Около 100 души взеха участие в срещата, обявена снощи от кмета на Габрово Таня Христова. Повод за нея са страховете, че в сградата на бившия Дом за деца, лишени от родителска грижа ще бъдат настанени ромски семейства. От няколко дни тече събирането на подписка помещенията да се ползват за настаняване на възрастни хора.
В срещата участваха около сто души от различни квартали на Габрово, кметът Таня Христова, зам.-кметът Нела Рачевиц, главният архитект Стойкова и Християн Даков, в качеството си на представител на полицията.
Община Габрово връща на държавата сградата на бившия Дом за деца, лишени от родителска грижа
Радка Славчева също взе участие в срещата. Тя е от тези, чиято лична история може да обясни страховете на хората. Нейната племенница е бита от възрастна ромка. Това се случва миналата година в училище „Иван Вазов”. Жената е пусната от охраната, тъй като има проблем с нейния внук. В същото време внучката й, съученичка на племенницата на Радка Славчева, се оплаква, че е била обиждана.
„Тя влиза в класната стая и започва да я дърпа за ръката. Горе, над лакътя беше синя, независимо, че е имала връхна дреха. Удря я по главата. Случи се миналата година, когато племенницата ми беше в шести клас. Обвинена е, че заедно с нейна съученичка са обиждали внучката на жената.”
Радка Славчева уверява, че племенницата й е кротко дете. По думите й психоложката на училището дори се учудва, че може да става въпрос за нея.
По същото време навън се стига до бой от страна на десетина ромски деца, в който са нападнати и учители.
Около 70 габровци се събраха на площад Възраждане
Момиче с особени претенции прави изказване на микрофона по време на срещата с кмета. Острият език и крайните оценки, които „щедро” раздава биха могли да се обяснят с младостта. Самата тя казва, че е на 23 години. Обяснението за нахалството й обаче е само едно – липса на възпитание. След като прави изявление по микрофона тя сяда на мястото си, вади електронна цигара и демонстративно започва да пуши. Няма никакво значение, че секунди преди това е изразила пренебрежително отношение към представител на местната администрация, тъй като по думите й – „само си гледа телефона”. Сядайки, момичето с големи претенции започва да прави същото, пушейки електронната си цигара. Никой ли не й е обяснил, че на различни места човек има различно поведение? Че едно нещо е допустимо в една среда, а в друга – не. И ако кметът, заместникът й, главният архитект или представителят на полицията бяха извадили по една цигара да пушат, това как щеше да изглежда в очите на претенциозната млада жена?
Друга млада жена, която обявява на всички, че е госпожица и такава ще си остане, защото няма да се омъжи и да ражда деца в този град, се изживява като репортер и оператор.
Подпомагана е от по-възрастна жена, може би майка й, от която вероятно е наследила влечението към публичност. Двете подвикват по време на срещата. Кратки, лишени от съдържание реплики, които се носят из залата на фона на общия шум. Една такава „подхвърчаща идея” е във въпросния Дом да бъдат настанени бездомни хора. Е, по-лесно е човек да публикува кратки и простички изречения, изпълнени с констатации във Фейсбук, отколкото да се задълбочи в дадена тема. Нищо, че така би бил подготвен за една толкова важна среща. Един истински репортер и операторът му би трябвало предварително да проучат информацията и да знаят, че бездомните в Габрово са около 14 души, мъже, които често злоупотребяват с алкохола и търсят място за настаняване само в студените дни от годината. Един истински репортер и един истински оператор носят отговорности, в това число юридически, разпространявайки информация.
Няма как от тази среща да не бъде забелязано поведението на млад баща, чиято дъщеря е в четвърти клас на училище „Иван Вазов”. Той е от най-разпалените организатори на събиранията през последните дни, свързани със страховете от нови проблеми с роми. Младият баща е и от активните инициатори на събирането на подписи за създаване на Дом за стари хора в бившия Дом за деца, лишени от родителски грижи. Неговото присъствие в срещата има смисъл. Очевидно съзнаващ важността на проблема, той изразява готовност за диалог и търсене на решения. Този подход би помогнал да се промени ситуацията. Неговото разбиране е, че няма как някой да бъде изгонен от града. Но е необходимо общността и местната власт да работят за създаване на среда, която да провокира младите хора да се върнат в Габрово. Само така ще се получи превес на работещи и културни хора, които полагат грижи за семействата и кварталите си.
Таня Христова: Нямам и никога не съм имала намерения за целенасочено заселване на роми в община Габрово
Срещата между представители на местната власт и повече от сто габровци показа, че има много посоки, в които да се работи. На първо място да се изгражда доверие между управляващи и управлявани. Тук очевидно нещо се е скъсало. Проблемът не е само в Габрово и не касае единствено местната власт.
На второ място, няма защо да го премълчаваме, нещо се случва със самото общество. Хората рядко изслушват другия, предпочитат да го надвикат. Да, ние имаме претенции към ромите, при това основателни. Но дали през времето, когато тази общност се сдобиваше с незаслужени права, ние не сме започнали постепенно да се приближаваме към нея? Слезли сме надолу, вместо да ги издигнем до нивото, на което имаме претенции, че сме!
Коментарът на Радка Славчева, жената чиято племенница е бита в училище от агресивна възрастна ромка, е повече от ясен.
„Хората вече са в някакъв афект. И не могат да се сдържат. Избухват. За съжаление започваме да слизаме на тяхното ниво. Хората, които останаха в България и имат някаква цел са малцинство. Аз имам осемгодишна дъщеря, но като порасне също смятам да замина. Нямам нищо против ромския етнос. Съседите ми също са роми и много си помагаме. Има хора и хора. Тези, които населяват града са…нямам думи.”
Някой си играе със страховете на хората. Мнозинството в залата беше от притеснени за семействата и собствеността си хора. Но няколко души с провокативно поведение се опитаха да заиграват с това. Дали е случайно? И случайност ли е, че точно определени хора се появяват на масови събирания и с добре подбрани реплики насочват емоциите на другите? Може би някой наистина си играе със страховете на хората. И за този някой не е важно да се реши проблем, а да се създаде напрежение. Това е опасно и може да доведе до крайности в действията. Нима не сме гледали вече този филм?
В срещата участваха около сто души от различни квартали на Габрово, кметът Таня Христова, зам.-кметът Нела Рачевиц, главният архитект Стойкова и Християн Даков, в качеството си на представител на полицията.
Община Габрово връща на държавата сградата на бившия Дом за деца, лишени от родителска грижа
Радка Славчева също взе участие в срещата. Тя е от тези, чиято лична история може да обясни страховете на хората. Нейната племенница е бита от възрастна ромка. Това се случва миналата година в училище „Иван Вазов”. Жената е пусната от охраната, тъй като има проблем с нейния внук. В същото време внучката й, съученичка на племенницата на Радка Славчева, се оплаква, че е била обиждана.
„Тя влиза в класната стая и започва да я дърпа за ръката. Горе, над лакътя беше синя, независимо, че е имала връхна дреха. Удря я по главата. Случи се миналата година, когато племенницата ми беше в шести клас. Обвинена е, че заедно с нейна съученичка са обиждали внучката на жената.”
Радка Славчева уверява, че племенницата й е кротко дете. По думите й психоложката на училището дори се учудва, че може да става въпрос за нея.
По същото време навън се стига до бой от страна на десетина ромски деца, в който са нападнати и учители.
Около 70 габровци се събраха на площад Възраждане
Момиче с особени претенции прави изказване на микрофона по време на срещата с кмета. Острият език и крайните оценки, които „щедро” раздава биха могли да се обяснят с младостта. Самата тя казва, че е на 23 години. Обяснението за нахалството й обаче е само едно – липса на възпитание. След като прави изявление по микрофона тя сяда на мястото си, вади електронна цигара и демонстративно започва да пуши. Няма никакво значение, че секунди преди това е изразила пренебрежително отношение към представител на местната администрация, тъй като по думите й – „само си гледа телефона”. Сядайки, момичето с големи претенции започва да прави същото, пушейки електронната си цигара. Никой ли не й е обяснил, че на различни места човек има различно поведение? Че едно нещо е допустимо в една среда, а в друга – не. И ако кметът, заместникът й, главният архитект или представителят на полицията бяха извадили по една цигара да пушат, това как щеше да изглежда в очите на претенциозната млада жена?
Друга млада жена, която обявява на всички, че е госпожица и такава ще си остане, защото няма да се омъжи и да ражда деца в този град, се изживява като репортер и оператор.
Подпомагана е от по-възрастна жена, може би майка й, от която вероятно е наследила влечението към публичност. Двете подвикват по време на срещата. Кратки, лишени от съдържание реплики, които се носят из залата на фона на общия шум. Една такава „подхвърчаща идея” е във въпросния Дом да бъдат настанени бездомни хора. Е, по-лесно е човек да публикува кратки и простички изречения, изпълнени с констатации във Фейсбук, отколкото да се задълбочи в дадена тема. Нищо, че така би бил подготвен за една толкова важна среща. Един истински репортер и операторът му би трябвало предварително да проучат информацията и да знаят, че бездомните в Габрово са около 14 души, мъже, които често злоупотребяват с алкохола и търсят място за настаняване само в студените дни от годината. Един истински репортер и един истински оператор носят отговорности, в това число юридически, разпространявайки информация.
Няма как от тази среща да не бъде забелязано поведението на млад баща, чиято дъщеря е в четвърти клас на училище „Иван Вазов”. Той е от най-разпалените организатори на събиранията през последните дни, свързани със страховете от нови проблеми с роми. Младият баща е и от активните инициатори на събирането на подписи за създаване на Дом за стари хора в бившия Дом за деца, лишени от родителски грижи. Неговото присъствие в срещата има смисъл. Очевидно съзнаващ важността на проблема, той изразява готовност за диалог и търсене на решения. Този подход би помогнал да се промени ситуацията. Неговото разбиране е, че няма как някой да бъде изгонен от града. Но е необходимо общността и местната власт да работят за създаване на среда, която да провокира младите хора да се върнат в Габрово. Само така ще се получи превес на работещи и културни хора, които полагат грижи за семействата и кварталите си.
Таня Христова: Нямам и никога не съм имала намерения за целенасочено заселване на роми в община Габрово
Срещата между представители на местната власт и повече от сто габровци показа, че има много посоки, в които да се работи. На първо място да се изгражда доверие между управляващи и управлявани. Тук очевидно нещо се е скъсало. Проблемът не е само в Габрово и не касае единствено местната власт.
На второ място, няма защо да го премълчаваме, нещо се случва със самото общество. Хората рядко изслушват другия, предпочитат да го надвикат. Да, ние имаме претенции към ромите, при това основателни. Но дали през времето, когато тази общност се сдобиваше с незаслужени права, ние не сме започнали постепенно да се приближаваме към нея? Слезли сме надолу, вместо да ги издигнем до нивото, на което имаме претенции, че сме!
Коментарът на Радка Славчева, жената чиято племенница е бита в училище от агресивна възрастна ромка, е повече от ясен.
„Хората вече са в някакъв афект. И не могат да се сдържат. Избухват. За съжаление започваме да слизаме на тяхното ниво. Хората, които останаха в България и имат някаква цел са малцинство. Аз имам осемгодишна дъщеря, но като порасне също смятам да замина. Нямам нищо против ромския етнос. Съседите ми също са роми и много си помагаме. Има хора и хора. Тези, които населяват града са…нямам думи.”
Някой си играе със страховете на хората. Мнозинството в залата беше от притеснени за семействата и собствеността си хора. Но няколко души с провокативно поведение се опитаха да заиграват с това. Дали е случайно? И случайност ли е, че точно определени хора се появяват на масови събирания и с добре подбрани реплики насочват емоциите на другите? Може би някой наистина си играе със страховете на хората. И за този някой не е важно да се реши проблем, а да се създаде напрежение. Това е опасно и може да доведе до крайности в действията. Нима не сме гледали вече този филм?
