референдум гласуване
референдум гласуване / iStock/Getty Images
5 партии влизат в следващия парламент, две са на ръба
Новата политическа ситуация в страната е довела до спад в подкрепата за двете основни партии - по-голям при ГЕРБ - между юли и август, а през септември и октомври особена нова динамика няма. Така обобщават анализаторите от "Галъп интернешънъл болкан" социологическата ситуация у нас в последните няколко месеца според данните от редовните ежемесечни независими изследвания на агенцията, включително и последното проучване "лице в лице" между 1 и 9 октомври сред 803 души.

Като че ли спря динамиката и в искането за предсрочни избори - не продължи да расте, макар да остана високо, коментират те. Според тях коронавирусът е довел до рязък ръст на икономическата тревога още преди протестите, но след това тя е спряла да расте и се е установила на новите си по-тревожни нива. Времето ще покаже дали обществената тревога за икономиката ще продължи да се увеличава, скоро ще стане ясно дали цялостното "зацикляне" е "плато" преди успокояване или е "стъпало" към още по-негативни периоди, отбелязват от "Галъп".
 



Днес подкрепата за основните формации е останала по-ниска отпреди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ, показват данните от последното изследване, проведено между 1 и 9 октомври. Така се е заличил и авансът, който ГЕРБ имаше преди това. БСП и ГЕРБ се движат в последните три месеца на нива от около 13-15 на сто от всички имащи право на глас в открит въпрос, докато преди началото на протестите се движеха между 18 и 22 на сто с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5 на сто, а ГЕРБ - от 13 процента, според данните от проучването.

Проучване: Пет партии в парламента, ГЕРБ пред БСП с 1%

След първоначалния трус през юли-август, през септември и октомври настава по-скоро повторяемост на данните, отчитат от "Галъп". Засега изключението от настанилата се статичност е едно основно - расте сумата на отговорите от типа "няма да гласувам" или "не подкрепям никого" (до общо 37,6 процента през този месец).

Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще. Затова има и търсене за "трети вариант" - негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст на "Има такъв народ" - до 8,6 на сто от всички имащи право на глас през този месец.
 



Сега трябва да се види дали и доколко новата ситуация с коронавируса ще повлияе и на политическите нагласи.

ДПС остава стабилно и дори е показало белези на укрепване в хода на протеста, а в този месец е на ниво 6,9 на сто от всички имащи право на глас.

"Демократична България" е взела още през лятото "стъпало" нагоре - от традиционните си 2-3 на сто от всички имащи право на глас, до близо 6 процента, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5 на сто през октомври. Във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила "Да, България". Другата протестна формация - мрежата около Мая Манолова - също леко "отскочи" в началото на протестите до ръба за влизане в НС, и сега се движи по този ръб с 2,5 на сто от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа, коментират анализаторите. Според тях важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика са съвпаднали със самото създаване на нейната мрежа, а успехът зависи от възможността за нейното разширяване.

Европейците подкрепят европейското финансиране да бъде обвързано със законността

От "Галъп" посочват, че "Обединени патриоти" още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3 на сто, или около 130 хиляди потенциални гласове - около бариерата на последните избори за Народно събрание. "Воля" също не се е повлияла особено - партията се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври "Воля" е с 1,8 на сто или потенциал от близо 100 хиляди гласа, според данните.
 



От "Галъп" уточняват, че в калкулацията на гласове следва да се отчита, че не всички от тях са еднакво "твърди" и в оставащите месеци решаваща ще се окаже кампанията, "финалния спринт", който различните формации могат да направят и т.н. Измежду останалите формации засега никой няма видим "отскок", но е възможно да има скрита подкрепа, която да се прояви в самите избори, коментират анализаторите и допълват, че така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба.

Според данните на агенцията искането за предсрочни избори се е споделяло в началото на протеста от над 40 на сто, но повече от 50 на сто са били против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори е надделяло и е стигнало до една втора "за" срещу една трета "против". През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно, като според данните и тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.

Колкото до самите избори, към този момент, надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни, коментират от "Галъп". 19,2 на сто очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6 процента смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации.

Другият основен обществен фактор е идването на кризата с коронавируса през пролетта и очакваните последици за икономиката на страната. Данните по този показател също показват, че има стабилизация, но на нови, по-тревожни, нива. Тези тревожни нива са отчетени за пръв път през юли. Политическата нестабилност обикновено влияе допълнително на масовите очаквания за стопанството, но през октомври се вижда, че засега тя не е успяла да задълбочи тревогата. Няма обаче и осезаем спад в тревогата, а отново "стъпало" или "плато", констатират анализаторите.
 



Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40 на сто, а очакванията за подобрение - около 15 на сто, то след началото на коронавируса, очакванията за влошаване достигнаха над 50 на сто в началото на юли, очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване - до под 10 на сто. През този месец 53,7 на сто очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24 процента не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8 на сто. Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.

По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи в последните години 30 на сто, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29 на сто. Положителните очаквания пък са слезли около и една десета - където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11 на сто. Неутралните очаквания се колебаят около 40 процента, а конкретно през този месец са 39,4 на сто. Има и дял колебание.

Като цяло очакванията за финансите на домакинствата засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица. Ако се съди по декларативните данни от изследванията на "Галъп интернешънъл болкан", които сега показват 5,8 на сто, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски - на фона на близки предходни години. Анализаторите уточняват, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.