Мезешка крепост е средновековно византийско укрепление изградено през 11-12 век западно от днешното село Мезек, Община Свиленград. Разположена е на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, носещо името Св. Марина или Гората.

Местното население нарича крепостта „Калето“. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. 

Крепостта попада в рамките на природна забележителност „Калето“ за защита на скални образувания и обявена за защитена територия. Крепостта е неголяма, огражда площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна.

Районът около крепостта край Мезек е превърнат в център за атракции и забавление за малки и големи, тъй като там се се провеждат възстановки на исторически събития.

Мезешката гробница е тракийска куполна гробница от микенски тип датирана от 4-3 в. пр. Хр. Намира се в покрайнините на село Мезек, община Свиленград, в могилата „Мелтепе“. Това е една от най-големите тракийски гробници в България.  

В насипа на могилата през 1908 г. селянин открил бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177 кг. Находката днес се намира в археологическия музей в Истанбул, тъй като през 1908 г. този район все още се намирал в границите на Турция. В музея в Хасково се намира гипсова отливка на оригинала.

В гробницата са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Гробницата при Мезек е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия.

Културно-историческото богатство край Мезек превръщат района в предпочитана туристическа дестинация.