Снимка:
/
Петър Хаджистойчев, снимка Регионален исторически музей - Габрово
130 г. от рождението на индустриалеца и дългогодишен председател на Съюза на габровските индустриалци
Старият габровски род Хаджистойчеви е дълготрайно свързан с историята на нашия град през няколко епохи. Негови представители са участници в освободителните борби срещу османската власт, а след Освобождението се включват в изграждането на нова България, със стопанска и обществена дейност. През 1931 г. умира Цанко – последният от братя основатели на голямата габровска фамилия. Основна роля вече има Петър Ц. Хаджистойчев (1889-1963 г.) – представител на третото поколение от рода.
Петър Хаджистойчев е роден на 27 юли 1889 г. в Габрово. Произхожда от род, свързан с Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, чичо му Христо П. Хаджистойчев (Габровчето) е участник в Априлското въстание (1876 г.), загива край Тетевен. Баща му – Цанко П. Хаджистойчев, е опълченец от Освободителната руско-турска война (1877-1878 г.).
Петър Хаджистойчев завършва Априловската гимназия през 1907 г., а след това учи в Белгия и Германия, където получава висше търговско образование.
Участник е във войните за обединение на България (1912-1913 г., 1915-1918 г.). Награден е при Одрин с орден за храброст. В Първата световна война, като запасен офицер получава отличия, включително и германски Кръст за храброст.
Между войните е учител по политическа икономия и немски език в Априловската гимназия. След завършването им се включва във фирмата „Братя Стойчеви“. По време на войните тя е в тежко състояние. Благодарение усилията на Петър Хаджистойчев фирмата укрепва и успява в 1933 г. да построи собствена предачна фабрика за камгарни вълнени прежди – едно от модерните и стабилни предприятия в Габрово.
Петър Хаджистойчев, като студент в Германия. 1910 г.
От 1923 г., в продължение на 25 години, до национализацията през 1947 г., Петър Хаджистойчев е председател на Съюза на габровските индустриалци. През 1924 г. е избран за действителен член на Варненската търговско-индустриална камара, а също на Стопанската камара в Плевен – от нейното образуване. Многократно е избиран в Управителния съвет на Общия съюз на Българските индустриалци. Участва в съвети по индустрията към Министерството на търговията, промишлеността и труда. Няколко мандата е член на УС на БНБ, в управата е на АД „Българска промишленост". Работи за стопанския разцвет на страната чрез развитието на родната промишленост. Той е сред други стопански дейци, които възразяват срещу търговската спогодба с Германия и изразяват несъгласие с нея, защото не е в интерес на българската държава и индустрия.
През 20-те години на ХХ в. Петър Хаджистойчев, заедно с тогавашния кмет на Габрово Илия Кожухаров и още няколко граждани, осигуряват водоснабдяването на града, като получават банкови заеми на свое име и ги предоставят на общината за първата вноска по доставката на водопроводни тръби. Участва в създаването на водния синдикат „Грамадата“ за електрифициране на Габрово, в провеждането на първата габровска мострена изложба през 1927 г., в комитета по отпразнуване 100-годишнината на първото новобългарско училище и откриване паметника на Васил Априлов през 1935 г. В същата година Петър Хаджистойчев организира изложбата за индустриални и занаятчийски произведения в Априловската гимназия. Той е инициатор за издаването на вестник „Габровска промишленост" (1933).
Петър Хаджистойчев с брат си Стефан и братовчедите по време на Първата световна война.
Петър Хаджистойчев отказва честването, което му е предложено за 20-годишна дейност (1923-1943) като председател на Съюза на габровските индустриалци, с думите: „Времената са тежки, война е, не е за празненства!".
След 1944 г. настъпват трудни времена за габровската индустрия. Петър Хаджистойчев е лоялен към новата власт и съдейства, доколкото е възможно, на нейните инициативи, но това не е достатъчно. След национализацията (1947 г.) са му отнети всички възможности за стопанска и обществена дейност. Управляващите не зачитат неговия богат професионален опит и знания, не му се дава никаква работа.
Изпратен е в лагер и там престоява близо пет години заедно с голяма група габровски индустриалци, при най-тежки условия – в Ножарево и Белене. Завръща се в Габрово с разклатено здраве. Попаднал в групата „бивши хора”, не получава разрешение да работи и е лишен от пенсия.
Петър Хаджистойчев не изневерява на своите разбирания и идеали, остава в родния си град, където умира на 19 септември 1963 г.
Автор: Иван Постомпиров, главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово
