Габрово се отличава от останалите български градове от края на ХІХ и почти целия ХХ в. със своето бурно развитие на индустрията и множеството създадени фабрики. През този период ежедневието на хората е подчинено на звука от фабричните сирени на множеството предприятия в града и околността. Бързо развиващата се промишленост води до увеличаване на градското население, най-напред на основата на близките населени места /села и колиби/, които се оказват един богат източник на работна сила за габровските фабрики. В последствие се заселват и работници от цялата страна, което коренно преобразява характера на града.
Такъв преселник е Мара Ангелова Герашева, която предпочита да я наричат Мария.
Тя е родена на 15 март 1931 г. в град Ямбол, в заможно семейство. Баща й бил строг и респектиращ човек – един от двамата моментни фотографи през този период в града. Майка й – работничка в тютюневия склад – „Алфонс Густав Румбрен“, собственост на германски инвеститори, разположен в кв. Каргона на гр. Ямбол. Там през 1951 год., още като ученичка в Стопанското училище, работи и Мария. Това е първата й работа – да почиства суровината, макар и за краткия период от 5 месеца. Тогава започнала и да плете и малко по малко да се развива в тази насока. Разказва, че се е увлякла по плетивата, след като намерила пред своя дом, захвърлена и заровена, в земята кърпичка, част от която украсена с техниката кене, дантела която се изработва с игла за шиене и конец. Обръщайки се към своята комшийка (Цанка Атанасова, която била от габровските села), за да й обясни и покаже техниката, тя започва да я изучава. В последствие от нея научава и мотива „дядо баба гони“. Тогава се заражда нейния интерес към Габрово и нещата, които се изработват тук.
На 31.01.1952 год. започва работа в железните мини „Васил Коларов“, с. Крумово, Ямболско. В рамките на две години и половина е помощник-закупчик. Като представител на мините, разнасяла документи, писма и платежни из цялата страна. През този период работи и частно. Усъвършенствала вече своите шивашки умения, изпълнява различни поръчки и за две години и половина успява да спести средства и да си закупи първата шевна машина.
През 1960 год. вече работи като шивачка в кооперация „Балкан“, с началник Йосиф Гайдаров.
Започнала работа, по това което й харесва, тя се стреми към развитие. Разбрала за „Българския Манчестър“, в нея се заражда мечтата да работи в тази люлка на индустриалното производство.
Преломна е годината 1962, когато осъществява стремежа си и вече е шивачка в „Добри Карталов“. Добра в работата си, тя изпълнява и много частни поръчки. Нейният борбен дух й помага през 1969 год. да си закупи собствен апартамент в град Габрово и то не с малките 90-100 кв.м. Нещо голямо за времето, заслужена награда за положения труд и отдаденост към занаята от нейна страна.
Признание към нейния труд е и специално създадената изложба с нейни творения в сградата на „Добри Карталов“ по повод Международния ден на жената – 8-ми март.
В предприятието тя работи и след своето пенсиониране - чак до 1992 година. Работи още 5-6 месеца и в предприятие до Хаджицонев мост, където прешивала странични кантове по дрехите.
При многото дейности, с който се занимавала през годините, тя успява да заделя за себе си, дребни, остатъчни парчета, с помощта на които изработва разнообразни неща.
Въпреки достолепната си възраст, тя продължава да твори и днес. В края на миналата година част от нейните произведения бяха изложени в авторска изложба, експонирана в Пенсионерския клуб на гр. Габрово.
От 2016 година вече е и дарител на Регионален исторически музей – Габрово.
Слушайки тази история ще си кажете, че животът е бил благосклонен към Мария, но само тя знае, какво и е коствало. Не е лесно да напуснеш родния град и да преследваш мечтите си, сам, на едно непознато място, пък било то и „Българския Манчестър“.
Мария Герашева дари на РИМ-Габрово няколко предмета на баща си - есперанто-български речник и картички
Автор: Николета Маринова, уредник отдел „Етнография" РИМ-Габрово
