Красимир Руев от АБВ се обяви за възраждане на плодово- зеленчуковата промишленост в Кюстендил и индустриален парк в Дупница
Красимир Руев от АБВ се обяви за възраждане на плодово- зеленчуковата промишленост в Кюстендил и индустриален парк в Дупница / Влади Владимиров, Дарик- Кюстендил

Възраждане на плодово-зеленчуковата, консервна промишленост и славата на кюстендилско като овощна градина на България, са сред основните приоритети в програмата на коалиция АБВ / Алтернатива за българско възраждане /. Водачът на листата Красимир Руев, с №14 в бюлетината настоява токът произвеждан от ТЕЦ- Бобов дол да се изкупува от НЕК.
На Дупница много би й отивал един индустриален парк, с профил в областта на машиностроенето - транспортно, инструментално и др., казва в интервю за Дарик Руев.
Екипът на АБВ- Кюстендил работи за разкриването на факултет със селскостопански образователен профил на ВУЗ в Кюстендил.
Не на последно място поставям и туристическия отрасъл, за който Осоговието и Рила предлагат несравними възможности за развитие на СПА туризма, планинския, селския и поклоннически туризъм.

Г-н Руев, национални или регионални са приоритети в предизборните ангажименти на кандидатите за депутати от кюстендилската листа на Коалиция „АБВ"?

"И едното, и другото, но и националните приоритети са пречупени през призмата на специфичните проблеми на нашия избирателен район. Сред националните приоритети с остро регионално звучене смятам проблемите на българската въглищна енергетика и цената на тока за бита и промишлеността. За да се увеличат до едно справедливо равнище доходите на бобовдолските миньори и енергетици, за да се разкрият нови работни места в тамошните мини и в ТЕЦ „Бобов дол", е необходимо да се понижат цените на електрическия ток, произвеждан от ветрогенераторните и соларните паркове, а също и от двата американски теца в маришкия басейн, за сметка на което да се увеличат цените на тока, изкупуван от българските въглищни тецове. Наред с това токът, произвеждан от ТЕЦ „Бобов дол", която понастоящем работи само за износ, трябва да се изкупува и от Националната електрическа компания. Това, според нас, е пътят за натрупване на финансов ресурс, който ще позволи на ТЕЦ „Бобов дол" за изгради втора и трета сероочистки, след което, работейки на пълна мощност, ще потребява в пъти повече местни въглища, означаващо повече работни места в мините и електроцентралата, а и по-високи трудови възнаграждения. С други думи - решават се проблеми както на заетостта в региона, така въпроси за увеличаване на доходите, а също и проблеми на местната екология.

Само проблемите на бобовдолския въгледобив и енергетика са акцентите на Коалиция „АБВ" в промишления отрасъл на региона?

Разбира се, че не! В индустриално отношение градовете Кюстендил и Дупница имат различен профил - в Кюстендил и общината бяха развити консервната индустрия и електронната промишленост, която и сега е представена от „Кемет електроникс", едно прогресиращо предприятие. Но трябва да се положат огромни усилия, включително и да се осигурят значителни финансови ресурси, за възраждане на плодово-зеленчуковата консервна промишленост. Ролята на държавата в тази насока е обявяване на отрасъла като приоритетен въобще за България, което позволява и безвъзмездна държавна помощ в размер до 200 000 евро.
Що се отнася до Дупница, това е градът-национален лидер в областта на фармацията, но и град с традиции в областта на машиностроенето. Тук бих споменал фирмите „Специалремонт", асансьорния завод, авторемонтния завод, а и вече позабравения завод за инструментално оборудване, който от доста години предлага само празни халета.
С оглед на изключителното кръстопътно положение на Дупница и близостта до столицата, в това отношение аз, кюстендилецът, завиждам на дупничани, на този значим български град много би отивал един индустриален парк с профил в областта на машиностроенето - траспортно, инструментално и др. подобни.

Да разбират ли нашите слушатели, че на Вашето внимание са само възраждането на регионалната промишленост и местната енергетика?

О, не, категорично не! За да бъдат един регион, пък е дадена страна, високоразвити, отделните стопански отрасли трябва да са и хармонично застъпени. Щом говорим за плодово-зеленчукова консервна промишленост, трябва да възродим славата на Кюстендилско като овощна градина на България, а това изисква на първо място държавна подкрепа за дребното и средно земеделие в региона. Затова смятам, че би трябвало голяма част от националните доплащания за декар площ или за глава добитък да се насочат към този тип фермерство, а не за едрите зърнопроизводители от Северна България.
С оглед на традициите в овощарството и наличието на Институт по селско стопанство край гр. Кюстендил, който е значимо научно звено с вече 85-годишна история, трябва да се работи за откриването в града на факултет със селскостопански образователен профил, но това е твърде пространна тема за едно кратко интервю.
Не на последно място поставям и туристическия отрасъл, за който Осоговието и Рила предлагат несравними възможности за развитие на спатуризма, на първо място в Кюстендил и Сапарева баня, планинския, селския и поклоннически туризъм по Рилското корито, Осоговието и Бобошевско, а също и ски туризма, напр. в курорта „Паничище".