Посевите зърнено-житни култури са в прекрасно състояние, коментира за Дарик проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт (ДЗИ). На полетата в Добруджа има достатъчно влага, има и снежна покривка, а от друга страна, температурите не са падали твърде много. Той подчерта, че няма условия за развитие на болести по пшеницата към момента.
Развиват се добре растенията. Годината повтаря климатичните условия от 2015/2016, според него. Той посъветва обаче земеделците да не торят рано, за да не полегнат посевите през март-април. Тори се след 15 февруари, няма нужда да се бърза, отбеляза специалистът.
ДЗИ отчита интерес към пролетниците – най-вече към фасула, където предлагат два сорта за директна жътва и утвърден сорт за двуфазно прибиране. Има и два сорта леща и два фуражен грах. Хит е нахутът, като в момента има само два сорта в България и те са на ДЗИ.
Преди 7 години обаче са произвели 6 тона, но нямало търсене и семената не били реализирани. Затова от Института са спрели семепроизводство и само поддържат сортовете. Сега има залитане по нахута, както по соята преди години, коментира Киряков и сподели опасения, че може би се сеят външни неизпитани и неадаптирани сортове.
Иначе в България условията са много подходящи за отглеждане на нахут, особено по Черноморието. Киряков допълни, че в ДЗИ отново се мисли да се заложи на по-голямо производство на нахут, заради повишеното търсене от земеделците. Опасното при тези семена е, че развиват болестта чернилка, която действа като хербицид и изгаря полетата. Болестта създава проблем и за реколтата, но пък не е опасна за други култури. Той посъветва производителите да не купуват сортове от чужбина и да не сеят непроверени семена.
ДЗИ има признати нов сорт ечемик и два хибрида слънчоглед. Одобрени са и чакат сертификат три слънчогледови линии. Очаква се да излезе и решение за най-новия сорт фасул Скития – ново поколение с изправен храст, лесни за директна жътва, с едрина на семената до 400 г, отбеляза Киряков. Сортът отговаря на изискванията на земеделския производител и на потребителя.
Според учения, слабост е, че няма централизирана визия за райониране на страната по отношение на селското стопанство. Добруджа е подходяща за зърнено-житни и бобови култури, а не за маслодайни или овощни, коментира Киряков, но в момента пазарът диктува.
Лошото е, че пазарният принцип определя и земеделската култура – гонят се големите печалби – тоест добиви, а не качественото зърно. Това обаче не е така в съседните ни държави – по думите му семената на ДЗИ намират добър пазар в Турция, а вече и в Гърция, а сортовете, които избират там производителите са качествени (Мерилин, Лазарка), а не високодобивни. „Ако искаме и у нас да има подобно отношение, следва качеството да се заплаща по-добре - поне с 60-70 лв./тон, каза Киряков.
Учените в ДЗИ очакват поправките в Закона за Селскостопанска академия, с които се урежда приходите от научните институти да остават в тях, а не да се вливат в държавната хазна. Това ще даде възможност директорите да заделят пари за изследвания и за нова техника.
Развиват се добре растенията. Годината повтаря климатичните условия от 2015/2016, според него. Той посъветва обаче земеделците да не торят рано, за да не полегнат посевите през март-април. Тори се след 15 февруари, няма нужда да се бърза, отбеляза специалистът.
ДЗИ отчита интерес към пролетниците – най-вече към фасула, където предлагат два сорта за директна жътва и утвърден сорт за двуфазно прибиране. Има и два сорта леща и два фуражен грах. Хит е нахутът, като в момента има само два сорта в България и те са на ДЗИ.
Преди 7 години обаче са произвели 6 тона, но нямало търсене и семената не били реализирани. Затова от Института са спрели семепроизводство и само поддържат сортовете. Сега има залитане по нахута, както по соята преди години, коментира Киряков и сподели опасения, че може би се сеят външни неизпитани и неадаптирани сортове.
Иначе в България условията са много подходящи за отглеждане на нахут, особено по Черноморието. Киряков допълни, че в ДЗИ отново се мисли да се заложи на по-голямо производство на нахут, заради повишеното търсене от земеделците. Опасното при тези семена е, че развиват болестта чернилка, която действа като хербицид и изгаря полетата. Болестта създава проблем и за реколтата, но пък не е опасна за други култури. Той посъветва производителите да не купуват сортове от чужбина и да не сеят непроверени семена.
ДЗИ има признати нов сорт ечемик и два хибрида слънчоглед. Одобрени са и чакат сертификат три слънчогледови линии. Очаква се да излезе и решение за най-новия сорт фасул Скития – ново поколение с изправен храст, лесни за директна жътва, с едрина на семената до 400 г, отбеляза Киряков. Сортът отговаря на изискванията на земеделския производител и на потребителя.
Според учения, слабост е, че няма централизирана визия за райониране на страната по отношение на селското стопанство. Добруджа е подходяща за зърнено-житни и бобови култури, а не за маслодайни или овощни, коментира Киряков, но в момента пазарът диктува.
Лошото е, че пазарният принцип определя и земеделската култура – гонят се големите печалби – тоест добиви, а не качественото зърно. Това обаче не е така в съседните ни държави – по думите му семената на ДЗИ намират добър пазар в Турция, а вече и в Гърция, а сортовете, които избират там производителите са качествени (Мерилин, Лазарка), а не високодобивни. „Ако искаме и у нас да има подобно отношение, следва качеството да се заплаща по-добре - поне с 60-70 лв./тон, каза Киряков.
Учените в ДЗИ очакват поправките в Закона за Селскостопанска академия, с които се урежда приходите от научните институти да остават в тях, а не да се вливат в държавната хазна. Това ще даде възможност директорите да заделят пари за изследвания и за нова техника.
