Окръжен съд - Добрич се произнесе в полза на община Каварна по дело срещу държавата за собствеността на два имота на брега на морето под нос Чиракман. Съдът призна за установено, че поземлените имоти, които са с площ 1880кв.м. и 7400кв.м. по кадастралната карта на Каварна, не са държавна собственост.
Производството е образувано по искова молба, подадена през 2015 г. от Община Каварна срещу държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. В молбата се посочва, че двата имота съставляват терен и брегоукрепително съоръжение. Твърди се, че при изграждане на съоръжението, то, заедно с терена около него, било предадено безвъзмездно на общината за стопанисване и поддържане, попадали в строителните граници на населеното място и обслужвали нужди на общината. Община Каварна завежда делото, след като през 2015 година за двата имота са били съставени актове за публична държавна собственост. В исковата молба се настоява да бъде признато за установено, че Държавата не притежава правото на собственост върху поземлените имоти.
Ответникът оспорва исковете, като посочва, че имотите се намират в крайбрежната част на Каварна и съставляват отвоювана от морето територия и територия, изключена от Държавния горски фонд, върху част от която е изградено брегоукрепително съоръжение, а друга била отредена „за плаж“. Тези обстоятелства според ответника определят спорните имоти като изключителна държавна собственост по силата на Конституцията, а съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие като публична държавна собственост. В течение на съдебното производство ответникът се е позовал и на новонастъпил факт - издадена на 21.11.2016г. заповед на министъра на културата, с която спорните имоти са включени в териториалния обхват и в охранителната зона на недвижима културна ценност - обект „Праисторическо, антично и средновековно селище „Чиракман“, община Каварна“.
В хода на делото са изготвени 3 експертизи и са изслушани множество свидетелски показания, в резултат на което е констатирано, че брегоукрепителното съоръжение „Чиракман“ в нито една своя част не попада в терена на имотите, а е изцяло извън тях. Съдът прецени, че поради този факт доводите и на двете страни за принадлежността на правото на собственост спрямо терена, върху който е изградено съоръжението /морско дъно/ и спрямо самото съоръжение, не подлежат на обсъждане. По делото е установено, че след изграждането на брегоукрепителното съоръжение, останалата зад него територия от морето и крайбрежната ивица са променени по естеството си - територията е отводнена, покрита с инертни материали, образувана в единен, нов по вид терен. Съдът отбелязва, че този терен при влизане в сила на съответните правни норми не е притежавал характеристиките на крайбрежна плажна ивица и морско дъно, поради което и не е придобил статут на изключителна държавна собственост по силата на Конституцията на Република България, нито на публична държавна собственост по силата на Закона за водите. Теренът освен това не е бил обявен със закон археологически резерват /изключителна държавна собственост/, нито е бил обявен или обективно е притежавал характеристиките на обект с национално значение и всеобща полезност, за да се приеме, че е станал със статут на публична държавна собственост.
Съдът прави извода, че следователно теренът, съставляващ сега двата поземлени имота, е бил частна държавна собственост. Като такъв, през 1999г. със заповед на кмета на Община - Каварна, той е бил урегулиран в парцели, отредени за мероприятия от местен обществен и благоустройствен характер, а не от национално значение.
По тези съображения съдът прие, че по силата на пар.42 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост имотите са преминали в собственост на Община – Каварна, като държавата е загубила правото си върху тях.
Съдът посочва, че двата имота са идентични на урегулираните през 1999г. парцели и следователно също не са държавна собственост.
Това положение не се променя от издадената на 21.11.2016г. заповед на министъра на културата, отбелязва в решението си съдът. Посочва се, че предоставянето на статут на недвижима културна ценност на един недвижим имот въвежда редица ограничения и задължения за собствениците и притежателите на ограничени вещни права върху тези имоти, чието неспазване е предмет на контрол по друг ред, но е извън вещноправния спор.
Решението на Окръжен съд - Добрич подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Производството е образувано по искова молба, подадена през 2015 г. от Община Каварна срещу държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. В молбата се посочва, че двата имота съставляват терен и брегоукрепително съоръжение. Твърди се, че при изграждане на съоръжението, то, заедно с терена около него, било предадено безвъзмездно на общината за стопанисване и поддържане, попадали в строителните граници на населеното място и обслужвали нужди на общината. Община Каварна завежда делото, след като през 2015 година за двата имота са били съставени актове за публична държавна собственост. В исковата молба се настоява да бъде признато за установено, че Държавата не притежава правото на собственост върху поземлените имоти.
Ответникът оспорва исковете, като посочва, че имотите се намират в крайбрежната част на Каварна и съставляват отвоювана от морето територия и територия, изключена от Държавния горски фонд, върху част от която е изградено брегоукрепително съоръжение, а друга била отредена „за плаж“. Тези обстоятелства според ответника определят спорните имоти като изключителна държавна собственост по силата на Конституцията, а съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие като публична държавна собственост. В течение на съдебното производство ответникът се е позовал и на новонастъпил факт - издадена на 21.11.2016г. заповед на министъра на културата, с която спорните имоти са включени в териториалния обхват и в охранителната зона на недвижима културна ценност - обект „Праисторическо, антично и средновековно селище „Чиракман“, община Каварна“.
В хода на делото са изготвени 3 експертизи и са изслушани множество свидетелски показания, в резултат на което е констатирано, че брегоукрепителното съоръжение „Чиракман“ в нито една своя част не попада в терена на имотите, а е изцяло извън тях. Съдът прецени, че поради този факт доводите и на двете страни за принадлежността на правото на собственост спрямо терена, върху който е изградено съоръжението /морско дъно/ и спрямо самото съоръжение, не подлежат на обсъждане. По делото е установено, че след изграждането на брегоукрепителното съоръжение, останалата зад него територия от морето и крайбрежната ивица са променени по естеството си - територията е отводнена, покрита с инертни материали, образувана в единен, нов по вид терен. Съдът отбелязва, че този терен при влизане в сила на съответните правни норми не е притежавал характеристиките на крайбрежна плажна ивица и морско дъно, поради което и не е придобил статут на изключителна държавна собственост по силата на Конституцията на Република България, нито на публична държавна собственост по силата на Закона за водите. Теренът освен това не е бил обявен със закон археологически резерват /изключителна държавна собственост/, нито е бил обявен или обективно е притежавал характеристиките на обект с национално значение и всеобща полезност, за да се приеме, че е станал със статут на публична държавна собственост.
Съдът прави извода, че следователно теренът, съставляващ сега двата поземлени имота, е бил частна държавна собственост. Като такъв, през 1999г. със заповед на кмета на Община - Каварна, той е бил урегулиран в парцели, отредени за мероприятия от местен обществен и благоустройствен характер, а не от национално значение.
По тези съображения съдът прие, че по силата на пар.42 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост имотите са преминали в собственост на Община – Каварна, като държавата е загубила правото си върху тях.
Съдът посочва, че двата имота са идентични на урегулираните през 1999г. парцели и следователно също не са държавна собственост.
Това положение не се променя от издадената на 21.11.2016г. заповед на министъра на културата, отбелязва в решението си съдът. Посочва се, че предоставянето на статут на недвижима културна ценност на един недвижим имот въвежда редица ограничения и задължения за собствениците и притежателите на ограничени вещни права върху тези имоти, чието неспазване е предмет на контрол по друг ред, но е извън вещноправния спор.
Решението на Окръжен съд - Добрич подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
