Висящата новина е българско явление. Произведи една и я пусни. Винаги ще се намери кой да я употреби.
Само че от това, както е повече от ясно, страда най-вече читателят, зрителят, слушателят...
Първоаприлският експеримент на Дарик Варна се оказа особено успешен, но и доста тъжен.
Изводът ни днес е, че мултиплицирането на лъжи се е превърнало в обичайна медийна среда. При това не само на 1 април. Принципът „папагал” е най-лесният начин да правиш „журналистика” в България. Не черпи ресурси, не се нуждае от репортери, които да хвърчат напред-назад, дори няма нужда да имаш основна база данни с телефонни номера, с помощта на които можеш просто да потвърдиш някаква информация. Няма нужда да се обаждаш – не че е скъпо, просто усилието не си струва.
А да правиш папагалска медия на гърба на други у нас е дори печелившо. Един или двама „редактори” с поносима грамотност са напълно достатъчни. Те са натоварени с тежката задача да „копипействат” новините от някого, после да ги „поразцъкат” из трийсетина групи с повечко членове във Фейсбук. Така папагалските медии трупат импресии, а после съвсем „отговорно” продават банери, пък дори и „медийно обслужване...!?!” в много посещавания си сайт, който съществува предимно на гърба на медии, които поддържат екип, стараят се да се държат професионално и конкурентно.
На въпросния екип в медиите, ползвани от папагалите, му се държи сметка за това дали работи достатъчно или не, добре или зле, и не на последно място – му се плащат заплати. Екипът, разбира се, не е достатъчно заплатен, тъй като ефектът от труда му се материализира в папагалските медии, които понякога дори не си правят труда да цитират първоизточника.
Кирил Йорданов атакува парламента като независим кандидат. Това беше нашата откровено опашата лъжа, която публикувахме в ранните следобедни часове вчера.
В никакъв случай не се радваме, че „новината” обиколи интернет пространството, стигна до някои национални телевизии, а днес дори намира място и в няколко национални ежедневника. И въобще не се гордеем с това, че успешно сме излъгали колегите и аудиторията си. Аудиторията, в интерес на истината, подозираше, че е първоаприлски майтап, но само до момента, в който лъжата не беше „потвърдена” от още няколко сериозни медии, вдъхващи доверие.
За съжаление „новината” за бившия вече варненски кмет с евентуални мераци за парламент беше копната и пейстната не само от папагалите. Тя беше мултиплицирана, допълнена, дори анализирана от редица сериозни медии, иначе еталон за БГ журналистика.
Късно вечерта получих съобщение от колега, чието име ще спестя:
Натали, въпреки че не харесвам подобни майтапи и искрено ви се възмущавам, трябва да призная, че експериментът е поразителен. Най-прогресивната част от журналистиката се огледа в тая новина, извъди дълбокомъдрени изводи, преписа ви творчески, дообогати... Всичко стори - само не и да провери лично... И то все "сериозни" сайтове... някои спретнали дори аналитичен материал...
Това е най-краткият и точен коментар за ситуацията. Благодарим на въпросния колега дори за възмущението, защото е повече от справедливо.
Една подобна новина се нуждае от елементарна проверка. В самия текст бяхме сложили жокер, за да могат колегите ни да разберат, че има нещо гнило... Онези от тях, които познават процедурата и изборния кодекс поне в основните моменти, схванаха веднага. Независим кандидат би трябвало да се регистрира в РИК, а не в ЦИК, както умишлено написахме в публикацията.
Други наши колеги предпочетоха да се застраховат и ни цитираха още в заглавието, което, признаваме, е най-добрият начин да посочиш с пръст лъжеца :) Защото някои сами затънаха в лъжата, като дори си спестиха задължителното позоваване.
До края на 1 април 2013 година дори и ние в Дарик Варна обаче не бяхме сигурни дали Кирил Йорданов не се е кандидатирал за независим депутат... Толкова старателно ни убеждаваха, че информацията е потвърдена от еди-кой-си.
За нас 2 април би трябвало да е денят, в който да се извиним за лъжата, с която сме ви преметнали. Простете ни! Извиняваме се и на Кирил Йорданов, че го употребихме, за да се пошегуваме за пореден път...
Но всъщност 2 април за нас се оказва денят, в който предъвкваме медийната българска среда, пълна с висящи новини, някои от които грозни лъжи. Предъвкваме и се давим с българската невъзможност да се установи кое е истина, кое лъжа... Кой е пуснал тази или онази новина... А кой твърди това или онова...
Да цитираш не боли. Нито пък да потърсиш потвърждение.
Всички грешим. Всички правим пропуски. Ние в Дарик Варна не правим изключение... Но уважаваме труда на колегите си, които имат собствена новинарска продукция.
Всъщност медиите в България, които със собствен ресурс и доколкото им стигат силите произвеждат журналистически продукт, прекрасно знаят, че ВИСЯЩАТА новина е принцип на оцеляване за много хора... И като че ли е крайно време да се заговори за правилата в интернет медиите, за които дори няма действащ закон. Няма дори идея за законопроект.
Аз например смятам да дам гласа си за онази партия, която гарантира, че в бъдещия парламент ще се занимае и с този въпрос.
Темата е с продължение...
