9 юли: Проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън”
9 юли: Проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън” / © снимка: Guliver/Getty Images

1357 г. императорът на Свещената Римска империя Карл IV поставя основния камък на Карловия мост в Прага. Строителството му започва на мястото на съборения от придошлите води Юдитин мост и завършва през 1402 г. Неговата дължина е 520 м, а ширината - 9,5 м. Мостът е изграден на 16 арки, облицовани с блокове от пясъчник.


Мостът се явява свързващо звено между резиденцията на чешките крале Пражкия замък и кв. Старе место. В миналото е наричан още Каменен и Пражки мост. Днешното си име той получава едва през 19 в., кръстен именно на бохемския крал Карл IV.

В периода на барока мостът е украсен с уникална галерия от скулптури, създадени от най-добрите майстори от онова време - Матиаш Бернард Браун, Ян Брокоф и синовете му Михал и Ян, както и Фердинанд Максимилиан. Всичките скулптури и скулптурни групи на моста са 30, като по-голямата част от тях са създадени в периода от 1683 до 1714 г.

1877 г. проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън”. Това е най-старият и най-престижен турнир по тенис, наричан много често и неофициално световно първенство. Винаги започва точно шест седмици преди първия понеделник на август и продължава две седмици.

Клубът, който дава началото на турнира, е основан през 1868 г. като Всеанглийски клуб по крокет. Към момента на приобщаването на тениса през 1876 г. клубът изпитва сериозни финансови трудности заради ниската популярност на крокета и поскъпването на наема за четирите акра ливади (1,6 декара), на които се играе.

Затова през април 1877 г. управата решава като експеримент да проведе турнир по тенис, за да привлече както нови членове, така и допълнителни средства. Новият спорт бързо печели популярност и през 1882 г. е взето решение да се смени името на клуба на Всеанглийски клуб по лон тенис.

В първото издание участват само 22-ма мъже. Побеждава 27-годишният Спенсър Гор, известен играч по ракетс - игра, подобна на днешния скуош. Участниците плащат такса от 1 гвинея (21 шилинга), а билетите струват по 1 шилинг. Само за финала билети си купили около 200 зрители, а победителят получил 12 гвинеи и купа на стойност 25 гвинеи. Печалбата на организаторите била в размер на 17 гвинеи и веднага била вложена в покупка на нова косачка за трева.

През 1884 г. за първи път до участие са допуснати жени - 13 на брой, както и мъжки двойки. През 1913 г. се включват женските и смесените двойки.

През 1922 г. клубът, а с него и турнирът се местят на ново място - в Чърч Роуд, където пребивават и до днес. На 22 юни го открива крал Джордж V. Новият Централен корт е за 14 000 зрители, а кралската ложа побира 75 човека.

1922 г. Джони Вайсмюлер става първият човек, преплувал 100 м под една минута.Той печели общо пет златни олимпийски медала (от летните игри през 1924 и 1928 г.) и един бронзов медал във водната топка. За цялостната си кариера подобрява 67 световни рекорда.

Любопитен факт е, че след като приключва състезателната си дейност, той става актьор и играе ролята на Тарзан в 12 различни филма. Неговият характерен вик се използва и до ден днешен и е познат по целия свят.

1943 г. започва Съюзническото настъпление в Сицилия. Съюзниците от антихитлеристката коалиция дебаркират в Сицилия в рамките на операция „Хъски”. Най-голямата земноводна битка по време Втората световна война завършва на 17 август. 

Съюзническите сили основно са представени от американски, британски и канадски войски. Другите страни от Съюзниците допринасят за успеха на операцията с въздушна и военноморска подкрепа. Островът е защитаван от италианската 6-та армия под командването на генерал Алфредо Гуцони. Тя включва 12-ти и 16-ти корпус, четири фронтови дивизии и немският 14-ти танков корпус. Общите сили на Оста наброяват 190 000 италиански и 40 000 немски войници, подкрепяни от 147 танка и 220 артилерийски оръдия.

В началните етапи на планирането през 1943 г. Съюзническите ръководители достигат до извода, че успешното нахлуване и освобождаване на Франция ще бъде невъзможно. Затова те решават да извършат инвазия в италианския остров Сицилия. Целта на Съюзниците е да окупират Сицилия, което би позволило на корабите им свободно плаване из Средиземно море, натиск над диктатурата на Бенито Мусолини с крайна цел капитулацията на Италия. 

Съюзниците обмислят две стратегии. Първата възможност пред тях е да обкръжат Сицилия, използвайки две армии, поставени в източната и западната част на острова. Според Съюзниците така противниковите сили няма да бъдат просто победени, но и ще бъдат унищожени. Обаче този план е много рискован, защото двете армии няма да могат да се поддържат взаимно и може лесно да бъдат победени по отделно.

Другата възможност е две армии, разположени в южната част на острова, да опитат директен пробив навътре в Сицилия. Този план е по-малко рискован, обаче не дава възможност за обкръжение и изолация на острова. Все пак Съюзниците избират именно тази стратегия, защото не искат да рискуват поражение.

За да измамят и отклонят силите на Оста в други направления, те водят няколко измамнически операции. Най-известната и успешна е „Операция Минцемийт”. Дегизиран британски служител е стоварен на бреговете на Испания с едно куфарче, пълно с тайни документи, които са фалшиви. Тези документи съдържат информацията, че Съюзниците планират превземането на Гърция и че нямат никакви намерения да превземат Сицилия. Документите ловко са пробутани на немците, които ги приема за оригинални, и преместват по-голямата част от войските в Сицилия към Гърция. 

Жертвите на Тристранния пакт са близо 29 000, а около 140 000 са пленени. За повечето войници на САЩ и Канада от Северна Америка това е първото участие в боеве. 

1950 г. световноизвестни учени приемат манифеста Ръсел-Айнщайн. След него се създава Международната организация Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми. Манифестът е подкрепен от водещи фигури в науката като Бъртранд Ръсел, Алберт Айнщайн, Фредерик Жолио-Кюри и други.

Първата конференция е проведена през юли 1957 г. в канадското селце Пъгуош. Основната цел на организацията е, чрез установяване на периодични контакти между водещи учени от двете противостоящи страни в периода на Студената война, да смекчи противопоставянето и да създаде сред тях дух на отговорност към човечеството като цяло.

Манифестът Ръсел-Айнщайн призовава за конференция на учените по въпросите на оръжията за масово поразяване. Къртис Ийтън, канадски индустриалец, който познава Ръсел от 1938 г., предлага да спонсорира такава конференция в родния си град Пъгуош, Нова Скотия. Това не се взима предвид, тъй като срещата е планирана за Индия, по покана на министър-председателя Джавахарлал Неру. С избухването на Суецката криза обаче, индийската конференция е отложена. Аристотел Онасис предлага да спонсорира среща в Монако, но му е отказано. И така първото предложение на Ийтън се приема.

Конференцията е организирана от Юзеф Ротлбат, който служи като генерален секретар на организацията от създаването й до 1973 г. Манифестът става основополагащ документ на организацията. 22 учени взимат участие на първата конференция - седем от САЩ; трима от СССР; трима от Япония; двама от Великобритания; двама от Канада; по един от Австралия, Австрия, Китай, Франция и Полша.

През първите 15 години след създаването на Пъгуошката конференция се случват Берлинската криза, Карибската криза, инвазията на Варшавския договор в Чехословакия (Пражката пролет), и Войната във Виетнам. Пъгуош играе важна роля в отварянето на комуникационни канали по време на иначе обтегнатите официални и неофициални отношения. Осигурява техническа помощ на Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия (1963), Договора за неразпространение на ядрените оръжия (1968), Договора за борба с балистични ракети (1972), Конвенцията за биологично оръжие (1972), и Конвенцията за химически оръжия (1993). 

1972 г. извършен е първият в Украйна подземен ядрен взрив. Планиран с цел затваряне на изригнал газ от сондаж, той бил с еквивалентна мощност от 3,8 килотона. Взривът е извършен на около 100 км югозападно от Харков.

През 1970 г. недалеч от село Крестище е открито петото по големина в Европа газово находище, чиито запаси се определят на 300 млрд. куб.м природен газ. Още през 1971 г. там вече действат 17 сондажа. През юли с.г. при пробиване на нов сондаж още преди да се достигне планираната дълбочина изригва ненормално силна газова струя под налягане 400 атмосфери. От най-горната площадка на сондажната кула двама инженери са изхвърлени на земята и падайки от височина 30 м загиват.

Цяло денонощие не се удава спирането на изхвърления газ и за предотвратяване на взрив и пожар от насъбрал се газ в околността е взето решение сондажът да бъде запален. Факелът се издига на десетки метри и нощем наоколо е светло като ден, като цяла година пламъкът не е загасен.

Целият сондажен комплекс постепенно е погълнат от образувала се огромна котловина. Отчитайки положителния резултат в използване на ядрен взрив при гасене на газов факел, горял три години на находището Урта Булак в Узбекистан, специалистите предлагат авариралият сондаж да бъде ликвидиран с помощта на ядрен взрив.

Постановлението за използване на промишлен ядрен взрив за спиране на газовия факел е подписано лично от държавния ръководител Леонид Брежнев и от премиера Алексей Косигин. Изпълнението на взрива е възложено на Министерството на средното машиностроене. Нито една войнска част не е привлечена за изпълнение на специалната задача. Охраната на района е възложена на войски на КГБ и подразделения на МВР от Москва. 

Подготовката за взрива отнема почти четири месеца и преминава в обстановка на най-дълбока секретност. Всички участници в експеримента подписват декларация за неразгласяване на информация в продължение на 15 години. Към средата на лятото на 1972 г. подготвителните работи са привършени. Отстрани на авариралия сондаж е пробит отвор с дължина 2483 м и в него е разположен специалният заряд - ядрено взривно устройство.

Прилежащата към факела територия е разделена на три кръгови зони с радиус с 3, 5 и 8 км. Вътрешният кръг с радиус 400 м от епицентъра на предстоящия взрив е ограден като особено опасен и е засипан със слой речен пясък с дебелина 20 см. На границата на всяка зона са разположени опитни животни - кокошки, кози и кошери с пчели.

На разстояние 400-500 м от сондажа започва село Першотравневое, където живеят около 400 души. Час преди взрива всички негови жители временно са евакуирани на 2 км в село Крестище. Спряна е цялата система за водоснабдяване и е изключена електросистемата. На 9 юли точно в 10.00 ч. ядреното устройство е задействано на дълбочина 2483 м. След 20 секунди от кратера на сондажа изригва мощен газов фонтан на височина около километър, смесен с твърда порода, а след минута се образува характерния гъбообразен облак на ядрения взрив.

Експериментът не се оказва успешен и изхвърлянето на газ продължава. Хората се връщат в селото 30 минути след взрива. Всички опитни животни в специалната зона загиват. В село Першотравневое ударната вълна избива стъклата на прозорците, стените на много къщи се напукват и дори се срутват. Впоследствие всички жители получават отново построени къщи на мястото на разрушените, но съществуващият колхоз постепенно престава да функционира и животът в селото замира.

Газовият факел е потушен след няколко месеца със стандартни методи - чрез разкопаване на сондажа. Около него е изрината кръгова кариера с диаметър 400 м и дълбочина 200 м. Окончателното загасяне на пламъка е постигнато едва през юли 1973 г.

Официални данни за влияние на взрива върху здравето на хората няма, тъй като след обръщането на жителите към инстанциите и към правителството никой от тях не е признат за виновен.

2006 г. завършва Световното първенство по футбол, чийто домакин е Германия. Във финалния мач световен шампион става Италия, побеждавайки Франция след изпълнение на дузпи.

През юни 2000 г. Германия спечелва правото на домакинство, побеждавайки кандидатурите на Бразилия, Англия, Мароко и Република Южна Африка. 12 града са избрани за домакини на мачовете от световното първенство.

Любопитен факт е, че имената на някои от стадионите са променени за времетраенето на първенството, тъй като правилата на ФИФА не позволяват използване на имена на спонсори, освен ако те не са спонсори и на ФИФА. На стадион „Алианц Арена” в Мюнхен дори буквите на компанията „Алианц” трябваше да бъдат отстранени или покрити.