Още в първите редове на доклада на ЕК се усеща как се изчерпва доверието в Европа към сегашна България. Това коментира в интервю за предаването на Дарик „Европа сега" евродепутатът Станимир Илчев. По думите му след констатациите на Брюксел шансовете ни за членство в Шенген се отдалечават във времето, тъй като критиките дават силни аргументи на недоброжелателите ни.
Станимир Илчев се съмнява, че месеците до юли ще бъдат достатъчни за реални резултати по критиките на доклада, но според него основният проблем бил в това, че правителството е решило да враждува с всички, вместо да си партнира с опозицията и гражданския сектор, обвинявайки ги в доносничество спрямо Брюксел. Евродепутатът от групата на либералите и демократите смята, че има пряка връзка между статистиките, които сочат че все повече българи обедняват и данните за поява на нови 99 милионери у нас през миналата година. Очевидно има пряка връзка между тази статистика, действията срещу организираната престъпност и срещу злоупотребите с еврофондове, особено на фона на признанията на главния прокурор за слабости в тези разследвания, коментира Илчев.
Защо една Румъния въпреки политическите проблеми, които имаше през последните седмици, тя има и нов премиер, се оказа похвалена според Вас на фона на България и за борбата с корупцията, и за това, което прави в сферата правосъдие и вътрешен ред?
Обяснението би могло да бъде кратко и просто: очевидно в някои от невралгичните направления са постигнали по-значителен напредък. Аз без да следя от близо и всекидневно румънския опит, мога да твърдя с категоричност, че един от недъзите при нас е доста успешно решен при тях - това е например интегрирането на прокуратурата с МВР и с другите институции, между които на първо място съдебната система. Няма я тази война между румънските съдебна система и сектор за сигурност. Няма я тази ежедневна размяна на ракетни залпове, които превръщат двете системи вместо в партниращи си, по-скоро в дебнещи се, а в определени моменти и конфронтиращи се. Освен това част структурите, които бяха създадени след предишните румънски доклади, които бяха в пожелателен и изчаквателен аспект маркирани, съществуват и не само съществуват, но работят малко по-активно. При нас част от тези новосъздадени структури се задействат едва сега и скоростта им много наподобява на тази на снегорин, затънал някъде в Североизточна България. Тоест има движение, но то е забележимо само от управляващия машината.
Има ли шанс да променим нещо в констатациите в краткото време до юлския доклад? Какво може и трябва да направи ГЕРБ може би в диалога със съдебната власт, освен да спре тази война на ниво вербални заплахи и обвинения?
Полето за по-нататъшни действия и за увеличаване на усилията е добре очертано. Голямо е това поле. Всяко следващо усилие би било благословено и полезно, друг е въпросът дали ще се предприемат такива усилия. Например в следствената практика се казва, че трябва да се направят много сериозни промени. Те трябва според мен да започнат още от утре, защото напредъкът през последните месеци по някои важни дела е ограничен. Няма съд на земното кълбо, който да приведе във вид на присъда желанието на представителите на полицията. Той иска да се занимава с доказателства, събирани много прецизно, подредени логически, обективно проверяеми. Така че от наша гледна точка, от българска гледна точка като че ли е по-добре да се хвърлят повече усилия в събирането на доказателства, не в изработването на колоритни наименования на операции. А и защо се наричат операции? Планирани дейности, действия на отделни звена в системата на МВР... Операцията е нещо голямо, грандиозно бих казал, то се готви месеци, години, обхваща и други институции в един убийствено синхронизиран вариант.
При нас всичко е операция, всичко е с колоритно име и още на първата инстанция става ясно, че част от обвиненията не издържат. А това е задължение и на полицейските органи по задържането, и на следователите. От тази гледна точка тук има да се работи много и аз не съм сигурен дали са достатъчни тези няколко месеца до юли, но може да се направи крачка напред.
Друг е въпросът, че в своите усилия правителството като цяло трябва да се опира на един по-широк кръг политически фактори в страната. То неизвестно защо реши да враждува с неправителствения сектор, който от вчера е обвинен в доносничество спрямо Брюксел, в непатриотична и безотговорна позиция. Правителството от начало на мандата не се нуждае от никаква институционална приемственост, да не говорим за експертна приемственост. То не желае да разчита на хора от различни сфери и от различни мандати, които разбират тази материя, които са общували в предишни години и с Брюксел, и със Страсбург, и с Люксембург, и със столиците на основни държави партньорки на България в ЕС. То желае да се опира, както навремето китайците през 60-те години, само на собствените си сили и веждаме, че те са недостатъчни.
Казвате само на собствените се сили, но тъкмо действайки на своя глава, ГЕРБ провали ли се през погледа на този доклад в двата си основни приоритета, с които дойде на власт и заложи като задачи - борбата с корупцията и организираната престъпност?
Още от първите редове на доклада се усеща как се изчерпва доверието в Европа към сегашна България. Полуприкрито, а на някои места и неприкрито се забелязва разочарованието. Ако това са симптомите на провал, те съществуват. Отварям вестниците и чета как 42 процента от българите живеят в мизерия и в същото време са се появили 99 нови милионери. В самите цифри като че ли няма нищо, за което да се хванем и да развием една тревожна идея, но ако си спомним за думите на главния прокурор през вчерашния ден по време на бурята от коментари по доклада, а именно, че не сме успели да разширим кръга на тези лица, свързани като поставени лица с най-големите финансови злоупотреби, със злоупотреби с европейски средства, може би ще намерим логика в тази пропорция за една година да се появят още 99 души с милиони в пари или имущество, а вероятно и в двете, а българите от тридесет - тридесет и няколко процента да станат 42 процента според измерването за мизерен живот, за живот под социалния минимум, за критична социална среда. Ами очевидно има пряка връзка между тази статистика, действията по неутрализиране на организираната престъпност и злоупотребите особено с пари от европейските фондове... Всичко това е свързано. То няма как да се напише в такъв доклад, защото той би станал 300 страници, но то се разбира.
Това е и по-основната тема - цифрите и заглавията, които вие коментирахте за състоянието, в което живеем ние, българите. Да ви помоля накрая и за кратка прогноза Шенген за кога го виждате във времето изобщо отложен като тема, в смисъл реално членство и имаме ли шансове да свалим механизма за наблюдение през юли на фона на всичко това?
В момента шансовете ни не са пораснали. Имам опасенията, че те ще останат на това ниско равнище, тъй като докладът дава на нашите недоброжелатели - нека така да наречем холандското правителство в момента - силен аргумент. Естествено, че ние сме прави, когато настояваме да не се смесват критериите. Шенген е едно, механизмът за сътрудничество и проверка е друго, готовността на нашите граници да станат външни граници на Съюза е трето, а третото вече е проверено. Оказа се, че то съществува, функционира и ще даде добър резултат, но така или иначе тези правителства в тези държави, които бяха против влизането ни в Шенген, сега имат допълнителен аргумент. Те го очакваха, получиха го и става още по-трудно да бъдат разубедени. Така че шансът е много малък и като че ли се отдалечава във времето. Не като че ли, той реално се отдалечава. Следващият ключов доклад е юлският. Тенденции от този доклад аз очаквам за съжаление да видя доразвити в юлския доклад. Какво да кажем за тази странна система на стимулиране, установена в Агенцията по вписванията и разкрита от някои медии вчера. Какво да кажем пак за едно вчерашно събитие - иска на засегнатата съдия Мирослава Тодорова срещу министъра на вътрешните работи, при това не граждански иск, а иск за наказателно дело. Дори да не бъдат цитирани н този конкретен вид, тези факти вече отиват в страниците на юлския доклад.
