се отрази на този пазар по два начина: заради санкциите срещу Русия, износът на въглища от тази страна е забранен, а заради блокирането на украинските пристанища, вследствие на бойните действия, износът на въглища от Украйна е практически невъзможен. Наред с недостига на нефт и газ, дефицитът на енергоизточници прави въглищата още по-търсена суровина. Тези фактори се сливат в обща мощна тенденция: въглища в достатъчни количества и на добра цена просто няма. Като основни страни-доставчици на въглища, след отпадането на Русия и Украйна от пазара, се очертаха ЮАР и Австралия. По обясними причини търсенето на въглища от тези пазари рязко се покачи през последните месеци, а с него и цената на твърдото гориво отбелязва значително увеличение. В началото на 2021 г. австралийските въглища са се продавали за 80 долара на тон, една седмица след руското нахлуване в Украйна цената се е вдигнала до 440 долара на тон, а в началото на май т.г. цената се е стабилизирала на около 326 долара на тон. В ЮАР пък цената на въглищата се е повишила до такава степен, че заради проблеми със сигурността на железопътния транспорт, въгледобивните компаниите превозват част от добитите въглища с камиони и въпреки това реализират печалба.
До началото на войната в Украйна около 70% от въглищата за Европа са идвали от Русия. В числа това означава около 45 млн. тона въглища годишно. На практика не е възможно бързо да бъде компенсирана липсата им от други страни-доставчици. При това недостиг има както при въглищата за топлоелектрическите централи, така и при въглищата за металургична употреба. В опит да бъдат поне частично компенсирани описаните липси, австралийската компания "Coronado", един от най-големите производители на въглища, е обещала, че за да помогне за решаването на недостига, ще увеличи добива си от 1,4 млн. тона през 2021 до около 18-19 млн. тона през тази година. Други австралийски компании за добив на въглища са споделили, че при тях са дошли клиенти от Полша, които до войната традиционно са внасяли въглища от Русия.
Интересен е въпросът защо въпреки рекордно високите цени на тези суровини в момента не може да се преодолее недостигът на метали и въглища. Основните причини са няколко.
На първо място, разработването на ново находище отнема много време: изисква геологични проучвания, създаване на техническа инфраструктура, набавяне на многобройни разрешителни и сертификати, особено такива за опазване на околната среда, както и събиране и обучаване на необходимата работна ръка. Последното е особено важно с оглед на тежкия и опасен труд под земята. Неслучайно, австралийските компании споделят, че всички миньори на техния трудов пазар в момента са ангажирани. Ясно е, че такива резки промени в пазара на суровините не могат веднага да получат отговор от компаниите, които добиват полезни изкопаеми.
Проблемите се увеличават и от лошо поддържаната транспортна инфраструктура, която свързва мините с потребителите. Като пример може да се посочи споменатата занемарена и лошо охранявана железопътна мрежа на ЮАР, която е постоянен обект на разграбване от страна на местни бедни хора, които рушат съоръжения, за да предават метал за вторични суровини. Положението е толкова лошо, че частни компании се включват в охраната на железните пътища с дронове, а местната железопътна компания насърчава износителите на въглища сами да инвестират в локомотиви и вагони. Ако предположим спекулативно, че конюнктурата се задържи и се наложи да пуснем в експлоатация част от нашите затворени български мини, дали няма да имаме същите проблеми като ЮАР?
Ясно е, че фирмите, които добиват метали и въглища, не са могли да предвидят войната и не са можели да натрупат резерви, но една по-голяма грижа за поддържането на съществуващата минна инфраструктура в добро състояние със сигурност би облекчила сегашното трудно положение. В новата обстановка решаването на проблемите със сигурността в слабо познати у нас, но богати на природни ресурси страни, става още по-важно. Ако следващият ви нов лаптоп се забави заради затворена след нападение мина за литий в Африка, това ще бъде още един повод да си припомним, че живеем в свят на взаимна зависимост.
Нови предизвикателства и алтернативни доставчици
След налагането на санкции на Русия и последвалото прекъсване на доставките на тези ценни метали, между потребителите на въпросните елементи започна трескава надпревара за достъп до алтернативни източници. Като водещ доставчик на полезни изкопаеми след отпадането на Русия от този пазар се очертават някои африкански държави. Увеличеното търсене на метали в Африка съвсем логично беше централна тема на тазгодишното издание на Африканската минна конференция, известна като "African Mining Indaba", която се проведе в Кейптаун между 9 и 12 май 2022 г. Важно е да обърнем внимание на факта, че тази година сред регистрираните участници в конференцията има рекорден брой представители на американското правителство. Това не е учудващо, тъй като американските компании са силно заинтересовани да си осигурят приоритетен достъп до предвидими количества полезни изкопаеми. По същата причина американското правителство вече подкрепя и възобновяването на добива на ценни метали в мини на американска територия въпреки предупрежденията на еколозите. Важно е обаче да се отбележи, че дори и добивът на полезни изкопаеми на американска територия да се възстанови и увеличи според желанията на индустриалците, ще бъде трудно да се осигурят необходимите количества. Именно това кара политическия елит на страната спешно да се обърне към африканските мини като към потенциален доставчик. Американското обществено мнение е раздвоено по въпроса за експлоатацията на природни ресурси на щатска територия. Освен екологичните организации, сериозна съпротива срещу подобни мащабни индустриални проекти, които биха изменили безвъзвратно природната среда, оказват и индианците. Точно те са се противопоставили на химическия гигант Rio Tinto и са спрели изграждането на планираната голяма мина за добив на медна руда в Аризона, наречена "Resolution".
В Европа зелените организации също са сериозен фактор, възпрепятстващ мащабното възстановяване и разширяване на минното дело. В Африка подобни обструкции няма, но строежът на мини там не е по-лесен. Типични за много държави на южния континент са сериозни проблеми със сигурността: поради дейността на агресивни терористични организации, които нападат и отвличат чужденци, не е възможно да се гарантира нито животът на специалистите-инженери, нито целостта на съоръженията, които неведнъж са ставали обект на саботажи. Именно поради несекващи терористични атаки, преди месец руската компания за добив на злато "Нордголд" се оттегли от златната мина "Тапарко" в Буркна Фасо.
Многократно споменахме важността на определени редки метали за световната индустрия в наши дни. Нека дадем няколко илюстративни примера за техните сфери на приложение.
Платината и паладият, част от т. нар. метали от платинената група (платина, паладий, осмий, иридий, рутений и родий), са много важен елемент в катализаторите на автомобилите с вътрешно горене, които трябва да отговарят на строгите екологични изисквания за намаляване на вредните емисии в ЕС и САЩ. Споменатите метали се използват също в твърдите дискове на компютрите и в други електронни компоненти, в стоматологията, в елементи от лабораторно оборудване, в монитори и пейсмейкъри.
Добре известно е и значението на лития за производството на акумулатори. Повечето модели електромобили са невъзможни без литий, който е основна съставна част в техните батерии. Същото важи и за батериите на преносимите електронни устройства, без които мнозина от нас не си представят ежедневието: смартфони, таблети, лаптопи.
Въглища в достатъчни количества и на добра цена просто няма
Недостигът, който описахме по-горе се отнася както за скъпите, редки и ценни метали, така и за далеч по-прозаичните въглища. Въпреки доказаните поражения, които нанасят върху околната среда, те все още са далеч от заменяне в редица отрасли на индустрията. Войната в Украйна се отрази на този пазар по два начина: заради санкциите срещу Русия, износът на въглища от тази страна е забранен, а заради блокирането на украинските пристанища, вследствие на бойните действия, износът на въглища от Украйна е практически невъзможен. Наред с недостига на нефт и газ, дефицитът на енергоизточници прави въглищата още по-търсена суровина. Тези фактори се сливат в обща мощна тенденция: въглища в достатъчни количества и на добра цена просто няма. Като основни страни-доставчици на въглища, след отпадането на Русия и Украйна от пазара, се очертаха ЮАР и Австралия. По обясними причини търсенето на въглища от тези пазари рязко се покачи през последните месеци, а с него и цената на твърдото гориво отбелязва значително увеличение. В началото на 2021 г. австралийските въглища са се продавали за 80 долара на тон, една седмица след руското нахлуване в Украйна цената се е вдигнала до 440 долара на тон, а в началото на май т.г. цената се е стабилизирала на около 326 долара на тон. В ЮАР пък цената на въглищата се е повишила до такава степен, че заради проблеми със сигурността на железопътния транспорт, въгледобивните компаниите превозват част от добитите въглища с камиони и въпреки това реализират печалба.
До началото на войната в Украйна около 70% от въглищата за Европа са идвали от Русия. В числа това означава около 45 млн. тона въглища годишно. На практика не е възможно бързо да бъде компенсирана липсата им от други страни-доставчици. При това недостиг има както при въглищата за топлоелектрическите централи, така и при въглищата за металургична употреба. В опит да бъдат поне частично компенсирани описаните липси, австралийската компания "Coronado", един от най-големите производители на въглища, е обещала, че за да помогне за решаването на недостига, ще увеличи добива си от 1,4 млн. тона през 2021 до около 18-19 млн. тона през тази година. Други австралийски компании за добив на въглища са споделили, че при тях са дошли клиенти от Полша, които до войната традиционно са внасяли въглища от Русия.
Интересен е въпросът защо въпреки рекордно високите цени на тези суровини в момента не може да се преодолее недостигът на метали и въглища. Основните причини са няколко.
На първо място, разработването на ново находище отнема много време: изисква геологични проучвания, създаване на техническа инфраструктура, набавяне на многобройни разрешителни и сертификати, особено такива за опазване на околната среда, както и събиране и обучаване на необходимата работна ръка. Последното е особено важно с оглед на тежкия и опасен труд под земята. Неслучайно, австралийските компании споделят, че всички миньори на техния трудов пазар в момента са ангажирани. Ясно е, че такива резки промени в пазара на суровините не могат веднага да получат отговор от компаниите, които добиват полезни изкопаеми.
Проблемите се увеличават и от лошо поддържаната транспортна инфраструктура, която свързва мините с потребителите. Като пример може да се посочи споменатата занемарена и лошо охранявана железопътна мрежа на ЮАР, която е постоянен обект на разграбване от страна на местни бедни хора, които рушат съоръжения, за да предават метал за вторични суровини. Положението е толкова лошо, че частни компании се включват в охраната на железните пътища с дронове, а местната железопътна компания насърчава износителите на въглища сами да инвестират в локомотиви и вагони. Ако предположим спекулативно, че конюнктурата се задържи и се наложи да пуснем в експлоатация част от нашите затворени български мини, дали няма да имаме същите проблеми като ЮАР?
Ясно е, че фирмите, които добиват метали и въглища, не са могли да предвидят войната и не са можели да натрупат резерви, но една по-голяма грижа за поддържането на съществуващата минна инфраструктура в добро състояние със сигурност би облекчила сегашното трудно положение. В новата обстановка решаването на проблемите със сигурността в слабо познати у нас, но богати на природни ресурси страни, става още по-важно. Ако следващият ви нов лаптоп се забави заради затворена след нападение мина за литий в Африка, това ще бъде още един повод да си припомним, че живеем в свят на взаимна зависимост.
