7 случая на туберкулоза са регистрирани в Кюстендилска област от началото на 2017г. През 2016г. са регистрирани 38 заболели от туберкулоза, при заболяемост 30,16 на сто хиляди души, спрямо 44 заболели през 2015г. при заболяемост 34,38 на сто хиляди души. Наблюдава се снижение с 12,28%.
Световният ден за борба с туберкулозата се отбелязва от 1996 г. с решение на Световната здравна организация. На този ден през 1882 г. немският бактериолог Робърт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата. Затова си откритие Робърт Кох получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1905 г. В целия свят туберкулозата е водеща причина за смъртта на всеки втори инфекциозно болен човек, като всяка година от нея умират около 3 милиона души в света. Световният ден за борба с туберкулозата е изключителна възможност за фокусиране вниманието на голямото предизвикателство за борба с туберкулозата в глобален, национален и регионален мащаб. С отбелязването на този ден се цели повишаване на обществената информираност по отношение на заболяването, подобряване здравната профилактика, както и популяризиране здравословен начин на живот. В миналото заболяването е било проблем предимно на населението на бедните страни. В момента то е разпространено в почти всички развити държави в света.
По повод предстоящият Световен ден за борба с туберкулозата – 24 март 2017 г. стартира инициативата Дни на Отворени врати” за безплатни прегледи по туберкулоза в лечебните заведения за диагностика и лечение на туберкулоза в седмицата 20-24 март 2017 г. Световната здравна организация насочи вниманието на правителствата и гражданското общество за обединяване на усилията за постигане на стратегията за края на епидемията от туберкулоза, включително действия за справяне със стигмата, дискриминацията, маргинализация и преодоляване на пречките за достъп до здравни грижи.
Туберкулозата е заболяване, което е една от десетте причини, която води до смърт. През 2015 г. - 10.4 милиона души са се разболели от туберкулоза и 1,8 милиона са починали от болестта. Над 3 милиона не достигат до здравни грижи. Голяма част от тях живеят в света на най-бедните, най-уязвимите общности и се включват в групата на най-уязвимите лица за туберкулоза.
Ликвидирането на епидемията до 2030 г. е сред здравните цели на новоприетите Целите на устойчивото развитие.
Инициативата „Дни на Отворени врати” по повод Световния ден за борба с туберкулозата тази година ще се проведат под мотото: „Обединени да спрем туберкулозата”.
Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което може да се развие във всички органи и системи на човешкия организъм, но най-често се локализира в белите дробове. Причинителят на туберкулозата е Микобактериум туберкулозис (бактерий на Кох), който се отличава със значителна устойчивост във външна среда, като особено дълго се запазва в отделените от болните храчки, включително и след тяхното изсъхване. При стайна температура бактериите остават жизнеспособни от 2 до 10 месеца в зависимост от хигиенното състояние и осветеността на помещението, като в тъмни и непроветриви помещения бактерии може да издържат до 3 години. Те са силно чувствителни към слънчева светлина – при пряко действие тя ги унищожава за 5-10 минути. Източници на зараза могат да бъдат болни от туберкулоза хора и животни (главно едър рогат добитък, по-рядко свине, птици и други), както и техните продукти.
Начини на заразяване:
1. Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозни бактерии във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират в близост могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път.
2. Хранителен път: чрез консумиране на мляко от болни крави или на продуктите приготвени от него; при употреба на недостатъчно топлинно обработено месо от болни птици и свине.
3. Контактен път: заразяването става при увредена кожа или лигавици при хора с професии свързани с отглеждането на животни.
Рискови фактори, благоприятстващи заразяването с туберкулоза:
1. Непосредствен контакт с болен от туберкулоза;
2. Пушене и злоупотреба с алкохол;
3. Съпътстващи заболявания като: хронични неспецифични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхиектазии); диабет; язвена болест на стомаха; алергични състояния и др.
4. Липса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата;
5. Намалени съпротивителни възможности на организма, вследствие на: прекарани инфекции; непълноценно хранене и хиповитаминози; нехигиенични условия на труд и бит; пубертет, бременност и кърмене;
6. Носителство на вируса на СПИН.
Симптоми на белодробната форма на заболяването:
1. Кашлица, която може да продължи седмици, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна.
2. Храчене – болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;
3. Повишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без повишена температура;
4. Изпотяване – обилно, особено нощно време;
5. Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни, като се засилват при дишане и кашлица;
6. Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;
7. Задух – характерен е за напредналите стадии на болестта;
8. Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време. Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно при 15% от случаите.
Извън белодробни форми на заболяването в зависимост от локализацията на заболяването:
1. ТБК на органите на коремната кухина.
2. ТБК на централната нервна система.
3. ТБК на костно-ставния апарат.
4. ТБК на периферни лимфни възли.
5. ТБК на очите.
6. ТБК на миокарда и перикарда на сърцето.
7. ТБК на кожата.
Лечение на туберкулозата.
Туберкулозата е напълно излечима, особено когато е открита навреме. Лечението на туберкулоза включва комбинация от лекарства, които убиват бактерията причинител. Ако хората, развили активна туберкулоза, не се лекуват, тя може да доведе до смъртта на приблизително два от всеки трима засегнати. Когато се прилага лечение обаче, смъртността от туберкулоза се свежда до 5%. От изключително значение за успеха на лечението е придържането към лекарствения режим.
Как да се предпазим от заразяване от туберкулоза:
1. Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48 час от раждане на бебето и реимунизиране – на 7, 11 и 17 годишна възраст;
2. Поддържане на естествените съпротивителни възможности н организма чрез: пълноценно хранене, прием на белтъчини и витамини; редовно практикувне на физически упражнения и туризъм;
3. Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
4. Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
5. Консумиране на хранителни продукти (месо, мляко, яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;
6. Приемане на лекарственото средство Римицид, по назначение на лекар, ако размерът на инфилтрата при кожната туберкулинова чувствителност е над 5 мм;
7. Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания и прекарани инфекции.
Днес с подобряване условията на живот на хората и постиженията на медицинската наука, туберкулозата е лечима болест, особено ако своевременно е диагностицирана.
Световният ден за борба с туберкулозата се отбелязва от 1996 г. с решение на Световната здравна организация. На този ден през 1882 г. немският бактериолог Робърт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата. Затова си откритие Робърт Кох получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1905 г. В целия свят туберкулозата е водеща причина за смъртта на всеки втори инфекциозно болен човек, като всяка година от нея умират около 3 милиона души в света. Световният ден за борба с туберкулозата е изключителна възможност за фокусиране вниманието на голямото предизвикателство за борба с туберкулозата в глобален, национален и регионален мащаб. С отбелязването на този ден се цели повишаване на обществената информираност по отношение на заболяването, подобряване здравната профилактика, както и популяризиране здравословен начин на живот. В миналото заболяването е било проблем предимно на населението на бедните страни. В момента то е разпространено в почти всички развити държави в света.
По повод предстоящият Световен ден за борба с туберкулозата – 24 март 2017 г. стартира инициативата Дни на Отворени врати” за безплатни прегледи по туберкулоза в лечебните заведения за диагностика и лечение на туберкулоза в седмицата 20-24 март 2017 г. Световната здравна организация насочи вниманието на правителствата и гражданското общество за обединяване на усилията за постигане на стратегията за края на епидемията от туберкулоза, включително действия за справяне със стигмата, дискриминацията, маргинализация и преодоляване на пречките за достъп до здравни грижи.
Туберкулозата е заболяване, което е една от десетте причини, която води до смърт. През 2015 г. - 10.4 милиона души са се разболели от туберкулоза и 1,8 милиона са починали от болестта. Над 3 милиона не достигат до здравни грижи. Голяма част от тях живеят в света на най-бедните, най-уязвимите общности и се включват в групата на най-уязвимите лица за туберкулоза.
Ликвидирането на епидемията до 2030 г. е сред здравните цели на новоприетите Целите на устойчивото развитие.
Инициативата „Дни на Отворени врати” по повод Световния ден за борба с туберкулозата тази година ще се проведат под мотото: „Обединени да спрем туберкулозата”.
Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което може да се развие във всички органи и системи на човешкия организъм, но най-често се локализира в белите дробове. Причинителят на туберкулозата е Микобактериум туберкулозис (бактерий на Кох), който се отличава със значителна устойчивост във външна среда, като особено дълго се запазва в отделените от болните храчки, включително и след тяхното изсъхване. При стайна температура бактериите остават жизнеспособни от 2 до 10 месеца в зависимост от хигиенното състояние и осветеността на помещението, като в тъмни и непроветриви помещения бактерии може да издържат до 3 години. Те са силно чувствителни към слънчева светлина – при пряко действие тя ги унищожава за 5-10 минути. Източници на зараза могат да бъдат болни от туберкулоза хора и животни (главно едър рогат добитък, по-рядко свине, птици и други), както и техните продукти.
Начини на заразяване:
1. Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозни бактерии във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират в близост могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път.
2. Хранителен път: чрез консумиране на мляко от болни крави или на продуктите приготвени от него; при употреба на недостатъчно топлинно обработено месо от болни птици и свине.
3. Контактен път: заразяването става при увредена кожа или лигавици при хора с професии свързани с отглеждането на животни.
Рискови фактори, благоприятстващи заразяването с туберкулоза:
1. Непосредствен контакт с болен от туберкулоза;
2. Пушене и злоупотреба с алкохол;
3. Съпътстващи заболявания като: хронични неспецифични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхиектазии); диабет; язвена болест на стомаха; алергични състояния и др.
4. Липса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата;
5. Намалени съпротивителни възможности на организма, вследствие на: прекарани инфекции; непълноценно хранене и хиповитаминози; нехигиенични условия на труд и бит; пубертет, бременност и кърмене;
6. Носителство на вируса на СПИН.
Симптоми на белодробната форма на заболяването:
1. Кашлица, която може да продължи седмици, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна.
2. Храчене – болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;
3. Повишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без повишена температура;
4. Изпотяване – обилно, особено нощно време;
5. Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни, като се засилват при дишане и кашлица;
6. Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;
7. Задух – характерен е за напредналите стадии на болестта;
8. Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време. Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно при 15% от случаите.
Извън белодробни форми на заболяването в зависимост от локализацията на заболяването:
1. ТБК на органите на коремната кухина.
2. ТБК на централната нервна система.
3. ТБК на костно-ставния апарат.
4. ТБК на периферни лимфни възли.
5. ТБК на очите.
6. ТБК на миокарда и перикарда на сърцето.
7. ТБК на кожата.
Лечение на туберкулозата.
Туберкулозата е напълно излечима, особено когато е открита навреме. Лечението на туберкулоза включва комбинация от лекарства, които убиват бактерията причинител. Ако хората, развили активна туберкулоза, не се лекуват, тя може да доведе до смъртта на приблизително два от всеки трима засегнати. Когато се прилага лечение обаче, смъртността от туберкулоза се свежда до 5%. От изключително значение за успеха на лечението е придържането към лекарствения режим.
Как да се предпазим от заразяване от туберкулоза:
1. Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48 час от раждане на бебето и реимунизиране – на 7, 11 и 17 годишна възраст;
2. Поддържане на естествените съпротивителни възможности н организма чрез: пълноценно хранене, прием на белтъчини и витамини; редовно практикувне на физически упражнения и туризъм;
3. Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
4. Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
5. Консумиране на хранителни продукти (месо, мляко, яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;
6. Приемане на лекарственото средство Римицид, по назначение на лекар, ако размерът на инфилтрата при кожната туберкулинова чувствителност е над 5 мм;
7. Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания и прекарани инфекции.
Днес с подобряване условията на живот на хората и постиженията на медицинската наука, туберкулозата е лечима болест, особено ако своевременно е диагностицирана.
