Руши се къщата на жената, която пренася сабята на Апостола на свободата Васил Левски и изпраща революционера Христо Ботев до кораба „Радецки“. Жената, която има честта да е първият слушател на великото Ботево стихотворение „Жив етой, жив е”, при това лично от легендариня поет и публицист.
Това е казанлъчанката Тодора Бакърджиева, куриер на БРЦК, и за която днешните й съграждани знаят малко или нищо.
Къщата й се намира на бул. „23 Пехотен Шипченски полк“ №8 в Каазнлък и единствено почти неразчитаема и изтрита от времето възпоменателна плоча напомня за тази героична и смела българка, дружала с Апостола на свободата, с Ботев, Любен Каравелов и други наши големи революционни дейци от втората половина на 19 век.
netinfo
Наследниците на имота Христо Генчев Кратунов и Мариян Иванов Бозуков имат още няколко дни, за да приведат имота в безопасност, преди Община Казанлък да е предприела съответните мерки и впоследствие да си търси парите с изпълнителен лист .
Сградата в централната част на Казанлък, / срещу сградата на бившата Градска Поща/, където е живяла будната казанлъчанка е опасна и застрашена от самосрутване, сигнализират до Община Казанлък живеещите в съседния жилищен блок в края на юни 2015 година. Година и половина по-късно, от Общината реагират на жалбата и назначават със кметска заповед от 16 февруари тази година специална Комисия, която да установи състоянието на сградата. Тя установява, че сградата се нуждае от ремонти и отстраняване на част от рушащата се мазилка, падащи турски керемиди и висящи кабели, които могат да застрашат преминаващите по тротоара пешеходци. В Констативен протокол до кмета от 11-ти май тази година са описани всички опасности на имота, които днешните стопани на необитаемия терен, направени са и предписания към стопаните, които трябва да отстранят. Заповедта на кмета от 20-ти юли, издадена на основание на Наредба №32 на Общинския съвет е разлепена на входната врата на имота. От нея става ясно, че ако стопаните на къщата не предприемат съответните мерки по обезопасяването на сградата и не преустановят реалната опасност от нейното самосрутване, то Общината ще извърши нужните ремонтни дейности, с цел безопасността на гражданите и ще извади съдебен лист за събиране на вземанията си от стопаните на имота. До момента няма видими действия от страна на собствениците на къщата.
Така домът, в който е живяла годеницата на Петко Казанджиев е на път да се превърне в поредната септемврийска новина за историческата ни безпаметност, народностно безхабеире и духовна немара.
Коя е Тодора Бакърджиева?
Виден куриер на БРЦК. Тази поща е действала преди Освобождението на България. Целта е била куриерите й не само да пренасят писмени бележки и устни поръчения, но понякога и оръжия. Един от тези канали е по маршрута Букурещ - Гюргево - Русе - Търново. Левски поръчва на Никола Обретенов да уреди транспорта през Дунава. И той прави съпричастни към това дело не само своята майка – баба Тонка, и сестра си Петрана, но и съпругата на Любен Каравелов Наталия, по-известна като Ната, както и Тодора Бакърджиева.
netinfo
Тя е родена в Казанлък, през 1849 година. Баща й Вълчо Миразчиев бил виден и заможен казанлъшки големец, с розоварна. В двора на къщата му в центъра на града, е имало чешма, градена от майстор Кольо Фичето. Богатият търговец тайно подпомагал местните бунтовници при подготовката им за въстание. Но в един момент турските власти подразбират за тази негова дейност и се наложило той спешно да емигрира в Румъния, като с него бяга и семейството му.
Когато това става, през 1865 г., Тодора вече имала годеник – Петко Казанджиев, който след време я последва в Гюргево, където се установява фамилията й. Предприемчивият й баща основава там заедно със зет си собствена тухларна, която лека-полека се превръща в сборище на хъшове. Имено в Гюргево Тодора Бакърджиева се сприятелява с Левски, Ботев, Любен Каравелов и други големи наши революционни дейци. Поетичният Каравелов я нарича „Казанлъшката фея“, а Христо Ботев с вдъхновение рецитира за първи път пред нея новите си творби. „Тодоро, виж какво съм написал“ – често така се обръщал той към нежната българка, която имала честта първа да чуе: „Жив е той, жив е“ – стихотворението, което според литературната историография е публикувано най-напред във в. „Независимост“ през 1873 г. Някак естествено в тази среда Тодора става куриер на БРЦК и периодично започва да минава Дунава, пренасяйки вестници, книги и писма – най-често „адресирани“ до Тодор Каблешков. Безстрашната казанлъчанка била много елегантна жена и по принцип не будела подозрения у турските заптиета. А всъщност под широкия си кринолин тя редовно криела оръжие. Така пренесла до България и сабята на Левски. Слизайки по моста от кораба, тя обаче се закачила в нещо и издрънчала, което накарало стоящия наблизо турчин да се обърне мнително към дамата, но виждайки невъзмутимото й лице и богатото й облекло, изобщо не се усъмнил в нея.В пренасянето на оръжие и нелегална литература от Гюргево до Русе, където Казанлъшката фея (наричана понякога и „Балканската фея“) винаги отсядала в дома на баба Тонка, често се включвала и майката на Тодора – баба Станка. Както отбелязва Чудомир в брой 38 на в. „Казанлъшка искра“ от 3 юли 1965 г., завеждащият отдела „Националноосвободителна борба“ при музея в родния й град, Кънчо Стоянов, „е намерил, че оръжието на Хаджи-Димитровата чета е било пренесено в България пак от техния дом в Гюргево“. Освен с пословичната си елегантност и финес, Тодора се отличавала и с изключително дълга и буйна коса, която разпусната стигала буквално до петите й. Тя събирала от нея пищен кок и в тази зашеметяваща прическа „вграждала“ записките, които пренасяла тайно. сред хъшовете става известна с дадения й от тях псевдоним „Дългата коса“.Преоблечена пък като ханъма, веднъж Тодора довела майката на Ботев в Румъния, за да се види за последно със сина си.Именно каазанлъчанката единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „Радецки“, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно скромно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и съобщи на жена му закъде в действителност е заминал той. Доверената приятелка на Ботев и Левски, куриерката на БРЦК доживява Освобождението и вижда България свободна. Тогава заедно със съпруга си и невръстния им малък син Светослав се завръщат в родината си и се заселват във Варна. С тях идва й баща й.
Тодора доживява до дълбоки старини- умира през 1934 година.
Използван е текст със съкращения, с автор Диана Славчева ,публикуван във вестник „Патриотичен десант“ през 2013 година
