Данъчната система в Османската империя
/
Регионален исторически музей Габрово
Регионален исторически музей–Габрово съхранява повече от 220 документи от времето на Османската империя, които илюстрират видовете данъци, тяхната стойност, имената на данъкоплатците, тяхната професия и отличителни физически белези, селищата от които произхождат. Това са списъци, разписки, сметки, квитанции, тескерета – данъчен паспорт, тефтери, писма, полици, записи и др,
Най-ранният от тях е тескере от 24 януари 1785 г., удостоверяващо, че Стойно от с. Габрово е изплатил част от задълженията си. Най- многобройни са данъчните документи от периода 40-70- те години на ХIХ в. Сред габровците, избирани за кабзамали (събирачи на данъци) са Петко Милчов, Цончо Пенчов, Теофил х. Георгиев Пашов.
В Габрово през ХVII-ХIХ в. са плащани и данъци, на които е известно само името, без данни върху какво са събирани и в какви размери – например „бирт“, „ищирия“, „хлебнина“. Интересни по своето съдържание данъци – „серги параса“ (за сергия на пазара, за която в пазарен ден е заплакано по 10 пари), „кантарие“(данък право за теглене на стоките); данък „позоп“ – събиран е от хранителни продукти (сирене, масло, яйца, месо, брашно и др.). Чрез него е осигурявана прехраната на преминаващите през Габрово длъжностни лица.
Според съгласително писмо от 1 юли 1858 г., подписалите се 38 габровци изразяват съгласието си за кабзамалин да бъде избран за срок от една година Теофил х. Георгиев. За изпълнението на възложената му длъжност е определено той да получава заплата от 5 хил. гроша, като в замяна на това разходите, които прави относно пътуванията му до Търново за предаването на данъците, няма да му бъдат заплащани.
Освен за видовете данъци и тяхната стойност, за лицата, които са ангажирани с тяхното събиране и отчитане, данъчните документи съдържат информация за имената на данъкоплатците и техните отличителни белези – възраст, цвят на очите и косата, други физически особености.
Строго регламентираната система на данъците в османската империя лишава населението от материални и обществени възможности за стопанско възмогване, на въпреки това габровци със своята предприемчивост, пестеливост и свободолюбив дух издигат Габрово като цветущо търговско и занаятчийско селище.
През ХV век габровци са данъчно облекчени
Данъчната система в Османската империя, Регионален исторически музей Габрово
В условията на османското господство като съвкупен феодал държавата установявала размера и начина на събиране на данъчните приходи. Сложността на финансовото устройство на османската държава затруднява изясняването на структурата и размера на облаганията, събирането и разпределението на многообразието от редовни и извънредни данъци. Но въз основа на данъчни тефтери и регистри, частни и официални писма и други писмени документи е възможно да възстановим какво е състоянието на данъчните плащания в Габрово в периода ХVII – ХIХ век.
В един регистър за ленните владения в Никополския санджак от 1479-1480 г., Габрово е отбелязано като дервендтжийско селище, задължено да охранява Шипченския проход. Този статут създава за Габрово по-благоприятно положение по отношение на данъчното облагане – с императорска заповед жителите му са опростени и освободени от някои данъци.
През първите десетилетия на ХVII в. Габрово е превърнато в хасово селище на великия везир. Тогава неговото управление и събирането на данъците е поверено на един пълномощник на везира, наричан „ага на хаса“. В края на ХVII в. османската империя масово започва да предоставя експлоатацията на хасовите земи на арендатори за определен срок (т. нар. мукатаи) или се дават в пожизнена аренда (маликянета). През 1730 и 1731 г. Габрово и спадащия към него район е отбелязано в турските данъчни регистри като маликяне, принадлежащо като пожизнена ренда на някой си Исмаил ага. През тези години държавата получава от Габрово 722 681 акчета (турска сребърна монета), сума, в която не влизат средствата от поголовния данък и други събирани пряко от държавата данъци.
Данъчната система в Османската империя, Регионален исторически музей Габрово
През ХIХ в. при обслужването на данъчната система се включват и представители на изградените местни органи на управление. Данъците, събирани от населението в Габрово и Габровско се определят в Търново от специална комисия, състояща се от местни „казалийски аги и християнски старейшини“. В тази комисия няма представители от Габрово, поради което често пъти данъкът е определян произволно.
В писмо от март 1861 г. габровските първенци молят градоначалника в Търново да ходатайства за допускането на избрани габровски представители при разпределянето данъците на каазите (околиите) от Търновски санджак (окръг). Определената обща цифра на данъка за Габровската кааза се разпределяла между градските махали и селски общини от Габрово от комисия, подобна на търновската. Данъкът, определян за Габрово е наричан от кабзамалите (бирниците – събирачи на данъци) „юк селски“.
Историографът д-р Петър Цончев отбелязва, че през ХIХ век габровци са плащали около 20 данъка. В списъка на данъците, плащани от габровското население били включени: данъкът „джизие“ - личен поголовен данък, с който е облаган всеки „неверник“, годен да работи;.данъкът десятък или „ондалък“, „яшяр, ошур“ е събиран от зърнените произведения, който за Габровско през 1854 г. възлиза на 160 хил. гроша (дребна монета = 20 стотинки).
Според съобщение в Цариградски вестник от 10 октомври 1853 г. поради Кримската война населението от Габровско е плащало данък не само върху зърното и сеното, но е събиран налог и от сливи, ябълки, круши, а от всяка къща е вземана по 1 ока (мярка за тежина = 1200 г) блажно масло, боб, леща, жито; особено тежък е военният данък – „харач“ или „бедел“, плащан от мъжкото население от 14-годишна възраст нагоре.
В началото на 50-те години на ХIХ в. неговият размер е по 10-12 гроша на лице, през 1853 г. се увеличава почти двойно – на 20 гроша, а впоследствие достига до размер 30 гроша; данъкът „беглик“, събиран от овцете и козите; „серчим“ – данък върху свинете. Преброяването на свинете е ставало от махлебашията, който подписвал свидетелство.
По силата на това свидетелство, ако някой махлебашия е обвинен, че не описва и събира правилно данъка е задължаван да заплати за една укрита свиня троен размер на данъка.; „русадие“ – данък върху продажбата от вино и ракия; „иджар“ – данък върху наемите; през 1852 г. е въведен и данък върху производството на дървени изделия; като производители и големи износители на коприна и бубено семе, габровци е трябвало да плащат и данък върху отглеждането на пашкули, производството на бубено семе и коприна, върху притежанието на долапите, на които се точела, наричан „гюмрук“; „авариз“ – паричен данък, събиран от държавата в замяна на облагане върху продукти и припаси; „вергия“ – състоящ се от данък сгради и занятие, плащан от възрастното работоспособно мъжко население или данък „теметуат“ – върху доходите от занаятите.
Автор: Даниела Цонева, Регионален исторически музей-Габрово
Фотографии: Георги Димитров, Регионален исторически музей-Габрово
