Православната църква днес отбелязва едно събитие, станало преди повече от 2 000 години. Празникът е винаги в съботата преди Страстната седмица. Този ден се посвещава на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му. Чудото било извършено в знак на благодарност от Христос за гостоприемството на Лазар. Според средновековните писания, Лазар живял след възкресяването си още 30 години в строг пост и въздържание, и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На този ден във всички православни храмове се извършва света литургия.
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и други автори. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Йоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които Православната църква ползва до ден днешен.
Народната традиция свързва празника с обичая лазаруване, който се извършва само от млади момичета. На този ден момичетата, облечени в народни носии, обикалят домовете и пеят на стопаните за здраве, а те ги даряват със сурови яйца.
На този ден във всички православни храмове се извършва света литургия.
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и други автори. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Йоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които Православната църква ползва до ден днешен.
Народната традиция свързва празника с обичая лазаруване, който се извършва само от млади момичета. На този ден момичетата, облечени в народни носии, обикалят домовете и пеят на стопаните за здраве, а те ги даряват със сурови яйца.
