Насоките за реформа в здравеопазването, предприети от министър Петър Москов, са верни. Начинът, по който се правят обаче, внася у лекарите смут и объркване, води до конфронтация между различните категории лекари. Това заяви управителят на многопрофилната болница за активно лечение в Търговище д-р ИВАН СВЕТУЛКОВ. Според него, един от основните проблеми на здравеопазването в днешно време е монополът при осигурителите, т.е. Националната здравноосигурителна каса. Ако има конкуренция между тях, ще се увеличи търсенето на качество на здравните грижи
Д-р Светулков, каква е Вашата обща оценка на предприетата от министър Москов здравна реформа? Как ще се отрази тя на МБАЛ - Търговище?
Насоките на здравната реформа, които сегашният министър Москов е предприел, се препоръчват и са обсъждани от много правителства назад. Мисля, че сега се прави третата здравна карта в страната, поне откакто аз ръководя лечебно заведение за болнична помощ. Безспорно е, че здравна карта трябва да има. Трябва да има някаква регулация в броя и вида на леглата за болнично лечение. Не може безконтролно да се появяват болници. Откриват се болници в привлекателни места, големи градове, където социалният статус на населението е малко по-висок. Основно се откриват частни лечебни заведения, но не зная да има новооткрито държавно заведение през последните десет години. Сами разбирате, че целта е да се реализира печалба. По този начин публичният ресурс за здравеопазване ще бъде консумиран на сто процента, какъвто и лимит да му се сложи.
Другият акцент на реформата е насочен към контрола на дейността на болниците. Това е основното задължение на Националната здравноосигурителна каса. Тя е институцията, която закупува от нас здравни дейности и грижи за пациентите, които са осигурени при нея. Въвеждането на пръстов отпечатък е един вид контрол. Никоя болница от нашия ранг и от нашия кръг и обем на дейности няма нищо против него. Напротив. Ние искаме да има добър контрол, защото, когато го има, тогава не би следвало да има лимити за дейността на болниците. Дали това ще се случва с пръстов отпечатък, дали трябва да е с чекиране на личната карта на пациента - това са детайли, но контрол трябва да има. И аз лично в никакъв случай не съм против този контрол.
Но наличието на една здравноосигурителна каса в България я прави монополист. Тя на практика няма интерес да търси, да отсява, да иска конкуренция от болниците по отношение на ресурса, който самата тя им разпределя. Наличието на друг вид осигурител на пазара - дали ще е частно, допълнително, задължително или др., според мен ще доведе до по-заострено внимание на НЗОК. Или по-простичко казано: в областта на субектите, които предлагат здравни грижи, има държавна собственост, частна, ведомствена /болници на министерства/, има и общински болници, но отсреща стои само един субект - националната здравноосигурителна каса. Ако между осигурителите има конкуренция, тогава мисля, че нещата ще се оправят. Затова, разбира се трябва да се променят дори закони. Такива насоки в програмата на сегашното правителство има, но по кое време в мандата ще бъдат стартирани - не мога да кажа.
Като заключение ще кажа, че реформите, предприети от министър Москов са верни и аз ги подкрепям. Друг е въпросът, че начинът по който ги правят внася у нас малко смут, объркване и води до конфронтация на различните категории лекари - общопрактикуващи, такива в центровете за спешна медицинска помощ, болнични лекари. Интересите на тези групи специалисти не са еднакви. Според мен е редно да има някакъв стандарт за лечение в болница, като тук не става дума за лечебния процес, а за стандарт на чисто битово ниво. Трябва да има стандарт за храненето, ако щете. Има и диети - медицинска диетология съществува. Но има болници, които не предлагат хранене, дори и диетично. Други болници, които го предлагат в минимален размер, има болници, които предлагат кетъринг срещу заплащане. Това са различни подходи на ръководствата на болниците, но пък правят сравняването на резултатите и на мениджмънта невъзможно. Тъй като всички болници са търговски дружества, а нашият принципал изисква всички дружества да са в стабилно състояние. Закупуването и предлагането на лекарства по време на лечението също е нещо, което до известна степен е регламентирано от изискванията на клиничната пътека, но не на 100%.
Какво трябва да се направи в най-спешен аспект, така че ако не да се решат повечето проблеми, поне да се започне да се работи по тях?
Редно е най-накрая да се остойности каква е цената на труда, каква е конкурентата на труда в пътеката, каква е на консумативите, на другите разходи и т.н. Само тогава ще може да се каже каква е реалната цена на клиничната пътека. Заплащането от страна на Касата по пътеките трябва да се увеличи, като тук не става въпрос да бъде увеличена стойността, която плащат хората като здравно осигуряване.
Здравната каса декларира близо два милиарда резерв, а сега отчита загуби. Такава осигурителна институция не би трябвало да е на загуба. От друга страна държавата не осигурява на реални възнаграждения - пенсионери, учащи, армия, полиция, държавни служители. Ако това се промени, би могло НЗОК да събира още 2-3 млрд.лв. допълнително. Но това е държавната политиката сега. Беше прието, че тези средства ще се увеличават всяка година с по 5%, но така реалната ставка ще се достигне след 10 години.
През миналата година на два пъти бе повишена минималната работна заплата и това още повече ни натоварва, тъй като ние нямаме повишение на приходите. А разходите за заплати се покачват. Така много се скъси разликата между отделните групи специалисти, като най-много се отразява на лекарите и затова започва да намалява и мотивацията. Става все по-трудно да мотивираме лекарите, да си покриваме и разходите, затова дори ремонтите вече сами си правим.
От години в болницата се извършват различни ремонти, завършиха ли те, какво ново се случва тук. Напоследък виждаме, че се подменят асансьорите, доколкото разбрахме те са фирмено дарение?
Ремонтите в болницата не са спирали от години, като голяма част от тях - около 80% от дейностите, се извършват с наши собствени средства. От 2003 г. до сега болницата е вложила над 16 млн. лв. в апаратура и ремонтни дейности върху сградата, като целева субсидия от държавата са не повече от 1.5 млн.лв. Всичко останало - повече от 14 млн. лв. в годините са приходи на болницата, които бихме могли да раздаваме и като работни заплати. Ние обаче ги влагаме в ремонти с ясното съзнание, че болницата е един комплекс - грижата личи и от битовата среда, която предлагаме - не може да обещаваме, че ще извършим прецизно и перфектно лечение в една неприветлива, меко казано, битова среда.
Сега се извършват ремонтни дейности в клинична лаборатория, като всичко се случва с наши сили, разчитаме изцяло на наши работници. Затова и темповете на ремонти напоследък се намалиха, тъй като избягваме да ангажираме фирми. Работим с наши служители, които са трима и те стая по стая, коридор по коридор обновяват сградата. Така ни излиза по-евтино. Но напълно отговорно мога да кажа, че ремонтите не са спирали, а и на практика и не би трябвало да спират, тъй като има неща, които ремонтирахме през 2005 г. и вече е настъпила известна амортизация.
По-късно през годината или пък в началото на 2017 г. предстои ремонт на челното тяло на третия етаж, където се намират неврологично, очно и ушно отделение. Разбира се и всички фоайета на болницата трябва да бъдат ремонтирани, но за да преминем към тях, първо изчаквахме да се подменят асансьорите, тъй като има известни строителни дейности и покрай тях. В момента завършва монтажът и пускането и на още един асансьор. Трите асансьора се подменят с нови, благодарение на дарение от Тракия Глас България - завод за плоско стъкло.
Окомплектован ли е лекарския състав на болницата, имайки предвид, че и в национален мащаб анестезиолози, ендокринолози, специалисти УНГ почти няма? И в тази връзка ще успее ли да обгрижва населението и в контекста на новите правила и разпоредби? Има ли текучество?
Текучеството на медицински специалисти в нашата болница не е силно изразено, а сред лекарите, мога да кажа, че е дори минимално. Сега тук работят общо 115 лекари и около 300 сестри и лаборанти.
В МБАЛ - Търговище към момента работят шестима специалисти анестезиолози и трима специализанти. Двамата от специализантите са щатни наши колеги, които до края на годината ще придобият специалност и ние ще имаме 8 анестезиолози. А другият не е от Търговище, но пък има топли чувства към нашата болница и към екипа на реанимация и вероятно ще остане да работи тук. За нуждите на болницата 8-9 анестезиолози са напълно достатъчни да осигуряват нормалния процес в реанимация и в операционните зали. Макар че, ако има желаещи, ние ще ги назначим и те ще започнат да специализират още в момента, в който го сторим.
В другите специалности имаме нужда от още специалисти. Имаме нужда от кардиолози, тъй като имаме само един специалист в тази област; имаме нужда от специалисти по ендокринология, защото имаме само един; нуждаем се и от неврохирург, тъй като има достатъчно работа и за такъв специалист - имам предвид различните пътно-транспортни произшествия, черепно-мозъчни травми от битов или транспортен характер и т.н.
За последните две години имаме двама нови колеги по урология, имаме нов гастроентеролог, имаме специализант по пулмология - белодробни болести. Радостно на този етап е, че беше проведена частична акредитация на Първо и Второ вътрешно отделение и сега очакваме всеки момент да мине заповедта на министъра, за да бъдат те база за специализанти по три специалности: белодробни болести, стомашно-чревни болести и ендокринология. Досега не бяхме акредитирани в тези тесни терапевтични специалности и доста колеги отидоха другаде, само защото не можеха да специализират при нас
От друга страна МБАЛ - Търговище е база за специализация в 24 медицински специалности - клинични и параклинични. В отделението по образна диагностика имаме двама специализанти - наши, щатни колеги. В детско отделение постъпи новозавършила колежка, която веднага започна да специализира детски болести. В спешно приемно отделение имаме млад колега, който има желание да специализира и клинична специалност, но засега там изпитваме затруднения при лекарския състав. В общи линии това е кадровия потенциал на болницата, в останалите звена, които не споменавам, сме добре окомплектовани и можем да гарантираме един нормален диагностичен и лечебен процес за вбъдеще.
Факт е, обаче, че все по-малко лекари завършват и все по-малко новозавършващи търсят работа при нас. Това всъщност е болка на цялата страна, а не се отнася само за нашата болница. Не може шест години, да ме извинява премиера, но „ние ги учим шест години безплатно, а те после бягат" - ами това са европейските закони и всеки има права. Ако може да се промени европейското законодателство или пък ние да не сме в съответствие с него, би могло да им се наложи някакво бреме след завършване, но сега такива са законите. А и шестгодишното обучение никак не излиза евтино на студентите по медицина и на техните родители или настойници, които ги издържат.Малко са вече хората, които биха се впрегнали в това сериозно следване - шест години, с над 60 изпита, при това сериозни по обем. И след това да останеш в ниските социални слоеве, с някакво мизерно заплащане и с една неясна перспектива за развитие... Честно казано аз, ако сега съм на мястото на завършващите, много силно ще се замисля дали въобще да остана в България. През последните няколко години се направиха доста стъпки за облекчаване на специализацията и е факт, че броят на специализиращите лекари се увеличава, но все още не достатъчно.
