Каварна. Сбогом на оръжията!
93194
Каварна. Сбогом на оръжията!
Всяко хубаво нещо има край. И по света е така. Но у нас е задължително краят на всяко хубаво нещо да е задушаващо смрадлив, гаден, мизерен и будещ много дълбока скръб. Така и с Каварна Рок Фест. Когато миналата година метълските душици най-сетне получиха благата вест, че ще го има, аз бях един от тези, които скачаха от радост и после отидоха на стадиона. Аз бях един от баламите, които си помислиха, че най-сетне у нас ще се появи нещо като приемственост и нормално продължение на дълга традиция. Сякаш Данте точно за нашата родна политика е написал онези тежки думи, за надеждата тука, дето всяка трябва да я оставите.
Тогава изорах дълбоко, че някой услужливец беше пуснал на бившия кмет снимка още от влизането на хората на феста, не повече от 200-300 души, точно в началото, а той злобно я беше поставил във Фейсбук с онези крилати приказки за казачока, който победил рока. Удобно забравил, че на предишни издания „Страйпър“, например или „Докен“ са свирили пред 500-600 души. Зарадвах се, че сегашната кметица дойде на стадиона, да нагледа метъл братството и даже съжалих, че тогава не й стиснах ръката. Вече съм доволен, че така стана. Сега щях да се псувам дваж по-силно, задето съм бил такъв жалък наивник. Аз и още към 3 000 души, които куфяха на Аксел Руди Пел.
За пореден път се убеждавам, че у нас са останали да живеят някакви изключително сложни психопрофили, странно упорита и трудноизтребима смесица между добродушна слепота, желязна наивност и граничещ с безумието мазохизъм. Част от които, облечени в черните фланелки, си казаха „Чао, догодина пак тука, вдясно от пулта, в 5 следобед! Наздраве копеле, обичам те и да се пазиш!“ Няма да стане, пичове! Няма да се дерем в един глас с нашите хора от сцената, няма да се будалкаме на кой коремът е пораснал повече или е станал по-плешив. Няма да има състезания по надсърбване на оная шкембеджийница в центъра.
Това лято Каварна няма да има. Край, свърши. Разправиите били за пари, доколкото научих от мои източници, за немного пари, но новата кметица, която миналата година благославяхме казала, че ги няма. Аз не зная дали е така, не съм счетоводител в Общината, нито общински съветник. Но съм дълбоко уверен, че когато става дума за традиции, задължително се говори за воля. В „столицата на рока в България“ този фестивал вече не е приоритет.
Миналогодишното му издание не е било обещания към хилядите, които идват по това време тук, а обикновено, жалко, противно политическо боричкане „Виж, че и аз мога, ти не си единствен“. Както и миналата година, така и сега трябва да кажа с мъка, че от меренето на... струните на двамата не спечели никой. Тогава дойдоха много по-малко хора, другите си останаха вкъщи, насъскани от единия. А събралите се на стадиона се оказахме тайфа глупаци, излъгани от другата.
Най-добрият начин да разбереш дали можеш да се довериш някому е... да му се довериш“. Твърди го Ърнест Хемингуей в „Сбогом на оръжията“. Той казва и друго: „Истински храбрите хора няма защо да се бият на дуел, но това постоянно правят много страхливци, за да уверят себе си, че са храбри“.
Каварна Рок Фест. Сбогом! Пуснете си нещо на mp3- ката.
Тогава изорах дълбоко, че някой услужливец беше пуснал на бившия кмет снимка още от влизането на хората на феста, не повече от 200-300 души, точно в началото, а той злобно я беше поставил във Фейсбук с онези крилати приказки за казачока, който победил рока. Удобно забравил, че на предишни издания „Страйпър“, например или „Докен“ са свирили пред 500-600 души. Зарадвах се, че сегашната кметица дойде на стадиона, да нагледа метъл братството и даже съжалих, че тогава не й стиснах ръката. Вече съм доволен, че така стана. Сега щях да се псувам дваж по-силно, задето съм бил такъв жалък наивник. Аз и още към 3 000 души, които куфяха на Аксел Руди Пел.
За пореден път се убеждавам, че у нас са останали да живеят някакви изключително сложни психопрофили, странно упорита и трудноизтребима смесица между добродушна слепота, желязна наивност и граничещ с безумието мазохизъм. Част от които, облечени в черните фланелки, си казаха „Чао, догодина пак тука, вдясно от пулта, в 5 следобед! Наздраве копеле, обичам те и да се пазиш!“ Няма да стане, пичове! Няма да се дерем в един глас с нашите хора от сцената, няма да се будалкаме на кой коремът е пораснал повече или е станал по-плешив. Няма да има състезания по надсърбване на оная шкембеджийница в центъра.
Това лято Каварна няма да има. Край, свърши. Разправиите били за пари, доколкото научих от мои източници, за немного пари, но новата кметица, която миналата година благославяхме казала, че ги няма. Аз не зная дали е така, не съм счетоводител в Общината, нито общински съветник. Но съм дълбоко уверен, че когато става дума за традиции, задължително се говори за воля. В „столицата на рока в България“ този фестивал вече не е приоритет.
Миналогодишното му издание не е било обещания към хилядите, които идват по това време тук, а обикновено, жалко, противно политическо боричкане „Виж, че и аз мога, ти не си единствен“. Както и миналата година, така и сега трябва да кажа с мъка, че от меренето на... струните на двамата не спечели никой. Тогава дойдоха много по-малко хора, другите си останаха вкъщи, насъскани от единия. А събралите се на стадиона се оказахме тайфа глупаци, излъгани от другата.
Най-добрият начин да разбереш дали можеш да се довериш някому е... да му се довериш“. Твърди го Ърнест Хемингуей в „Сбогом на оръжията“. Той казва и друго: „Истински храбрите хора няма защо да се бият на дуел, но това постоянно правят много страхливци, за да уверят себе си, че са храбри“.
Каварна Рок Фест. Сбогом! Пуснете си нещо на mp3- ката.
