Ако знаете поне грам от езика на комшиите, веднага можете да си намерите работа в туризма. По хотелите трескаво се търсят хора с румънско-езични знания, а тия кадри са си кът. Миналата година в София недалновидно закриха румънската паралелка в една от езиковите гимназии, а във факултета по Румънска филология в Софийския университет в момента са закачени доста обяви за работа.
Да знаеш какво е “мамалига” не стига, нито пък например “сибиу”(за незапознатите ще кажа, че това е един емблематичен румънски салам). Защото Румънците идват тук не за мамалига и сибиу. Идват, за да си прекарат добре и за да похарчат значителна сума пари.
Това е прекрасно – нека печелят там, а да харчат тук. По хотели, по заведения, супермаркети и бутици... добре са ни дошли.
Как обаче посрещаме съседите? По няколко начина.
Не се опитвайте да ходите по варненските магазини когато дълъг български уикенд съвпадне с дълъг румънски уикенд. Някои от родните търговци забравят, че пак ще бъде делник и пак ще трябва да търгуват само с българи. Ако искате да ви обърнат внимание когато в магазина за обувки има още 5 клиенти, всичките румънци, нямате никакъв шанс. Попаднах в такава ситуация в неделя и много съжалявах, че не знам румънски, за да ми се усмихне продавачката. Нищо, нека сме любезни със съседите.
От друга страна обаче, посрещаме северните си комшии с доста объркани пътища и пътни знаци. Пътували ли сте тия дни към Албена през Кранево? Ако сте, знаете какво имам предвид. В курортното селище Кранево от доста време си правят пътя. Пътят, който води до Албена. Минава се през едни безумни, разбити, еднопосочни улички без всякаква логика на движението. Само две табели могат да помогнат. На едната пише “Балчик”, а на другата – “Варна”. Но... и двете са на кирилица. А румънците кирилица не разбират. Участъците от пътя, които се разделят на две еднопосочни платна, не са обозначени със задължителната бяла стрелка на син фон, която да покаже на румънеца коя посока да поеме и обърканите шофьори с “RО” на номера си, са доста.
А къде да паркират румънците, които идват в България с личните си автомобили, за разлика от организираните руснаци, англичани и скандинавци. На Златни пясъци това вече е проблем. Отдавна плачем за липса на паркоместа във Варна, но явно никой не е бил далновиден да предвиди, че паркирането ще се окаже кричично и в курортите. Няма как да накараме румънците да дойдат с автобуси. Те идват с автомобилите си не само заради близостта си до нас. Идват с коли и за да ги натоварят. С продукти поне за една седмица... И с други неща. За румънците България е най-добрата дестинация за шопинг-туризъм и ние трябва да им осигурим условия, за да го правят с удоволствие. Без да си забравяме достойнството, разбира се.
Когато по Великден за първи път масово дойдоха румънци по северното Черноморие, журналисти изчислиха, че за броени дни 15 000 от съседите за похарчили около 7 млн. евро в България. Прибавете още толкова за дните около 1 май. Тази сума не е за пренебрегване, нали? Само за сравнение ще ви кажа, че приходите от туризъм в България за цяла година са близо 2 млрд. евро, а броят на организираните чуждестранни туристи надхвърля 4.2 млн. души годишно. Тези цифри обаче могат да се променят възходящо, ако румънската тенденция продължи.
През май ни предстои още един четиридневен уикенд – от 24 до 27 май. За щастие, или пък за съжаление, румънците не честват славянската писменост и тогава ще ни е по-спокойно. Но разгарът на лятото предстои. И ако не можем да научим румънски, поне пътни табели на латински да си сложим. Защото нали знаете – гледаш първо в двора на съседа. И се сравняваш с него.
Особено ако делиш една европейска съдба с въпросния комшия.
