Днес отбелязваме 44 години от създаването на една от емблемите на Габрово - музей "Дом на хумора и сатирата". Честваме и 40 години Планета Габрово. 1 април е Ден на отворените врати в ДХС.
10.30 ч. „На планета Габрово" - детски празник, посветен на 40-годишнината от откриването на малката планета Габрово.
17.30 ч. „Усмивката" - изложба на Цветан Стоянов (фотография и рисунка) и Калин Николов (карикатура).
17.30 ч. „2 + 2" - гостуваща изложба карикатура на Ненад Остоич и Дамир Новак (Хърватия) и Ивайло Цветков и Трайко Попов по проект на Международна асоциация на карикатуристите - Сисак, Хърватска.
Домът на хумора и сатирата става реален факт на 1 април, 1972 г. Основен двигател за реализирането на мащабната идея е първият директор на Дома - СТЕФАН ФЪРТУНОВ (1926-2010), юрисконсулт по професия, но и запален събирач на габровски анекдоти. През 70-те години на 20-и век Габрово е домакин на Национален фестивал на хумора и сатирата, в рамките на който се провеждат карнавал, национални и международни изложби на карикатура, международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика, народно състезание по остроумие, национална награда за хумор и сатира в литературата, фестивал на комедийния и анимационния филм и други. В бъдеще основен организатор на всички тези изяви е Домът на хумора и сатирата.
Три години продължава реконструкцията на старата кожарска фабрика на братя Калпазанови преди Домът на хумора и сатирата да се настани в нея. Годината е 1975.
Започва бурното развитие на един модерен и уникален културен институт под мотото "Светът е оцелял, защото се е смял", измислено от именития български сатирик Радой Ралин. В периода 1979 - 1990 година Домът натрупва богат художествен фонд от хумористични и сатирични произведения.
Провежда международни и национални конкурси като Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (1973), Национален конкурс за литература "Георги Кирков"(1975).
Международен конкурс за литература "Хитър Петър" (1977), Международен фестивал на комедийния филм (1981), Национална среща-наддумване Благолаж (1985); започва постепенното изграждане на Парка на смеха ( 1981); издават се списание за хумор и сатира Апропо на четири езика (1983), каталози и албуми, сборници с хумористични разкази и вицове; открива се първият в България Експериментален сатиричен вариететен театър (1985).
Домът на хумора и сатирата създава специализирана библиотека за хумористични и сатирични издания и изгражда база-данни с адреси на хиляди творци и институти по света, които работят в областта на хумора. "Поточните линии" в старата кожарска фабрика работят на пълни обороти.
Но задухва "вятърът на промяната" и през 1989 г. се сменя политическият режим в България. Домът е изправен пред финансови и кадрови проблеми, изострени от голямо наводнение на приземния етаж през 1991 г. Екипът на институцията е драстично съкратен до 26 души.
Новият директор н.с. Татяна Цанкова разработва нови стратегии и планове, които целят преустройването на работата на културната институция при новите икономически условия. За 12 години Домът защитава 30 проекта по национални и европейски програми, благодарение на които се превръща отново в посещаван туристически обект.
Допълнителното финансиране осигурява модернизиране на 10-те изложбени зали с обща площ 8 000 кв.м; оборудване на звукозаписното студио; закупуването на сървър и свързани в мрежа компютри на всяко работно място с постоянен достъп до Интернет; през 1998 г. е създадена първата уеб-страница на музея; разгръща се масирана информационна и рекламна дейност за привличане на повече туристи; програмата на институцията включва все повече образователни програми и издателски проекти, но акцентът остава върху съхраняване характера на Дома като Музей на световното хумористично изкуство, чийто основен художествен фонд наброява 38 174 художествени произведения.
Днес, Домът на хумора и сатирата продължава да изпълнява своята мисия - "да поощрява създаването на хумористично творчество, като организира международни конкурси, изложби и форуми по въпросите на хумора и сатирата; да съхранява и популяризира хумористичното наследство на народите, отчитайки спецификата и традициите на всяка нация; да изпълнява ролята на посредник и чрез силата на общочовешкия хумор да хвърля мостове между позиции на противопоставяне и нетолерантност в името на разбирателството и взаимозачитането на народите по света."
Но габровци и Домът не забравят старите завети на своите предци-балканджии, а именно: когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави. Затова и са се подсигурили с резервна площ, далеко извън пределите на земята - за всеки случай.
Това е малката планета ГАБРОВО под № 2206, открита на 1 април, 1976 г. и наречена на името на града, чийто фолклорен хумор и традиции го прославиха по света!
