Предизвикалата полярни мнения у нас пиеса "Оръжията и човекът“ под режисурата на Джон Малкович е по текстове на световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу.

Каракачанов за постановката на Малкович: Гавра с паметта на предците ни

Поставена е за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон. Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален успех за Бърнард Шоу, от който тръгва и неговата популярност като драматург. Това е една от най-често поставяните комедии на Нобеловия лауреат. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Именно заради това си намерение авторът избира за заглавие на пиесата цитат от английския превод на началото на античната епическа поема „Енеида“ на Вергилий.

Джон Малкович: Това е една чаровна и забавна пиеса, не съм си мислел, че някой може да се обиди

Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от приятели, решава да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се превръща домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на битката при Сливница през 1885 г.

Това, което занимава Джон Малкович в този текст, е както критика на романтичната идея за войната, така и сблъсъкът между любовта като романтичен идеал и реалността. Интересното за него е огромната амплитуда между приказния свят на Шоу и съвременния профанен свят на нормализирано усещане за криза, на човешко отчуждение, разделения и нестихващи военни конфликти. Войната вече не се свързва с идеите за героизъм, саможертва, свобода и човешко достойнство, а със страдание, ужас и смърт. Джон Малкович прави романтична антивоенна комедия, в която съвременността ще се огледа и като през увеличително стъкло проблемите ѝ ще рефлектират обратно към нас още по-осезаеми.

Ето и мнението на противниците, сред които е и Красимир Каракачанов, председател на ВМРО.

Защо наричам тази постановка гавра? Аз не отричам качествата и световната слава на Бърнард Шоу, нямам нищо против Джон Малкович. И не те са центърът и фокусът на недоволството на гражданите. Проблемът е в нашите псевдоинтелигенти, които смятат, че културата е за тяхно лично ползване и с парите на българския данъкоплатец, с които се издържа Народният театър, трябва да се създава „култура“, която да се харесва само на тях – „умните“ и „красивите“. 

Тази гавра се случва в навечерието на Деня на западните покрайнини и на Сръбско-българската война от 1885 г. Не знам как Бърнард Шоу е наблюдавал събитията покрай тази война, но цяла Европа тогава защити българския народ срещу сръбската агресия. Европейското общество по това време се възхищава на героизма на капитаните, които командваха българската армия и които победиха сръбските генерали. В края на XIX век заради победите на българската армия, заради бурното развитие на българската икономика, образование и култура, българите бяха наричани прусаците (немците) на Балканите. А заради подобни псевдоинтелигенти днес, които узурпираха българската култура и образование и смятат, че с нашите пари могат да правят халтура само за себе си, сега се превърнахме в простаците на Балканите.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня