В икономически трудни дни, когато вицовете за разширяването на Терминал 2 на Летище София, заради толкова млади, които искат да напуснат родината, стават все повече, националното изследване на Дарик и „24 часа” „Кой е най-добрият град за живеене в България за 2010 година” има нелека задача. От една страна, с вече тригодишна история, слушателите и читателите ни биха казали, че а) критериите ни са достатъчно меродавни и б) опитът и събраната информация толкова големи, че няма как да не определим за най-добър точно този град, който заслужава.
Но от друга страна, пътуванията из малки и големи, близки и далечни чужди градове, някак несъзнателно ни карат да сравняваме градовете. Много източноевропейски градове са били по-сиви и блудкави от Варна, София и Бургас, а днес кметовете им се бият в гърдите със сигурни квартали, качествени училища, достъпен живот, умна борба с трафика, открити пазари с продукция на местни производители, велосипедисти и ред други неща, които определяме като „добро качество на живот”. И изведнъж нашите градове остават далеч назад в урбанистичното съревнование. 
За онези, които не помнят, преди три години за първи път репортерите на Дарик и „24 часа” обиколиха големите български градове за пълна дисекция. Паркове и детски градини, главни улици и места с достъп до безжичен интернет, трафик и възможности за развитие на бизнес - почти 40 критерия бяха инспектирани за два месеца, за да оценим правилно градовете в първото по рода си изследване в България. Тогава решихме, че въпреки дупките по улиците и нередовния градски транспорт, ще открием места, в които може да се живее добре.
Нашето изследване беше обективно (защото за много от критериите разполагаме с точни данни), но и субективно (вярваме на личния си инстинкт). През 2007 г. фокусирахме вниманието си върху онова, което градовете създават за модерния, градски и активен човек. Търсихме някаква адекватност между възможностите, които предлагат аналогични европейски градове, за да не са нашите извън контекста. Все още мислим, че развитата градска среда е основна предпоставка за икономическо, културно, креативно развитие. И все още сме сигурни, че предоверяването на сухи статистически данни, не позволява да се усети истинския пулс на един град.
През 2007 г. за „Най-добър град за живеене” беше избран Варна, през 2008 г. градът затвърди призовата си позиция, а миналата година първото място спечели София. 
Днес започва ново състезание - в рамките на месец ще представим какво се случва в големите 27 български града, за да видим след това кой кмет ще окачи на входа и изхода на града табелата „Най-добър град за живеене в България за 2010 г.”. Вярваме, че градовете са организма на една държава, който й позволява да се развива или да линее. Бившият кмет на Денвър Уелингтон Уеб е ужасно прав, когато казва, че „XIX-ти век е бил век на империите, XX-ти век - на държавите, но XXI-ви век е век на градовете”.
Градовете днес, освен че са дом на повече от 50% от населението на Земята, са отговорни за образованието, здравето, сигурността на хората. И ако тези отговорности преди десетина години са се решавали по един начин, днес изискват изцяло друг поглед.
Поради тези и ред други причини е необходимо да има изследване като „Най-добрия град за живеене”, което да показва умни световни примери за борба с градските болежки и да класира адекватно усилията на българските градове.
Безпрецедентната урбанизация засяга и България, поради което четвъртото издание на „Кой е най-добрият град за живеене в България за 2010 г.” идва в изключително важен момент. Година преди местните избори нашето проучване е фокусирано върху голяма част от използваните вече критерии и методи за оценка, но и върху нови източници на данни - инвестиции в инфраструктурни проекти през 2010 г., предстоящи за реализация проекти през 2011 г., визия на кметовете за решение на градските проблеми, реализирани нестандартни проекти за борба с трафика и т.н.
Критериите са 25, градовете, които оценяваме - 27. И ако вашият град спечели, не забравяйте, че всички останали също печелят. Защото нашата класация стимулира кметовете да работят за развитието на своите градове и всяка по-предна позиция в листата показва това. Нещо повече - много скоро ще добавим критерий „талантливи хора, които са напуснали града, за да търсят реализация навън”, защото този критерий би трябвало да отнема най-много точки.
