На пети септември в Художествена галерия „Илия Бешков" бе открита изложбата „Майстори на българската живопис". Тя е част от сътрудничеството между ХГ"Илия Бешков" и Националната художествена галерия в България и е следващата голяма експозиция, след тази на Зaхарий Зограф,
Повече за експозицията, начина на подбора, представените автори и периодите, които обхваща тя, представи изкуствоведът Бистра Рангелова, при откриването на изложбата.
"През последните две десетилетия, най-вече по финансови причини, Националната галерия почти прекъсна традицията си да подготвя експозиции и изложби на различни автори, които да показва в различни градове на страната, така че по - голяма част от публиката да има възможност да се приобщи към богатите колекции на галерията", сподели Бистра Рангелова.
Преди година, получихме финансова подкрепа, която ни позволи да подготвим нашата „Изложба на пътуващата българска живопис".
Подбраните неща и като автори, и като произведения са сред най-добрите. Всички от тях са били в постоянната експозиция на Националната художествена галерия и са част от нейния "Златен фонд".
„Не случайно тръгнахме по един исторически път и подбрахме неща, които показват развоя на българската живопис, от нейното зараждане след Освобождението, до към края на Втората световна война". Бистра Рангелова обясни, че това е един изключително наситен с явления и събития период от художествения живот в България: „Ние често не си даваме сметка, че само за около 60 години, българското изкуство измина един удивителен път - от Византийския период с единствената светска проява, „Възрожденския портрет" - прекрасен и интересен, но извън стиловото развитие на европейското изкуство, до края на Втората световна война", каза г-жа Рангелова. Тя поясни, че именно през този период са се появили майстори и произведения, които намират своето място в сложната и богата картина на европейския художествен живот от това време.
Бистра Рангелова каза, че в нашето изкуство, едновременно „съсъществуват" няколко поколения и всяко от тях утвърждава свои принципи, традиции и разбирания за силата, смисъла и красотата в изкуството.
В този смисъл са подбрани авторите и картините в тази колекция. Бистра Рангелова започна представянето на експозицията с творба на Константин Величков, чийто натюрморт за пръв път напуска Националната галерия, за да го видят плевенчани и гости на града.
„Ето една фигура, с която ние свързваме общото ни икономическо и политическо развитие, но забравяме, че той е бил и художник-професионалист, получил образованието си във Флоренция - Италия. Около него всъщност е групата, която поставя началото на новото ни изкуство. Това са Антон Митов, Ярослав Вешин, Иван Ангелов, Иван Мърквичка - художници, които утвърждават новите форми, не само в изкуството, но и в художествения живот. Техните произведения са своеобразна емблема на възрожденския интерес и възхита пред атмосферата, която се установява в България след Освобождението.
Сюжетите са разнообразни - пазарища, селяни, както и портрети на новите хора.
Безспорно, най - добрият портретист е Иван Мърквичка,
Най - големият майстор на селската сцена е Антон Митов, а Иван Ангелов се откроява с тънката си чувствителност и лирично отношение към темата.
Вешин поставя началото на баталната живопис в нашето изкуство. В изложбата е представен с „Отстъплението на турците при Люлебургас" - акварел, който носи цялата наситеност и красота на вешиновата живопис. Наред с това в изложбата са представени и новите художници Стефан Иванов, Никола Петров - художник, който изцяло се съизмерва с европейските тенденции по онова време, Никола Маринов, Асен Белковски - носител на импресионистични опити и видения, Александър Мутафов с морски пейзажи.
„Всяко поколение открива нови жанрове и теми, но и свой път в изкуството и свое отношение и позиция, към заобикалящия го свят.
Трудно е да се каже, кой е по - добрият, от една страна, модернистичните работи на Перец, Венчо Обрешков и Иван Ненов или селските сцени на Мърквичка и Митов, от друга страна импресионизма на Никола Петров или строгите конструкции на Борис Денев.
„Ясно е, че всеки има правото да намери пътя към своето изкуство, но е важно да се знае, че България не е просто една маргинална провинция на Европа. Ние имаме своя път и го следваме много сериозно. И менно за това трябва да уважаваме, обичаме и най - вече да познаваме нашето художествено наследство", каза в заключение изкуствоведът от Националната художествена галерия, Бистра Рангелова.
