Категорично избран и определен за символ на града ни - етнографският комплекс Стария Добрич става на 30 години. Замислен като 26 работилници, представящи отмиращи занаяти, сега той е в малко по-друга роля и функция. Ателиетата не са вече само атракцион за туристи и майсторите - артисти на заплата, а места, отдаващи се на концесия и концесионери, които трябва сами да се справят с издръжката. В опит да разберем как се справят, какви са настоящето и бъдещето на етнографския комплекс, вече проведохме разговор с един от тримата му архитекти Витлеем Чалъков и с майстора Георги Колев.
На 23 и 24 октомври т.г., с вечеринка, веселби и концерти, ще бъде отбелязан празникът. В навечерието му, отново се опитваме да разберем от Камелия Койчева - заместник кмет "хуманитарни дейности" на община Добрич, която стопанисва комплекса и ръководи дейността на ателиетата, какви са настоящето и бъдещето на Стария Добрич.
Знам, че на празника ще бъде хубаво, но важното е сега как смятат в общината - успешен ли е за тях сегашният модел на Стария Добрич. Майсторите казват, че не е съвсем и че заради прехраната си, много от тях са принудени да работят на спуснати пердета и всъщност идеята за туристически обект - атракцион не работи в последните години.
Камелия Койчева коментира, че моделът е къде пό, къде по-малко успешен, но важното е да се запази етнографският комплекс като хранителница на характерни за Добруджа занаяти. Затова и тя смята, че не е съвсем редно да се променя предназначението на отделни работилници, ако към тях няма интерес в годините, или ако това се прави, то е плод на тежки и сложни процедури.
От разговора с Георги Колев знам, че майсторите са написали няколко писма до общината с искане за намаляване на таксите и преразглеждане на отговорностите, които са им непосилни - застраховки, поддръжка на сградите. Това се решава от общинския съвет на Добрич - условията на концесионния договор, такси и т.н., но все пак, питам, не може ли кметският екип да направи нещо за да облекчи живота на майсторите? Сега излиза, че да работиш в комплекса е възможно само ако си пенсионер, за да свързваш двата края. За млади хора, гледащи семейства, е абсурд.
Зам.-кметът на Добрич призна, че може, след като се е доказало в годините, че майсторите имат затруднения и системата не работи много добре, да се помисли за преоформяне на концесионните договори и облекчаване на условията в тях. Не знам кой трябва да свърши тази работа, обаче, и дали отчитат трагичното положение на това място - символ на града - да речем в постоянната бюджетна комисия или в тази по регионално развитие. Концесията е била формата, предпочетена от самите майстори преди години, разказва г-жа Койчева. Тогава интересът е бил огромен и това е довело до вдигане на цените и таксите.
Ясно е, че този разговор "Има ли бъдеще Стария Добрич?" трябва да се води и с икономистите на общината и на общински съвет - да кажат те какви намерения имат за развитието му. Защо не идват туристи - причината само бедността на групите "ол инклузив" ли е или има и други. Камелия Койчева подчерта, че в кметството никога не са пропускали възможност да кандидатстват по програми с проекти за развитие на комплекса.
Само 7-8 от 26-те работилници работят истински, казва Витлеем Чалъков, а това е видно и за всеки посетител. Майстори са взели ателиета на концесия, но вратите остават затворени, пердетата спуснати и няма живот, работното време е "от време на време" или със стрелки - "за справка" посочващи съседната работилница, майсторът - не се знае къде е. Следконцесионният контрол работи, твърди Камелия Койчева.
Какво трябва да се направи за в бъдеще? Има ли изобщо бъдеще в отмиращите занаяти? Тя смята, че трябва да заразяваме младите, водейки ги в Стария Добрич, за да се пръкне някой ден майстор сред тях, който да съживи някоя работилница. Освен това призовава добричлии да избират именно оттам подаръци за близките си и особено за гости от други страни, защото китайската стока, която струва в пъти по-евтино не може да носи аромата на Добрич и миналото ни и да разказва. Всички ние, като отидем някъде по света, търсим да си вземем някакво късче от тамошната история. Затова като че ли е ясно, че е добре да имаме един Стар Добрич.
Може би част от тези въпроси ще намерят отговор на раздумката със старите майстори, която ще се състои на 23 октомври, петък, от 17.30 ч. в Дом-паметник "Й. Йовков". Там ще бъде показан и филм, посветен на хората, работещи в етнографския комплекс. Празникът за 30-я юбилей, продължава и през целия ден в събота - 24 октомври, вече на чаршията - от 9.50 ч. ще бъде отслужен водосвет, от 10.00 до 12.00 ще вървят детски образователни програми и надпяване на групи за автентичен фолклор. В 12.00 ще бъде показан филмът "Първомайсторът" на Иван Ковачев. На "Шарена трапеза" ще подредят свои произведения Регионалния съюз на хлебопроизводителите - в 12.30 ч., след което в Стария Добрич ще танцуват деца от фолклорни състави. Следобедът можете да гледате друг филм - "Чешма да съградиш" - на БНТ, в 14.30 ч., а в 15.30 започва концертът на състава за стари градски песни.
