![Аз съм Пътят, и Истината, и Животът... [Йоан 14:6]](http://m.netinfo.bg/media/images/28961/28961593/640-420-az-sym-pytiat-i-istinata-i-zhivotyt-ioan-146.jpg)
Нова интересна изложба по повод Великден показва Габровският исторически музей. Експозицията „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът... [Йоан 14:6]"е осъществена от музея със съдействието на храм „Упение Богородично" - Габрово, ХГ „Христо Цокев" и АЕК „Етър". В нея са включени 15 движими културни ценности, съхранявани в тези институции. Посетителите ще видят икони, Св. Евангелия, Разпятие Христово, великденски богослужебни одежди, Св. плащаница.
Великден е празник на празниците и тържество на тържествата. Неговото ежегодно честване е древна християнска традиция, възходяща към апостолските времена.
Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последните дни от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.
На Велики Четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца. Тогава Църквата възпоменава и отново извършва Тайната Вечеря на Господ Исус Христос с неговите ученици и апостоли. На нея от Христос било установено главното тайнство на християнската вяра - Евхаристия («благодарение»), по време на което всички верни се причестяват с Тялото и Кръвта на Самия Божи Син. Според вярата на Църквата в това тайнство става най-пълното, доколкото това е възможно на земята, съединение на човека с Бога.
На специалното утринно богослужение, след прочитането на петото евенгелие, свещеникът изнася от Св. олтар Разпятието и го издига сред храма за поклонение. Носенето на кръста напомня Христовото кръстоношение. Така кръстът Христов е не само оръдие на позора, но и знамение на победата и тържеството. Днес св. кръст е най-свещен и почитан предмет за християните.
На Велики петък се извършва вечерня с изнасянето на плащаницата пред храма. Същия ден вечерта или сутринта на Велика събота с плащаницата се извършва опелото Христово и се ознаменува погребението на Божия Син. При влизането в църква по стар обичай богомолците минават под плащаницата, след което тя се полага върху св. престол в олтара.
В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. Служението се извършва със специални великденски празнични одежди, които са получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията. Най-съществена одежда е епитрахилът, чрез който се измолва Божията благодат. Той се препасва с пояс, означававащ обрусът, който Христос препасал на Тайната вечеря за измиване нозете на Своите ученици. Обличаният най-отгоре фелон означава багреницата, в която облекли Христос при съденето Му, и игото на пастирското служене. Наръкавниците означават връзките, с които били привързани ръцете на Спасителя през време на мъченията Му. След тържествената литийна процесия извън храма, под празничното биене на камбани, заедно със запалените великденски свещи християните отнасят и пасхалната радост по домовете си.
Във Възкресението се открива универсалността на Божието Царство, в което наред с човека се призовава и небото, т. е. духовният свят, и земята, т. е. материалният свят.
