Културна ценност на месец август
/
Регионален исторически музей Габрово
„Под игото” на Иван Вазов е книга, формирала възгледите на поколения българи. Много са култовите герои в тази книга, дори тези, които се появяват само в определени епизоди. Вероятно малко българи биха се сетили за Мердевенджиев – учител по турски език, който е увлечен по Рада Госпожина. В крайна сметка, вместо на среща с любимата, той се озовава очи в очи с мечката Клеопатра. Образът на Мердевенджиев е оставил впечатлението, че учителите по турски език не са патриоти, нито са особено симпатични, още по-малко ад симпатизират на националната кауза на българите. Действителността е различна. Доказва го една реална личност – Васил Михов. Габровец, преподавател по турски език, бунтовник и свещеник, който посвещава обществената си дейност на българската кауза.
Графичен портрет свещеник Васил Михов бе обявен за културна ценност на месец август в Регионален исторически музей-Габрово. Създаден през 1890 г., той е авторство на художника Христо Кехайов, учил във Виена, участник в студентския легион, формиран по време на Съединението от 1885 г.
Васил Михов е роден преди 175 години - на 20 август 1842 г., в семейството на Михо Митюв, любознателен и грамотен за времето си българин. Бащата осигурява на сина си обучение на два занаята – чехларски и терзийски. Но 18-годишният Васил не става занаятчия, а учител. Той започва учителстването си през 1860 г. в Падалското училище. От май 1862 г. преподава турски език в общото Взаимно училище, като едновременно е учител и в Лъчанското училище.
В началото на 1866 г. подписва договор с общината за учител в Габровското главно училище, където преподава с прекъсвания до септември 1895 г. турски език и Закон Божи. Той е един от поддръжниците за поставяне работата на училището върху „здрави начала”, за пълно съгласие между учителите от една страна, и между учителите и гражданството – от друга. Заедно със свои колеги протестира в началото на 1874 г. срещу разпространяваните „зловредни” слухове за разстройване работата в Габровското училище, за съществуването на раздор в учителската колегия, намерили одобрителен отзив и съюзници в лицето на редактори на български вестници.
Михов е сред учителите, дали волна помощ за обзавеждането на кабинет по физика и химическа лаборатория през учебната 1871-1872 г. Васил Михов подкрепя и решението на учителския съвет от февруари 1875 г. за абониране на учителите за български вестници и списания. За да се наберат средства, всеки учител трябва да внесе по половин турска лира.
ВАСИЛ МИХОВ КАТО УЧИТЕЛ В ГАБРОВСКОТО ГЛАВНО УЧИЛИЩЕ, 1872 Г.
През 1868 г. той се жени за най-голямата дъщеря Ана на своя съсед Кольо Луков, търговец на добитък. На 22 февруари 1870 г. е ръкоположен в свещенически сан, но продължава и да учителства. Като свещеник в църквата „Св. Троица” Васил Михов впечатлява своите енориаши както с ораторските си дарби, така и с красивия си глас. Три години след запопването му – на 14 март 1873 г., при второто си идване в Габрово Търновският митрополит Иларион Макариополски посвещава свещеник Михов в по-висок духовен сан – протопрезвитер. През 1877 г. става и архиерейски наместник в Габрово.
През пролетта на 1882 г. по настояване на митрополит Климент (Васил Друмев) заминава за Браила (Румъния) като свещеник в българската църква. Изпратен е като един от най-просветените и добросъвестни свещеници в Търновската епархия. Васил Михов остава там шест години заедно със съпругата и четири от децата си. Освен служител в църквата, той е и учител в българската колония – учи на български език, запознава с българската история и народни традиции съпругите-чужденки на богатите българи. Семейни причини са основния мотив през лятото на 1888 г. той да се завърне в Габрово. Браилското църковно настоятелство го провъзгласява за негов почетен член.
Михов участва в движението за национална църква. Той е сред произнеслите възхваляващи речи на организираното в Габрово тържество за отбелязване избора на Антим I за първия български екзарх (февруари 1872 г.). Произнася слово в църквата „Св. Троица” при посрещането на Търновския митрополит Иларион Макариополски в Габрово на 15 декември 1872 г.
Михов участва и в подготовката на Априлското въстание. Според свидетелство на Продан Тишков-Чардафон, в къщата на свещеника се поправят пушки. По обвинение като подстрекатели на Априлското въстание, заедно с други учители В. Михов е арестуван и изпратен в Търновския затвор. Поради липсата на конкретни улики, след около едномесечен престой в края на юни 1876 г. те са освободени.
Регионален исторически музей Габрово
Спомоществовател е на различни по съдържание възрожденски книги, но най-вече учебници. Библиотеката му наброява около 1 600 книги и периодични издания. Речници и разговорници, писмовници, драми, комедии, разкази, карти, атласи и други са предадени от сина му акад. Никола Михов в Народната библиотека (днешната Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София). Оставя след себе си и многобройна челяд – Михаил (лекар), Никола (известен учен-библиограф), Асен (учител, един от основателите на Механотехническото училище „Д-р Н. Василиади”, днешната Професионална техническа гимназия), Петър (доктор по право). Свещеник Васил Михов умира на 1 декември 1895 г.
