Лекари, фелдшери и медицински сестри в Центъра за спешна медицинска помощ в Пазарджик дават по над 150 часа извъндерен труд годишно в нарушение на Кодекса на труда, за да могат да покрият задължителните графици и 24-часови дежурства. Това се разбра при повторния съдебен спор между шефката на центъра д-р Надка Пангарова и Областната инспекция по труда.
При проверка, извършена на 4 април 2016 година, инспекторите съставят протокол, в който посочват 9 нарушения и съответно издават 9 предписания за тях. Установено е, че за времето от април 2015-та до същия месец на 2016-та на лекари, сестри и други служители не е осигурена непрекъсната междудневна почивка от 12 часа, както и 48 часа седмична (при сумирано изчисляване – 36 часа). При съставянето на графиците това нарушение предварително се залага в тях. Част от персонала полага по повече от 8 часа работа на ден, а при сумирано работно време – и над 12. Извънредният нощен труд надвишава 20 часа месечно, а дневният е повече от 30 часа, каквито са границите в нормативните документи.
Оказа се обаче, че всичко това се дължи единствено на острия глад за персонал. В противен случай е невъзможно да се сформират достатъчно екипи, които да покрият денонощния режим на работа. Д-р Пангарова дори е изпратила запитване до трудовата инспекция дали може работник или служител да декларира писмено, че ще полага извънредни дежурства, без да се ползва от правата си на почивки в определения от Кодекса на труда размер.
От представена по делото съдебно-икономическа експертиза става ясно, че в спешния център през посочения в протокола период незаетите щатни бройки са варирали между 17 и 19, а само във филиала в Пазарджик – по 8-9. 17 души са наети по допълнителен трудов договор, от които 12 в пазарджишкия филиал. За попълване на графиците на моменти се налага командироването на кадри от други филиали. Сключени са 41 договора с пернионери или служители в пенсионна възраст, 5 от тях са в пазарджишкото звено. Непрекъснато напускат хора. При щат от 36 човека в момента работят едва 20. Самите лекари и сестри, явили се като свидетели, заявяват, че са се съгласявали доброволно на извънредния труд.
Инспекторите налагат предписанията, тъй като са задължени да прилагат Кодекса на труда – без изключения. От съда потвърждават, че решението е законосъобразно, като посочват, че извънредният труд е за непредвидени ситуации и е недопустимо да се планира, нито да се използва за компенсиране на липсващи щатни бройки. Този въпрос е организационен и не бива да се решава с накърняване правата на работещите медици.
Ако бъде спазено законодателството обаче ръководството на Центъра за спешна помощ ще бъде поставено в патова ситуация – прекрати ли се извънредният труд, се оголват дежурства без хора. Д-р Пангарова казва, че всеки месец стои тази дилема от години наред. Незаетите места за лекари на моменти са по 20, на тяхно място се назначават фелдшери и пенсионери, най-възрастният от които е на 74. Дефицит има и за среден медицински персонал, и за шофьори на линейки. Всички в екипа се трудят над норматива, защото знаят, че няма кой, а пациентите не може да бъдат оставени на произвола.
За проблема всеки месец се изпращат писма, отчети, анализи до Министерството на здравеопазването, но реален резултат за момента няма. Спешна помощ е най-нежеланото място за медици, защото работата е много повече, много по-напрегната и динамична, а в същото време в пъти по-ниско платена, отколкото в други лечебни заведения.
През септември д-р Пангарова направи първи опит да обжалва така направените предписания от трудовата инспекция, но тогава жалбата й бе отхвърлена като процесуално недопустима и делото бе прекратено, без да се гледа по същество. От Върховния административен съд обаче то е върнато отново в Административния съд в Пазарджик за продължаване на процесуалните действия.
При проверка, извършена на 4 април 2016 година, инспекторите съставят протокол, в който посочват 9 нарушения и съответно издават 9 предписания за тях. Установено е, че за времето от април 2015-та до същия месец на 2016-та на лекари, сестри и други служители не е осигурена непрекъсната междудневна почивка от 12 часа, както и 48 часа седмична (при сумирано изчисляване – 36 часа). При съставянето на графиците това нарушение предварително се залага в тях. Част от персонала полага по повече от 8 часа работа на ден, а при сумирано работно време – и над 12. Извънредният нощен труд надвишава 20 часа месечно, а дневният е повече от 30 часа, каквито са границите в нормативните документи.
Оказа се обаче, че всичко това се дължи единствено на острия глад за персонал. В противен случай е невъзможно да се сформират достатъчно екипи, които да покрият денонощния режим на работа. Д-р Пангарова дори е изпратила запитване до трудовата инспекция дали може работник или служител да декларира писмено, че ще полага извънредни дежурства, без да се ползва от правата си на почивки в определения от Кодекса на труда размер.
От представена по делото съдебно-икономическа експертиза става ясно, че в спешния център през посочения в протокола период незаетите щатни бройки са варирали между 17 и 19, а само във филиала в Пазарджик – по 8-9. 17 души са наети по допълнителен трудов договор, от които 12 в пазарджишкия филиал. За попълване на графиците на моменти се налага командироването на кадри от други филиали. Сключени са 41 договора с пернионери или служители в пенсионна възраст, 5 от тях са в пазарджишкото звено. Непрекъснато напускат хора. При щат от 36 човека в момента работят едва 20. Самите лекари и сестри, явили се като свидетели, заявяват, че са се съгласявали доброволно на извънредния труд.
Инспекторите налагат предписанията, тъй като са задължени да прилагат Кодекса на труда – без изключения. От съда потвърждават, че решението е законосъобразно, като посочват, че извънредният труд е за непредвидени ситуации и е недопустимо да се планира, нито да се използва за компенсиране на липсващи щатни бройки. Този въпрос е организационен и не бива да се решава с накърняване правата на работещите медици.
Ако бъде спазено законодателството обаче ръководството на Центъра за спешна помощ ще бъде поставено в патова ситуация – прекрати ли се извънредният труд, се оголват дежурства без хора. Д-р Пангарова казва, че всеки месец стои тази дилема от години наред. Незаетите места за лекари на моменти са по 20, на тяхно място се назначават фелдшери и пенсионери, най-възрастният от които е на 74. Дефицит има и за среден медицински персонал, и за шофьори на линейки. Всички в екипа се трудят над норматива, защото знаят, че няма кой, а пациентите не може да бъдат оставени на произвола.
За проблема всеки месец се изпращат писма, отчети, анализи до Министерството на здравеопазването, но реален резултат за момента няма. Спешна помощ е най-нежеланото място за медици, защото работата е много повече, много по-напрегната и динамична, а в същото време в пъти по-ниско платена, отколкото в други лечебни заведения.
През септември д-р Пангарова направи първи опит да обжалва така направените предписания от трудовата инспекция, но тогава жалбата й бе отхвърлена като процесуално недопустима и делото бе прекратено, без да се гледа по същество. От Върховния административен съд обаче то е върнато отново в Административния съд в Пазарджик за продължаване на процесуалните действия.
