На 27 юни се навършват 75 години от именуването на български език на село Княз Симеон. Днес това е село Дончево, обшина Добричка. За именуването е издаден царски указ от 27 юни1942 г. Тогава бъдещият престолонаследник е на 5 години и носи титлата княз Симеон Търновски.
Днес в именуваното някога село Княз Симеон живеят около 1000 души. Сред тях има граждани на Великобритания, Русия, Германия и др. страни. Край селото е преминавал стар римски път, свързващ антични селища намирали се на местата при сегашните градове Варна, Добрич и Шумен. В селото се намира и една от най-големите зърнобази на “Държавен резерв” към Министерския съвет.
Жители на селото, техни родители и предци преди 75 години са посрещнали и са разговаряли лично с цар Борис Трети и брат му принц Кирил на селската гара, която е строена по проект на италиански архитекти преди около век. „Бях ученик, когато царят дойде в селото ни през есента на 1942 г. с влак и вагони,“ спомня си 93-годишният Ради Димитров. „Беше нощувал в селото. Бързо се разчу на заранта, че царят е тук и на гарата се събра доста народ. Най-много с него говори Георги Доктора. Били заедно на фронта в Добруджа през Първата световна война и направо го посрещна с думите „Добре дошъл господин Цар!“ Бай Георги му припомни де са били заедно из окопите и по бойното поле. Едва остави и на другите да си кажат нещо с госта. Всички искаха да се ръкуват с царя и да си кажат нещо. Видях, че трудно ще стигна до царя и затова се качих на чешмата най-горе. Царят приближи и ми подаде ръка и така се ръкувахме, щото бях по-нависоко, ама други по-назад не можаха да стиснат царската ръка.“
Майка на железничар от Търговище, работещ по разпределение на селската гара, помолила царя да върнат сина й в родния им край. След 2-3 месеца дошла телеграма за преназначаване на железничаря в Търговище. Мария Великова била дете по онова време и си спомня как родителите й и други хора молили царя да се застъпи пред румънците и съседите да върнат на българите отнетите при преселването пари и злато. „Ще стане“, обещал царят. „След няколко месеца в селото пристигнаха и моите златни обички – разказва Мария Великова. „Върнаха се при мен в същата кърпичка, в която ги бях увила. И на други хора върнаха ценности, взети от румънците.“
Селяни от някогашното село Княз Симеон са запазили през десетилетията и фотоси от детството на техния патрон. На една от тях се вижда Симеон с кака си Мария Луиза. Те са седнали в магарешка каручка. Симеон държи калтърмите на впрегнато магаренце, Снимката е датирана „Двореца Кричим, 27 юли 1942 г.“ Това е точно месец след именуване на добруджанското село на негово име. На снимката има още ръкописни надписи „Симеон Търновски“, направен от цар Борис Трети, и „Мария Луиза“, вероятно написан от самата Мария или от майка й царица Йоана.
В именуваното през периода 27 юни 1942 – 25 март 1947 г. село Княз Симеон, а сега село Дончево, живеят наследници на българския национал-революционер Димитър Дончев Доктора, убит от румънците през 1931 г. „Поради заслуги на Димитът Дончев – Доктора и отдаден живот за свободна и българска Добруджа, селото продължи да носи по негово име названието Дончево и не възстанови първоначалното си име Княз Симеон“, казва Емил Илиев.
Днес в именуваното някога село Княз Симеон живеят около 1000 души. Сред тях има граждани на Великобритания, Русия, Германия и др. страни. Край селото е преминавал стар римски път, свързващ антични селища намирали се на местата при сегашните градове Варна, Добрич и Шумен. В селото се намира и една от най-големите зърнобази на “Държавен резерв” към Министерския съвет.
Жители на селото, техни родители и предци преди 75 години са посрещнали и са разговаряли лично с цар Борис Трети и брат му принц Кирил на селската гара, която е строена по проект на италиански архитекти преди около век. „Бях ученик, когато царят дойде в селото ни през есента на 1942 г. с влак и вагони,“ спомня си 93-годишният Ради Димитров. „Беше нощувал в селото. Бързо се разчу на заранта, че царят е тук и на гарата се събра доста народ. Най-много с него говори Георги Доктора. Били заедно на фронта в Добруджа през Първата световна война и направо го посрещна с думите „Добре дошъл господин Цар!“ Бай Георги му припомни де са били заедно из окопите и по бойното поле. Едва остави и на другите да си кажат нещо с госта. Всички искаха да се ръкуват с царя и да си кажат нещо. Видях, че трудно ще стигна до царя и затова се качих на чешмата най-горе. Царят приближи и ми подаде ръка и така се ръкувахме, щото бях по-нависоко, ама други по-назад не можаха да стиснат царската ръка.“
Майка на железничар от Търговище, работещ по разпределение на селската гара, помолила царя да върнат сина й в родния им край. След 2-3 месеца дошла телеграма за преназначаване на железничаря в Търговище. Мария Великова била дете по онова време и си спомня как родителите й и други хора молили царя да се застъпи пред румънците и съседите да върнат на българите отнетите при преселването пари и злато. „Ще стане“, обещал царят. „След няколко месеца в селото пристигнаха и моите златни обички – разказва Мария Великова. „Върнаха се при мен в същата кърпичка, в която ги бях увила. И на други хора върнаха ценности, взети от румънците.“
Селяни от някогашното село Княз Симеон са запазили през десетилетията и фотоси от детството на техния патрон. На една от тях се вижда Симеон с кака си Мария Луиза. Те са седнали в магарешка каручка. Симеон държи калтърмите на впрегнато магаренце, Снимката е датирана „Двореца Кричим, 27 юли 1942 г.“ Това е точно месец след именуване на добруджанското село на негово име. На снимката има още ръкописни надписи „Симеон Търновски“, направен от цар Борис Трети, и „Мария Луиза“, вероятно написан от самата Мария или от майка й царица Йоана.
В именуваното през периода 27 юни 1942 – 25 март 1947 г. село Княз Симеон, а сега село Дончево, живеят наследници на българския национал-революционер Димитър Дончев Доктора, убит от румънците през 1931 г. „Поради заслуги на Димитът Дончев – Доктора и отдаден живот за свободна и българска Добруджа, селото продължи да носи по негово име названието Дончево и не възстанови първоначалното си име Княз Симеон“, казва Емил Илиев.
