За 40 години синдромът на придобитата имунна недостатъчност е причинил смъртта на 33 милиона души по света, пише Deutsche Welle. Защо е толкова трудно да бъде създадена ваксина срещу ХИВ-вируса, причиняващ заболяването?
Преди 40 години, на пети юни 1981-а година, американският Център за контрол на заболяванията регистрирановата болест СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност). Това е последният стадий на инфекцията, причинена от вируса ХИВ, който поразява клетките на имунната система. Този вирус вече е причинил смъртта на 33 милиона души. По данни на Световната здравна организация (СЗО), в края на 2019-а година в света е имало 38 милиона души, страдащи от заболяването.
Както е известно, този вирус се предава при незащитен полов акт, при преливане на заразена кръв, използване на заразени игли, както и от майката на детето. И макар заболяването да е установено преди цели 40 години, ваксина срещу вируса ХИВ няма и до ден-днешен. Защо?
Отговорът на този въпрос не е труден: вирусът на човешката имунна недостатъчност е като хамелеон: постоянно се променя, мутира, което обезсмисля всички опити на учените да създадат ваксина срещу него.
iStock/Getty Images
Как изглежда вирусът?
Повърхността на този вирус има сложна триизмерна структура, половината е покрита със захарна обвивка – гликолизирана е, ако трябва да използваме научния термин. И именно тези гликолизирани части от повърхността блокират действието на ваксината.
Ако ХИВ-вирусът не се различаваше от останалите вируси, това би било голямо облекчение за изследователите, работещи по създаването на ваксина. Но вирусът на човешката имунна недостатъчност постоянно и много бързо променя обвивката си. За да успее да го победи, имунната система трябва да може да го разпознае, но бързите му мутации водят до там, че той не бива разпознат като опасен.
ХИВ-вирусът е от групата на ретровирусите. Те имат способността да запазват своя ДНК-геном в клетката на човека. Учените от години се опитват да разберат как се размножават ретровирусите, за да разработят стратегия за борба с тях, но до момента без резултат.
Най-големите надежди досега са били свързвани с ваксината HVTN 7026, разработена в Южна Африка през 2016-а година. За целта на участвалите в тестовете 5407 души били инжектирани две дози с два вида серум в очакване шансовете за имунната система да се удвоят, но това така и не става.
Основа за южноафриканската ваксина става друга, разработена в Тайланд – RV 144. Нейната ефективност не била особено висока – 31 процента, а и тя била в състояние да осигури защита само за няколко месеца, поради което тестванията ѝ са прекратени от февруари 2020-а година.
От края на 2019-а година в САЩ се правят тестове на ваксината MOSAICO, която също включва комбинирането на два серума. Тя била изпробвана на маймуни с много добър резултат, в момента в нейното тестване участват 3800 души.
Третата ваксина, която се разработва, е наречена IMBOKODO. В нейното тестване участват 2600 души от различни африкански страни. Ефективността ѝ е 67 процента, а изпитанията ще приключат през 2022-а.
Лечение с антивирусни медикаменти
Така или иначе нито една от ваксините не е в състояние да даде 100-процентова защита от СПИН. Но и защита между 60 и 70 би могла да се сметне за успех, според учените. Дотогава СПИН може да бъде лекуван само с антивирусни препарати.
