Батак пази спомена за една от най-черните страници в българската история, изписани с кръвта на много деца, жени и мъже.

По време на Априлското въстание част от населението бива обсадено в баташката "Св. Неделя" или "църквата на страданието" в продължение на дни. Две хиляди души защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.

Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в храма. На сутринта башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била “залостена” от хората, които се намирали в църквата.

Канонизират жертвите от Баташкото клане

Защитата на “Света Неделя” продължила три дни, в които престрелките в селото не преставали. Усилието на батачани да запазят църквата си ядосало турците, които започнали да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. В резултат много от хората загинали заради недостиг на кислород.

В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.

На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане - само тези, които склонили да приемат исляма останали живи, а останалите били обезглавени.

Преди въстанието в Батак живеят между 8000 и 9000 души, а след това остават само 1200. А селото бива изгорено до основи.

Българово спомена зверското клане

Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.

В края на 1876 година Макгахан пристига по българските земи като кореспондент, за да разследва и опише случващото се. Той се надява да даде яснота на останалия свят дали на Балканите наистина се извършват зверства или информацията е преувеличена.

След пристигането си журналистът започва да се рови из документи и дописки, за да разбере точно какво се е случило и да предаде цялата информация на вестник „Дейли Нюз“. В крайна сметка, той разобличава Османската империя, като акцентира особено върху баташките зверства.