На 7 юли Бончо Генчев отпразнува 46-ият си рожден ден. В момента бронзовият медалист от САЩ- 94 е в България, тъй като завършва висшето си образование в НСА „В. Левски". Бившият футболист на „Локомотив" /Г. Оряховица/ и „Етър" е чест гост в студията на националните телевизии, за които коментира възлови мачове. Първият българин играл във Висшата лига на Англия, с екипът на „Ипсуич", прие поканата и на Дарик радио, да сподели впечатленията си от Световното първенство в Южна Африка. Още повече, че той е участник на шампионата на планетата преди 16 години в САЩ, където бе част от силното поколение постигнало най- големите успехи в българския футбол. И като човек от кухнята не отказа да разкаже интересни подробност свързани с главните герой от онова време.
Г- н Генчев, какво световно първенство гледахме? Силно, слабо, грозно, красиво...
Не мисля, че беше много силен световния шампионат. За съжаление така ще бъде и за напред, защото футболът стана много комерсиален спорт. Гледат се резултатите, а не красотата, техниката, виртуозността. Всеки гледа да спечели, без да се интересува как.
Отборите, чийто звезди играят в Англия не успяха да се реализират. Визирам самите англичани, а и французите. Като човек играл дълго време там ще кажете ли защо?
Шампионатът в Англия е много труден, като всеки мач е все едно финал в Шампионска лига. Изисква се физическа мощ, която изцежда футболистите, а и сезонът е дълъг. „Челси" и „Манчестър Юнайтед" изиграха по 60- 70 мача, с цел да стигнат колкото се може по- напред и всеки се раздава до краен предел. Бюджетът на големите клубове достига половин милиард евро на сезон, а успехът в даден турнир носи приходи, които са заложени. Футболистите ги изцеждат, защото за да постигнеш успех трябва да дадеш всичко от себе си.
Чуха се гласове за промяна в датите на финалите на световните първенства, за да имат време да си починат играчите?
Едва ли ФИФА ще се съобрази с шампионата в Англия или Испания например, за да наруши традицията и да промени датите. Истината е, че футболистите са уморени. Ето например една Англия, която мнозина считаха за едва ли не фаворит се представи буквално трагично.
Испания заслужено ли стена световен първенец?
От видяното най-много ми хареса Германия, като концепция на игра, тактика, колектив. Испанците играха може би най- красивия футбол, защото задържаха топката повече, показваха техника, но германците вкараха повече голове и оставиха много приятни впечатления.
Защо германците не успяха да играят своята игра срещу Испания?
Много преди мачът казах, че единственият отбор който може да бие германците е испанският. Ако върнем лентата назад ще видим, че и на клубно и на национално ниво на германците им е много тежко срещу испанците. Тяхната технична игра в наказателното поле ги затруднява, защото те са по- здрави физически и залагат на силата и мощта. А, един едър, физически силен футболист трудно парира по- бързия и техничен съперник.
Вие самият бяхте бързи и техничен футболист, латинския стил допада ли ви?
Не. Наистина имах повратливост, техника и бързина, а в Англия ме наричаха „господина с доброто докосване" и се различавах от повечето си колеги, но предпочитам германският стил. Все пак в „Етър" бях под ръководството на Георги Василев, който обичаше немският футбол, копираше го и се стремеше да ни научи да играем така. Ние атакувахме по крилата с много мощ, центрирахме и се стремяхме да бележим голове, а и го правехме по този начин.
Защо се провели Аржентина на Диего Марадона?
Той самия бе футболист който разчиташе на техника и импровизация. В същата посока работеше и с Аржентина, а футболът се промени. Вече не може един футболист да печели сам мач, трябва да се разчита на колектива. Първо треньорът трябва да знае как да парира съперникът, а след това да чака своя момент. Диего не смяташе така. Един Меси не може да реши сам мач, дори и гол не вкара и от там дойдоха и проблемите.
Свърши ли ерата на Лионел Меси и започна ли тази на Диего Форлан. Уругваецът засенчи останалите и логично бе избран за футболист №1 на турнира. В същото време аржентинецът бе пазен по методите на Жозе Мауриньо и нямаше шансове?
Мауриньо показа на всички как требва да се пази Лионел Меси, но не мисля че времето на аржентинеца е минало. Той е млад футболисти ако няма контузии още поне 3-4 години ще е на високо ниво. За мен Форлан достигна апогея си. Дано да поддържа това ниво, но ако остане в „Атлетико" /Мадрид/ не смятам, че ще бъде възможно.
Защо не успя в Англия той?
Не му пасна стила в „Манчестър Юнайтед", а и английският футбол. Там футболът е от по друг тип. Той предпочита да играе с технични като себе си футболисти, а на Острова залагат на физиката. Освен това той бе по- млад и макар, че бе започнал да се развива нямаше кой да го чака в Манчестър. Там искат резултати веднага. Ето какво се случва с Бербатов например.
Многото камери ли са в основата на критиките срещу съдийството. Вече нищо не остава скрито- покрито. Трябва ли да се въведат видеоповторения за решаване на спорните моменти?
Вярно е, че камерите хващат всеки сантиметър на стадиона, но не технологиите трябва да са определящи. Според мен трябва да има допълнителни съдии, които да наблюдават линиите, както се случваше в Лига Европа през минали сезон. Ако имаше такъв на мача между Германия и Англия изходът можеше да е друг. Защото наистина топката бе минала поне със 70 см голлинията. Едно е да се прибереш на почивката при 2:1, друго при 2:2. Млади футболисти като германските можеше да си кажат- става страшно и да се объркат. За това е хубаво да има наблизо съдии, които да се навесват в спорните моменти. Но ако започнем да разчитаме на повторенията, както в други спортове ще отидем в съвсем различна посока.
Спомняте ли си подобна ситуация от вашата кариера?
Ами присъствах доста отблизо на подобна ситуация по време на Европейското първенство в Англия в мача България- Румъния, когато топката топна зад нашата голлиния, но попадение не бе зачетено.
Не сте го забравили?
Не съм. Тогава ние спечелихме от ситуацията. А, сега явно се потвърди, че всичко се връща на този свят. Англия стана световен шампион от подобна ситуация през 1966 г., когато и бе зачетено попадение, което никой още не може да каже дали наистина се е случило.
Как гледа мачовете на световно първенство един бивш участник в най- големия футболен форум?
Много по-различно е. На терена не изживяваш толкова дълбоко нещата. Има си я спортната треска, адреналинът се вдига, но не чак в такава степен, защото играта те увлича, натрупва се умора. Е има и особени случаи като дузпите на осминафинала с Мексико в САЩ. Когато отидох да изпълнявам буквално не знаех къде съм, но като цяло на треньорската скамейка и на трибуните или пред телевизора според мен адреналинът е по- висок.
Тази дузпа ли е звездният миг в кариерата ви?
Да. След нея постепенно тръгнах надолу, но това бе донякъде нормално, защото вече бях на 30 години. Успях да поддържам ниво още две години и да играя на Европейското в Англия.
Каква е тайната на успехите на вашето футболно поколение?
Много са факторите, които влияеха но най- важния бе че ние бяхме продукт на системата. Социалистическият строй градеше в две основни направления културата и спорта, които бяха лицето му пред света. Целта бе да се покажат ценностите на България. За това бяха изградени спортни училища, които дадоха своя продукт след време. На световното първенство в Съединените щати само един от нашите футболисти не бе излязъл от спортно училище. Това беше Ивайло Йорданов, но той пък бе излязъл от ученическата спортна школа в Самоков. Спомням си, че с нас в детска и юношеска възраст можеха да работят само треньори с висше образование. Правилната методика и работа дадоха резултат. Сега резултат може да има само ако се възстанови системата на спортните училища и школи.
Т.е. ако не се възстанови онази система за подготовка на спортисти успехи няма да има?
Категорично. Сега някои смятат, че с много пари могат да постигнат всичко. Така е, но трябва и система за работа, а и качество. Качествено поколение се изгражда ако се работи с него не от днес за утре, а от поне десет години насам. В противен случай футбол няма да има в България.
Защо България се отказа от методиката си. Парите ли са в основата на проблема или липсата на ангажименти от страна на държавата и общините?
Просто изпуснахме момента да модернизираме базата. През периода 1994- 1998 г. имаше успехи и еуфория в следствие на тях. Тогава имаше и много безотчетни пари в групировките, които лесно се даваха за футбол именно заради резултатите. По онова време можеше да се заделят по 5- 6 милиона лева за изграждане на бази за дечицата в различните градове, но не стана. Не знам защо, може би защото всички си мислеха, че като имаме това поколение ще дойде друго, но не става така. Швейцарци и германци правеха терени, обучаваха треньори, а ние чакахме нови успехи. И ето че закъсняхме, и сега е много по- трудно да се градят нещата, но трябва.
С какво си спомняте 30- тия си рожден ден на 7 юли 1994 г.
С една голяма торта, която ми бяха подготвили в руски ресторант в Бруклин. Тортата бе под формата на футболен терен и празнувахме с много настроение.
Кое е най-важното качество на старши треньорът ви по онова време в националния отбор Димитър Пенев?
Две са. Първо той е много добър, доблестен и чист човек и това му дава допълнителната аура. Много е приятно да контактуваш с него. Второ не се притеснява да дава път на младите. За Любо Пенев, Стоичков и Емо Кастодинов в ЦСКА всички знаят, за Мартин Петров и Стилян Петров в следващото поколение също, макар че тях при „армейците" ги заведе Георги Василев. Искам да припомня за Радостин Кишишев на Европейското първенство в Англия. Тогава от дясно в защитата титуляр бе Емо Кременлиев, но Пенев наложи Кишишев и той направи прекрасен шампионат, а след това и кариера. Именно смелостта да наложи младите, които после му се отблагодаряват с играта си го отличава. Много хора казват, че успехите му са съдба, но не са...
Един по-строг специалист, който да държи повече на дисциплината, щеше ли да постигне същите резултати с вашето поколение?
Спорен е въпросът, защото когато събереш млади хора за два месеца на едно място трябва да отчиташ, че те си имат своите човешки необходимости и трябва да ги задоволят. Освен това адреналинът е на високо ниво и е много трудно да се контролираш. Не бих казал, че строгият специалист щеше да има същите резултати. Естествено трябва да има реди и дисциплина, но и самосъзнание. Аз например се контролирах сам. Така беше и с другите момчета. Всеки бе професионалист и си знаеше от какво се чувства най- добре. Истината е, че ако решиш да направиш нещо нередно няма кой да те спре. Едно време Иван Вуцов прибираше Божидар Искренов в апартамента си вечер, защото е бохем, но щом заспеше Гибона бягаше през прозореца на хола. Смятам, че самосъзнанието го имаше при нас, независимо че бяхме по- разкрепостени от всички други отбори, особено от германския. Там наказаха футболисти, защото са се срещнали с жените си във фоайето 15 минути преди определения час, което е глупаво и има обратен ефект.
Загубите от Нигерия на старта и от Италия на полуфинала как ги приехте в отбора?
Закономерно ни биха нигерийците. Бяхме го подценили и аз си мислех, че по- лесно ще мине първия мач, а и нямахме информация- някакъв отбор от Африка. Когато минаваха покрай скамейката по време на мача обаче, имах чувството че профучава виелица. Много здрави физически футболисти, подплатени с качества, буквално ни отвяха. Този шамар ни събуди и разбрахме, че това е световно първенство и трябва да дадеш 120% от себе си, за да успееш. Що се отнася до мачът с Италия, когато загубиш нещо не знаеш какво печелиш. Ако бяхме победили щяха да ни изкарат, че сме взели стимулиращи средства и да ни изхвърлят от първенството. Загубихме, но си останахме четвърти в света.
Можехте ли да победите италианците?
Твърдя, че можехме. Бяхме по- свежия и по- разкрепостения отбор. Те минаха през седемте кръга на Ада, в мача с Нигерия на четвъртфинала и го обърнаха след 120 минути игра. Нашия четвъртфинал с Германия бе приключил в редовното време. Ние бяхме на гребена на еуфорията и не ни пукаше от нищо. Бяхме готови да играем финал, но нямаше да ни пуснат.
Защо?
Всички тогава искаха финал Бразилия- Италия, тъй като двата отбора имаха по три световни титли и някои щеше да спечели четвърта. За това нещата бяха подготвени така, че ако победим да ни изхвърлят за допинг. В деня на мача в нашия хотел дойдоха полицаи и затвориха ресторанта, с мотив че имат информация за забранени стимулиращи вещества. Иззехе всички продукти, наложи се нова доставка и обядът ни закъсня с два часа и половина. Така ни разбиха режима, а и създадоха предпоставки, в случай на наш успех да ни обвинят във вземане на допинг. Това бе абсолютна глупост, защото поне аз не съм видял някои да взима. Подковаха и съдиите и осигуриха финала, който искаха.
Много се говореше за лобита в отбора и натиск върху Димитър Пенев при определяне на състава. Ставал ли сте жертва на подобни неща?
Оф. Не знам. Възможно е. Имаше вариант да играя срещу Мексико, но после започна Ивайло Йорданов. Той се включи добре, даде головия пас, отстранихме ги. Лично аз никога не съм участвал в групички. Ако сам ставал жертва дано да е било за добро, ако не да си остане на съвестта на този, който го е правил.
Интервюто с Бончо Генчев можете да чуете в звуковия файл.
