Един на всеки десет пациенти в развитите страни всъщност получава наранявания, докато му се оказва медицинска помощ в болница, твърди доклад на Световната здравна организация. Според документа допълнителната хоспитализация, съпътстващите грижи, вътреболничните инфекции, изгубените ползи и медицинските разходи струват на някои държави между шест и 29 милиарда долара годишно.
Причината често се дължи на слаба ефективност. Докато здравните заведения събират огромно количество данни, които се трупат непрекъснато. Това претрупване понякога води до поставянето на грешни диагнози. А увеличаващия се недостиг на медицински сестри и специалисти добавя към проблемите на здравеопазването в много държави.
Проблемите в здравеопазването са общи за всички градове - поскъпваща издръжка, незадоволително качество, ограничен достъп до медицинско обслужване. Градските власти признават също, че има промяна и в демографската картина. По-възрастните пациенти изискват повече грижи. Тогава разбираме, че системата за здравеопазване всъщност не е система. Какво казват някои американски лекари?
„Когато искам да видя някаква рентгенова снимка или резултатите от компютърен скенер, често те са заключени някъде, в нечий офис за уикенда", обяснява един от специалистите.
„Електронното здравно досие е компилация от всички данни, свързани с грижата за един пациент", допълва друг.
Заради това IBM избра по-пълен подход, за да създаде нова здравна система. Специалистите смятат, че лекарите, болниците, застрахователите и пациентите трябва да споделят информацията по-пълно и в по-голяма степен. Една от болниците, използващи такава система, е детската в Питсбърг. Д-р Андрю Ноуак казва как се е променила работата му:
„Мисля, че това, което прави нашата болница специална, е използването на технологията в полза на пациентите, които идват тук", категоричен е той.
Кайла Род е медицинска сестра в същата болница и разказва: „Имаме компютър, който съдържа всичката информация, свързана с медикаментите и манипулациите за пациентите. Когато пациент попита за резултатите от изследванията, можем веднага да му ги кажем. Когато се намираме при пациентите, сканираме баркода на гривните, които сме им дали, сканираме и баркода на лекарствата. Така сме сигурни, че даваме правилните лекарства".
Сега системата е много усложнена - всеки събира много информация, но когато пациентът смени лекаря, той трябва отново да дава същата информация. Често жизненоважна информация, като например алергична зависимост, не е достъпна. Електронните здравни досиета могат да дадат необходимата здравна информация на лекарите, санитарите и застрахователите в момента, в който имат нужда от нея. По този начин те могат да предложат компетентна и бърза помощ. Свързана информационна система ще позволи на различни лекари достъп до еднаква информация и те ще вземат по-лесно решение за диагнозата и лечението на пациента. Това може да става без значение къде се намират лекарите. Така пациентът може да влезе в който и да е център, свързан с тази система, и да получи качествени медицински услуги.
Но вместо да се занимаваме с недостатъците на здравеопазването, да си представим как събраната информация може драматично да промени качеството на медицинско обслужване, безопасността на пациентите, как може да намали цената на здравеопазването.
Умният подход в здравеопазването превръща данните в бизнес инструменти за постигане на по-добри резултати.
Повечето информация ще позволи на лекарите не само да лекуват, но и да предотвратяват заболявания. В умния град специалистите могат да наблюдават големите места, където се събират много хора и да установят в самото начало избухването на епидемия. Благодарение на компютрите могат да моделират разпространението й и да вземат мерки.
Умният град съсредоточава вниманието не върху цялата здравна система, а върху отделния пациент.
