Вихрен Митев е посланик на Европейския климатичен Пакт и основател на фондация „Екологичен манифест МанЕко“.
В ролята си на Посланик на Европейския климатичен Пакт в България, той организира пътуващата изложба „Гласовете на природата“, разказваща историята на онези, които са силно уязвими от промените в природата. Идеята на проекта е темата за екологията и промените в климата да влезе в по-широката общественост. Вихрен Митев участва и в популяризирането на настолната игра „Климатична фреска“, с която провежда серия от обучителни сесии в цялата страна. Играта, вдъхновена от Парижкото споразумение за климата, е с 42 карти, всяка от които представлява фактор за изменението на климата, а играчите имат за цел да намерят решение на различни климатични казуси.
Разкажи ни с няколко изречения какво е Климатичният пакт и защо е важно да знаем за него.
Климатичният пакт на ЕС дължи появата си на предхождащите го Парижко споразумение (2015) и Зелена сделка на ЕС (2019), като допринася за постигането на въглеродна неутралност в ЕС до 2050 г. Климатичният пакт съчетава подходи за работа от горе надолу и от долу нагоре, като насърчава взаимодействието между политиките и стратегиите на ЕС за справяне с климатичните промени (не само в екологичен аспект, но и в икономически, социален и т.н.) с местните действия на по-малки общности и техните лидери. И двете предходни инициативи целят намаляване на парниковите емисии и повишаване на устойчивостта. В същността на Климатичния пакт е заложено и разбирането за осъществяване на справедлив зелен преход, който включва всички засегнати в процеса. Тези споразумения са предпоставка за систематична промяна и преход към кръгова икономика, като същевременно силно насърчават местните действия, чрез които приемането на нови политики и регулации става по-лесно и по-бързо. Така се твърди и в Екологичния манифест на нашата фондация – колкото повече хора предприемат малки стъпки, толкова по-бързо и лесно се реализират големите и ефективни решения.
Важно е да знаем за Климатичния пакт, тъй като той засяга едновременно гражданите, бизнеса и законодателите, като ги насърчава да предприемат конкретни действия за намаляване на въглеродния отпечатък. На философско ниво Пактът помага за самоосъзнаването на хората като планетарни същества и за разбирането за изчерпаемостта на природните ресурси – за това как те се използват и за необходимостта от намаляване на консумацията.
През годините Климатичният пакт създаде общност от посланици на тази промяна и предостави средствата, инструментите и мрежите за лидерите, които я правят възможна. Всичко това помага за опазване на биоразнообразието, което е основа за човешкото оцеляване, за овладяването на покачващите се средни глобални температури и променящите се климатични условия.
Как реши да станеш посланик на Климатичния пакт?
Тази възможност да стана Посланик на Климатичния пакт в България сама ме намери. В голяма степен тя е продължение на всичко, което вече правех във връзка с написването на Екологичния манифест (2016), основаването на едноименна организация (2018) и участието ми в COP25 (2019). Бях си поставил за цел да работя за повишаване на информираността по теми, свързани с климатичните промени. Затова веднага, щом разбрах за тази възможност, кандидатствах. Чрез нея станах част от местна и европейска общност от съмишленици, които работят за постигането на същите цели като мен, но всеки по различен начин и това е много добре. Чрез дейностите, организирани във връзка с Пакта и осъществявани от нашия национален координатор Клийнтех България, разширих хоризонта си на ефективност, намерих нови възможности за работа и представяне на дейностите на Фондация „МанЕко“.
Какво е да си посланик на Климатичния пакт в България?
Да си посланик на Климатичния пакт е добра възможност както да разпространяваш работата и целите си, така и да станеш част от общност. Аз съм посланик от началото на 2022 г. Някои от посланиците познавам още от 2018 г., когато в София създадохме Работна група за нулеви отпадъци. Сега виждам и много нови млади хора да се присъединяват и да работят в различни части на страната, което много ме радва. Помагаме си, като споделяме възможности за развитие и постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии по разнообразни начини. Хубаво е, че всеки работи в своя област, като си партнираме чрез обмен на проектни дейности, услуги и екологични продукти.
Работата ни като посланици на Климатичния пакт включва месечни онлайн срещи, календар на събитията, които посланиците организират, годишни срещи, международни срещи, както и дейности, организирани от националните ни координатори.
Възможно ли е, наистина, да живеем в една зелена България и къде е границата между усилията на всеки един от нас и тези на държавата, институциите и неправителствените организации?
Да. Всичко започва от личния пример, ангажираност, желание и инициативност, без значение дали правим нещо вкъщи, за общността или на работа.
Според мен, няма граница. Ние сме тези, които работят в институциите, бизнеса и неправителствения сектор. И всеки има възможност да влияе положително. Разбира се, неправителствените организации имат водеща роля и могат изцяло да посветят дейността си на такава кауза.
Но за да стане България „зелена“, е необходима критична маса от активни хора, които да работят в тази посока.
Какво на практика означава устойчива градска мобилност?
Устойчивата градска мобилност има за цел да направи градовете по-удобни за живеене, като предлага по-чисти, по-ефективни и по-приобщаващи транспортни системи, които намаляват въздействието върху околната среда и повишават благосъстоянието на жителите.
Устойчивата градска мобилност спомага за намаляване на замърсяването на въздуха и емисиите парникови газове, насърчава активния транспорт и понижава рисковете за някои заболявания, премахва задръстванията и скъсява времето за пътуване, спестява разходи на правителствата и гражданите чрез по-ефективно използване на ресурсите и създава по-приветлива и безопасна градска среда.
Замърсяването на въздуха ли е най-сериозното градско предизвикателство, с което трябва да се справим?
To e основен проблем, на който не се обръща достатъчно внимание. Фондация „МанЕко“ е участвала в измерването на нивата на замърсяване и знаем как мръсният въздух влияе на здравето. Основен източник на замърсяване са автомобилите. Затова е добре да се избягва ходенето пеша по главни булеварди, в натоварени часове и т.н. Дори има значение от коя страна на тротоара вървиш – откъм пътното платно или откъм сградите.
Връзката между чистотата на въздуха и здравето е основополагаща за качеството на живот в градски условия. Замърсяването на въздуха води до сериозни негативни последици за здравето на гражданите.
Използването на електрически автомобили и други превозни средства на ток е добро решение, но основното в случая е да се намали пътуването с автомобили и да се избират напълно екологични начини на придвижване като карането на колело или ходенето пеша.
Друг основен проблем, свързан с климатичните промени, напоследък са така наречените топлинни острови, придружени от увеличаващия се брой тропически нощи на година. Топлинните острови са градски феномен, при който температурите в определени градски райони са значително по-високи в сравнение с температурите извън града. Борейки се с това явление, хората започват да консумират повече енергия за охлаждане и да напускат града в търсене на прохладни места, което довежда до употребата на повече енергия и повече замърсяване. Тук отново могат да се прилагат екологични мерки като използване на вентилатори вместо климатици, проветряване през нощта и спускане на дебели завеси през деня, които да пазят помещенията от прекалено затопляне. На макрониво решенията са залесяване, изграждане на паркове и градинки, покрити паркинги, озеленени покриви и фасади и т.н.
Следват и други проблемни области като разделното изхвърляне на отпадъци и шумовото замърсяване например.
Ключово решение е създаването на култура и манталитет за ангажираност с тези въпроси, за да се предприемат адекватни действия срещу негативните последици от климатичните промени.
Кои са най-успешните практики в България за устойчива градска мобилност?
Да започнем с по-общите като инвестиране в обществен транспорт и зони за паркиране и нискоемисионни зони. След това се нареждат велоалеи, метро, наземен транспорт; влаковете, електрическите скутери, колелата и тротинетките също са добри решения в тази посока. Други практики са електрифицирането на транспортни и логистични услуги. Синхронизирането чрез дигитални решения на различни видове транспортни средства и спазването на точен график също помагат за насърчаване на използването на нисковъглеродни средства за транспорт.
Кои са основните обществени пространства, които трябва да бъдат преосмислени по отношение на безопасно ползване и достъпност от всички?
Ще започна от това, че недоумявам как все още покриви и фасади на сгради и големи открити паркинги не се използват за дейности като произвеждане на енергия или озеленяване. Колко по-добре би било, ако откритите паркинги на големите вериги магазини имат един ред слънчеви панели, които да произвеждат енергия и едновременно с това да пазят сянка на колите под тях? В същата посока могат да мислят и институциите.
Хората в големите градове обичат да се разхождат в парковете и градинките. Но в тях има пространства, които са запуснати и необлагородени. В градове като Виена например градската управа използва открити части от града поради невъзможността да се осигурят закрити пространства за всички дейности, които се провеждат там. Така една градинка може да бъде място за разхождане на деца сутринта, място за среща или събитие следобед и място за забавление привечер.
Градската среда трябва да бъде достъпна и за хората с увреждания, които са с намалени възможности за мобилност.
Какъв е твоят личен принос за това да живеем в по-зелени и устойчиви градове не само по време на Седмицата на мобилността, но и през цялата година?
Моят личен принос се изразява в написването на Екологичния манифест и основаването на Фондация „Екологичен манифест – МанЕко“, която миналата година успя да обучи повече от 2000 души по темата за климатичните промени чрез организиране на над 70 обучителни събития в 24 населени места в страната, привличане на над 50 партньорски организации и институции, ангажиране на повече от 20 фасилитатори и обучаване на 20 нови. Тези усилия целят създаването на вече споменатата критична маса от хора, за които да живееш „зелено“, екологично и устойчиво, е новото не „нормално“, а „задължително“.
В ежедневието карам кола само когато наистина се налага, и то за пътуване на по-дълги разстояния и по възможност с четирима пътници. В града степенувам начините на придвижване така: пеша, колело, метро, автобус 94. Дори метрото да не може да ме отведе всеки път до желаната от мен точка, предпочитам да сляза наблизо и да повървя малко, отколкото да се прекачвам на следващо превозно средство.
Вкъщи отглеждам растения на балконите. Много от тях са с широки листа, за да преработват повече въглероден диоксид. През лятото не пускам климатик, през зимата не ходя по тениска вкъщи. Изхвърлям отпадъците разделно, а органичните предавам за компостиране. Грижа се и за „сърцето“ за капачки на Фондация „МанЕко“, което периодично обслужвам, макар да се боря за намаляване на консумацията, а не за повече рециклиране. Това се изразява и в храненето ми, пазарувам насипно и в големи опаковки, намалил съм консумацията на месо и количеството на порциите. Спортуването е част от ежедневието ми – редувам различни спортове, а отскоро прибавих и нов – каране на ролери.
